О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 13.10.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 472 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба от трето лице против действие на съдебния изпълнител по опис на възбранен недвижим имот и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбата е подадена от трето лице, приобретател на част от имот, срещу който ЧСИ е насочил принудително изпълнение и с нея се атакува насрочен от ЧСИ опис на възбранен недвижим имот, част от който жалбоподателят твърди, че е придобил посредством договор от 17.03.2016г. за покупко-продажба от длъжника П.Й.В. преди налагането на възбраната – 19.07.2016г. Твърди, че на 04.09.17г. е получил от ЧСИ призовка за принудително изпълнение, в качеството си на трето лице приобретател по изп.д. № 2017837040300, като е уведомен, че на 15.09.17г. от 11.00 че ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение – опис на възбранени негови недвижими имоти – 1/ 2 ид.ч. от  самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.1, предназначение – гараж, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, както и самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.3, предназначение – жилище, апартамент, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, ет. 3. Обжалва действията на съдебния изпълнител, тъй като той е собственик на тези имоти и изпълнителните действия засягат пряко имуществената му сфера, тъй като е насочено срещу имоти, които не принадлежат на длъжника по изпълнителното дело, а на жалбоподателя-трето лице.

Заявява и, че владението на имота му е било предадено към момента на сключване на сделката, оформена в н.а. № 35, т. ІІІ, рег. № 1436, д. № 201/17.03.2016г. на нотариус рег. № 183 на НК. Твърди, че възбраната е наложена на 19.07.2016г., след изповядването на сделката и към този ден имотите, са били негова собственост и са се намирали в негово владение.

Счита, че принудително изпълнение може да се осъществява само върху имущество, принадлежащо на длъжника, изключение е регламентирано само в разпоредбата на чл. 429 от ГПК, но в настоящия случай не е налице тази хипотеза, поради което извършените от ЧСИ действия срещу чужда вещ, която не е принадлежала на длъжника при налагане на възбраната, са незаконосъобразни.

С оглед изложеното жалбоподателят моли окръжния съд да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ  по изп.д. № 2017837040300, изразяващи се в опис на възбранените му собствени недвижими имоти - 1/ 2 ид.ч. от  самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.1, предназначение – гараж, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, както и самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.3, предназначение – жилище, апартамент, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, ет. 3.

Претендира разноски, представя писмени доказателства.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя по делото „Крис Транс“ ООД, гр. Бургас, с който той оспорва жалбата като неоснователна. Развива детайлни аргументи по същество и моли жалбата да се остави без уважение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 435 ал. 4 от ГПК, понеже в деня на възбраната имотът не се е намирал във владение на жалбоподателя. Излага подробни съображения в тази насока, като моли жалбата или да бъде оставена без разглеждане като недопустима, или – евентуално – без уважение, като неоснователна.

Изпълнително дело. № 2017837040300 е образувано въз основа на изпълнителен лист относно парично вземане на взискателя „Крис Транс“ ООД, гр. Бургас и Тихомир Канев против длъжници „Силвър стар“ ООД, П.Й.В. и Д.Г.А.. Взискателят „Крис Транс“ ООД, гр. Бургас е поискал от ЧСИ налагане на възбрана на недвижими имоти, находящи се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10 - с идент. № 51809.503.2175.2.1 и идент. № 51809.503.2175.2.3, собственост на длъжника П.Й.В.. ЧСИ  е издал на 10.03.16г. постановление за налагане на възбраната и е изпратил до АВ – Нова Загора искане за вписването й, което е записано във входящия регистър с № 914 на 11.03.2016г. С определение от 11.03.16г. съдията по вписванията е отказал да извърши вписването. То е било обжалвано от ЧСИ и с определение от 01.04.16г. по ч.гр.д. № 130/16г. на СлОС е отменено определението за отказа  на съдията по вписванията и последният е задължен да впише възбраната. Макар този съдебен акт да не е подлежал на инстанционен контрол, срещу него е била подадена частна жалба от длъжника П.Й.В., която е била върната с разпореждане от СлОС. Това разпореждане също е било атакувано от длъжника и с определение № 342 от 04.07.2016г. БАС е оставил без уважение частната жалба и е потвърдил обжалваното с нея разпореждане на СлОС. Едва след влизане в сила на този акт съдията по вписванията е отразил в имотния регистър възбраната върху недвижимите имоти и тя е била записана и в двойно входящия регистър с № 2411 от 19.07.2016г.

