О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 18.10.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 481 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което не е прието възражение против издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва разпореждането, като заявява, че съдът неправилно е приел, че не е подал възражение в двуседмичния срок от узнаването на издаването на заповедта за изпълнение. Заявява, че не е получавал такава на 23.04.2013г. нито лично, нито чрез друго лице. Съобщението е адресирано до Ж. Д. Г., а не до него - Ж.Д.Г. и подписът върху него не е нито на жалбоподателя, нито на член от семейството му. Твърди още, че е узнал за издадената заповед за изпълнение едва при получаването на уведомление от ЧСИ.

Тъй като съдът неправилно е приел, че е получил лично това съобщение, е стигнал и до неправилен извод, че възражението му не е подадено вдвуседмичния законов срок. Така и неправилно го е оставил без разглеждане, поради което жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

Моли за установяване на обстоятелството, че подписът върху съобщението за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК не е положен от него, да бъде допусната съдебно-техническа експертиза.

Насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Счита, че правилно първоинстанционният съд е счел, че възражението е подадено извън срока, а защитната теза на длъжника не може да бъде проведена в това производство, тъй като съществува друг ред за това. Иска да се потвърди обжалваното определение.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

На  05.04.2013г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „ЕОС Файнънс“ ООД, гр. Хамбург Германия, чийто правоприемник е „ЕОС Матрикс“ ООД, гр. София, против длъжника Ж.Д.Г., което е било уважено, съдът е разпоредил на 08.04.13г. да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена с № 586 от 08.04.2013г. С нея е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора 606, 30 лв. главница, представляваща задължение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 30.05.2008г.,заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане и 42, 66 лв. договорна лихва за периода 30.05.08г.-29.08.10г., както и разноски по заповедното производство в размер на 25 лв. за д.т.

Съобщението до длъжника /макар с погрешно изписано в него бащино име/, с приложена заповед по чл. 410 от ГПК, е изпратено на посочения в заявлението и договора негов адрес и е връчено лично срещу подпис на 23.04.2013г.

В законовия срок длъжникът не е подал до СлРС писмено възражение, след което по разпореждане от 16.05.2013г. на РС е издаден изпълнителен лист на заявителя-кредитор.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20169150401043 на ЧСИ, който изпратил на 19.07.16г. уведомление – покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчено му на същата дата.

На 26.07.2016г. той е подал до СлРС възражение по чл. 414  от ГПК, в което твърди единствено, че подписът на съобщението за връчването му на заповедта за изпълнение не е негов.

С атакуваното определение от 28.07.17г. РС е счел, че възражението е подадено след изтичане на законовия срок, предвиден за това, поради което го е оставил без разглеждане.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба против това разпореждане е неоснователна.

 След издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за длъжника е предвиден възможност да се защити чрез възражение. Редът и срокът за подаването му са регламентирани в разпоредбата на чл. 414 от ГПК. Срокът е двуседмичен и започва да тече от датата на връчването на заповедта. Характерът му е абсолютен, като законодателят изрично е посочил, че той не може да бъде продължаван.

В случая е безспорно установено, че заповедта е връчена на длъжника на 23.04.2013г., като длъжностното лице по връчванията е отбелязало като начин на връчване „лично“. Недискутируемо е, че в рамките на преклузивния двуседмичен срок в деловодството на СлРС не е постъпвало възражение от длъжника, като тези две обстоятелства са били достатъчни за съда да издаде изпълнителен лист на заявителя. Проверката им почива изцяло на процесуалните норми, определящи значението на вписванията, извършени от съдебните връчители и не са налице допуснати нарушения при издаването на изпълнителния лист.

След изтичането на срока по чл. 414 от ГПК, съгласно чл. 416 ал. 1 от ГПК заповедта е влязла в сила и от този момент единственият открит за длъжника път за защита е този по чл. 423 от ГПК. Нормотворецът е допуснал само при наличие на изключителни обстоятелства, подробно описани в четири точки, да бъде подадено възражение от длъжника извън срока по чл. 414 от ГПК.

Това обаче е свързано също със срок – едномесечен - който почва да тече от узнаването на заповедта за изпълнение и се извършва пред въззивния съд.

Така в случая, е от значение само обективният факт на неподаване на възражението в срока след връчване на заповедта. Щом отбранителната теза на длъжника се изразява в твърдение за липса на надлежно връчване, това безусловно обективира хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК и единственият възможен способ за процесуална реакция е подаване на възражение пред въззивния съд по разписания в правната норма ред.

Поради това подаването на възражение по чл. 414 от ГПК пред районния съд от длъжника не може да предизвика никакви правни последици и не подлежи на разглеждане, респективно - приемане.

С оглед казаното дотук изложеното частната жалба против обжалваното ореопределение е неоснователна и не следва да се уважава.

Ръководен от гореизложеното съдът

          

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИНЕ частна жалба вх. № 16119/23.08.17 г., подадена от Ж.Д.Г. против определение № 1761/28.07.2017г. по ч.гр.д.№1086/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: