О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 496

 

гр.Сливен, 19.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№479 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от П.С.А. чрез адв. П. против Определение №1339 от 22.06.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2882/2016г. по описа на същия съд, в частта, с която е изменено постановеното по делото решение в частта относно нейните разноски за адвокатско възнаграждение, като същите са намалени от 2400лв. на 1600лв.

Жалбоподателката заявява, че определението в обжалваната част е неправилно. На първо място посочва, че ГДИН не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Отделно от това заявява, че неправилно е уважено това искане като разноските са намалени, тъй като възнаграждението на адвоката е определено за няколко различни иска. Развива подробни съображения относно приложението на Наредба №1/2004г. съобразно различните й редакции в различни моменти. Прави анализ на идеята на нормотвореца, заложена в тази наредба. Счита, че при липса на конкретна норма следва да се прилага метода на аналогията. От сравнителния анализ на различни законови разпоредби извлича краен извод за необосновано намаляване на възнаграждението, платено от нея на адвоката по акцесорните претенции. Моли въззивния съд да отмени в атакуваната част определението на СлРС, като разноските й останат в пълния им размер, така, както са договорени и направени.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, която в законоустановения срок не е депозирала отговор.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№2882/2016г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от П.С.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1049,29лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.06.2016г. /с оглед допуснато от районния съд изменение с протоколно определение от проведено на 21.04.2017г. открито съдебно заседание/ с правно основание чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР /отм./, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /отм./ и чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;  акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 121,90лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 82лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/, с правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.53/2014г./; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за нощен труд в размер на 12,32лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане стойността на безплатна предпазна храна за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 290,40лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/, с правно основание чл.181,ал.3 от ЗМВР; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху стойността на предпазната храна в размер на 55,35лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен труд по време на официалните празници за периода 01.07.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 197,11лв. /с оглед допуснатото от съда изменение на иска/ и иск за заплащане на мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение за труд, положен по време на официалните празници в размер на 30.59лв. /с оглед допуснатото от съда изменение на иска/. С исковата молба е бил предявен и иск за установяване право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 минути, който в проведеното на 21.04.2017г. открито съдебно заседание е оттеглен, като оттеглянето е допуснато от съда след дадено съгласие от другата страна.

В проведеното на 21.04.2017г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв.П. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съгласно които договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение по отделните искове е както следва: 700лв. по иска за възнаграждение за положен извънреден труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за извънреден труд; 300лв. по иска за нощен труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за нощен труд; 300лв. по иска за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства; 300лв. по иска за труд по време на официални празници; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за труд по време на официални празници и 300лв. по установителния иск за компенсация на извънреден труд над 50 часа за отчетен период с часове допълнителен отпуск, който иск в с.з. е оттеглен.

С Решение №423/18.05.2017г. по гр.д.№2882/2016г. на СлРС са уважени изцяло предявените от П.С.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове. Във връзка с направено от процесуалният представител на ГДИН в последното о.с.з. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, районният съдия в мотивите на решението е посочил, че ще присъди на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение вместо в претендирания размер от 3100лв., в размер на 2400лв. в минималния размер, съгласно чл.2, ал.5, вр. с чл.7, ал.1, т.2, предл. последно и чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

В законовия срок и двете страни са подали молба по реда на чл. 248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като ищцата е развила аргументация относно липсата на условия за намаляне на адвокатското възнаграждение по отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, като е поискала присъждане на пълния размер от 700 лв., а ответникът – че съдът е допуснал техническа грешка при определяне на разноските за възнаграждение на вещото лице, както и относно държавната такса, освен това, макар да е уважил принципно възражението, касаещо размера на адвокатското възнаграждение, при преизчисляването му, не се  е съобразил с определениете в Наредбата минимални размери, поискал е и намаляване на вече присъденото адвокатско възнаграждение.

След постъпване на отговори по двете молби, съдът е постановил две определения – № 1205 от 08.06.2017г. и атакуваното - №1339 от 22.06.2017г., с което се е произнесъл по искането на ответната страна – ГДИН, във връзка с държавната такса, възнаграждението за вещо лице и за намаляне на присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като е намалил същите от 2400лв. на 1600лв.

В обжалваното определение, районният съд е намерил искането по чл.248 от ГПК относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищцата, за основателно, тъй като четири от уважените осем искови претенции касаят мораторни лихви и акцесорността им спрямо главните предполага липса на отделни процесуални действия, обуславящи уговорения размер на възнаграждение.

Определението е връчено на П.С.А. на 23.06.2017г. Частната жалба против него е подадена на 06.07.2017г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място е неоснователно възражението, че ответникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представил списък на такива по чл. 80 от ГПК – в този случай той губи правото да иска изменение на решението по отношение на своите разноски, но не и на тези на насрещната страна.

На следващо място аргументите по същество също са неоснователни. Въззивният съд споделя напълно съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно разноските на ищцата. Адвокатското възнаграждение е претендирано по предявени от ищцата осем обективно съединени иска /след оттеглянето на деветия установителен иск/, четири от които касаят претенция за лихви. Лихвата се определя като възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях. Лихвата е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго парично вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той, най-общо,  се е лишил от ползването на парите си. Лихвата съществува, докато не бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение – главница. Лихвата не може да възниква без главницата. Въпреки, че лихвената претенция е относително самостоятелно задължение спрямо главното задължение, безспорно е, че за да е основателна тази претенция следва единствено да бъде доказана основателността на главното задължение, когато двата иска са заявени в едно общо производство.

Поради това и усилията, които полага процесуалният представител на ищцата са свързани с доказване на основателността и обосноваността на главната претенция, а задължението за лихва е определено от закона в чл. 86 ал.1 от ЗЗД. Така с оглед на конкретния случай, усилията, които е вложил процесуалният представител са свързани с доказването на главните претенции. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер, относно предявените претенции за обезщетение за забава в размер на законовите лихви, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост и прекомерност на възнаграждението присъдено за тези претенции.

Поради това, разноските в тази част действително се явяват необосновано завишени и настоящата инстанция намира, че те правилно са редуцирани от страна на решаващия съд.

С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от П.С.А. с ЕГН ********** чрез адв.Н.П., против Определение №1339 от 22.06.2017г. по гр.д. №2882/2016г. на Сливенски районен съд, в частта, с която е изменено постановеното по делото Решение №423/18.05.2017г. в частта относно присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като същите са намалени от 2400лв. на 1600лв. в частта, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.