Междувременно, на 17.03.2016г. е бил сключен договор за покупко-продажба, оформен в  н.а. № 35, т. ІІІ, рег. № 1436, д. № 201/17.03.2016г. на нотариус рег. № 183 на НК ,между длъжника П.Й.В. и третото лице – жалбоподател - С.Д.С., по силата на който последният придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от  самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.1, предназначение – гараж, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, както и върху самостоятелен обект в сграда с идент. № 51809.503.2175.2.3, предназначение – жилище, апартамент, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10а, ет. 3.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Правото да обжалва различни, но точно изброени действия на съдебния изпълнител само от страна на длъжника, е регламентирано с ал. 1 на чл. 435 от ГПК, това на взискателя – с ал.2.  Ал. 3 и 5 на същата норма пък предвиждат  възможност за атакуване на конкретни действия на СИ от различни активнолегитимирани субекти, при наличието на допълнително въведени условия.

С разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК изрично е регламентиран обсегът на правото на жалба на третото по отношение на изпълнителното производство лице, и той е ограничен само до тези действия, касаещи изпълнение върху вещи/имоти, намиращи се във владение на това лице в деня на запора, възбраната или предаването.

Настоящият случай не се вписва в параметрите на последната номинирана хипотеза, което отнема легитимацията на жалбоподател.

Безспорно е, че жалбоподателят не е същинска страна в изпълнителното производство, той има качество на трето лице по изп.д. № 2017837040300,  заявяващо самостоятелни вещни права върху недвижим имот, срещу който има насочено принудително изпълнение. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно за да му открие пътя на обжалване на действията на съдебния изпълнител, необходимо е наличието в кумулативна даденотст на няколко допълнителни условия, разписани в законовата новела.

Хронологията на събитията сочи, че в случая не са изпълнени законовите условия. Възбраната върху процесния имот е вписана на 11.03.2016г. Този факт следва пряко от разпоредбата на чл.32в от ПВп, съгласно която „в случаите, когато жалбата срещу отказа за вписване, отказа за отбелязване или отказа за заличаване е уважена, вписването, отбелязването или заличаването се счита за извършено от момента на записването на акта във входящия регистър.“ От този момент се е задейства ефектът на възбраната, правещ непротивопоставими на взискателя разпоредителните действия от страна на длъжника с имотите, предмет на принудително изпълнение, върху които е наложена такава.

Така, след образуване на изп.д. № 2017837040300, взискателят е поискал от ЧСИ налагане на възбрана на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Г. Бенковски“ № 10, собственост на длъжника П.Й.В.. Постановлението на ЧСИ за налагане на възбраната  е от 10.03.2016г., искането му до АВ – Нова Загора за вписването й е записано във входящия регистър на 11.03.2016г.

Независимо, че първоначално съдията по вписванията, с определение от 11.03.16г., е отказал вписването /съобщено на ЧСИ на 22.03.16г./, тъй като с определение от 01.04.16г. по ч.гр.д. № 130/16г. на СлОС е отменено определението за отказа  на съдията по вписванията и последният е задължен да извърши вписването на възбраната, като този акт не е подлежал на инстанционен контрол, въпреки опитите на длъжника да го атакува, то действието на вписването се е породило считано от 11.03.2016г., а не от 19.07.2016г., когато е записана възбраната в двойно входящия регистър.

Поради това по силата на законовата разпоредба на чл. 435 ал. 4 от ГПК, за допустимостта на подадената жалба от значение е фактът дали към 11.03.2016г. имотът /спорната част от него/ се е намирал във владение на жалбоподателя С.Д.С.. Под владение се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на собственика на вещта. В цитираната разпоредба законодателят не отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка и не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е само обективната констатация дали към датата на налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическа власт върху вещта – ако това е така жалбата е допустима и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното право върху имота. Ако третото лице няма фактическата власт, жалбата е недопустима и изложените възражения, че имуществото спрямо което е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника, могат евентуално да бъдат релевирани в производство по чл. 440 от ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Никъде в жалбата си жалбоподателят-трето лице не твърди, че е бил във влъдание на имота към релевантната дата – 11.03.16г., такива обстоятелства не се установяват и от приложените в изпълнителното и частното дело писмени доказателствени средства. Той не заявява владение, дори ползване на имота преди 17.03.2016г. Доколкото черпи основание за владение върху имота, произтичащо от транслативна сделка, посредством която е придобил пълното вещно право на собственост върху част от възбранения имот, жалбоподателят изрично и еднозначно твърди, че владението му е предадено към момента на сключване на договора за покупко-продажба с длъжника по изп.д. № 2017837040300 – 17.03.2016г.

От тук следва категоричният извод, че и към датата на налагане на възбраната върху недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение - 10.03.16г. и към датата на вписването й – 11.03.2016г., третото лице- жалбоподател не е било във владение на възбранения имот /част от него/.

По тези съображения този състав намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено като недопустимо.

Ръководен от изложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 20022 от 12.09.2017г. по изп.д. № 2017837040300на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на Окръжен съд Сливен, подадена от третото лице С.Д.С. против опис на възбранен недвижим имот, като  НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 472/17 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: