О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Сливен, 24.10.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 488 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с  чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: *********, с адрес за съобщения и кореспонденция: *********чрез адв. К.К. *** против Определение №  1766 от 14.07.2017 г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5144 /2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищцовото дружество за изменяне постановеното по делото решение № 301/07.04.2017 г. в частта му за разноските относно разноските, присъдени в полза на М.Т.Я., ЕГН: **********, съставляващи адвокатско възнаграждение като от 400 лв. размера им бъде променен на 300 лв.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че на 24.02.2017 г. процесуалният представител на ищцовото дружество по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК бил депозирал в деловодството на СлРС писмена молба, че няма да се яви в откритото съдебно заседание, като взел становище по отговора на исковата молба и бил направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК в случай, че същото надвишавало минималното адвокатско възнаграждение предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не му било известно дали са били проведени повече от едно открити съдебни заседания. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение било подадено в срок. Представя копие от писмената си молба от 24.02.2017 г.,  в която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли да се отмени изцяло обжалваното определение като неправилно и необосновано и да се уважи депозираната от тях молба за изменение на  Решение № 301/07.04.2017 г. по гр.д. № 5144 /2016 г. на СлРС, в частта за разноските като се намалят присъдените в полза на ответницата разноски в размер на 400 лв. до минималния размер от 300 лв. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - М.Т.Я., ЕГН: **********,***, която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. Г.М. ***. Счита, че частната жалба е недопустима, тъй като определението на районния съд не преграждало хода на делото и неоснователна. Излага съображения относно липсата на съдържащ всички реквизити договор за правна защита и съдействие на адвоката на насрещната страна. Не били представени доказателства, че посочения хонорар от 240 лв. бил реално заплатен и същия бил прекомерен. Не били представени доказателства за платена държавна такса. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като неоснователна.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: ********* против М.Т.Я., ЕГН: **********,*** 13, офис 8 обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че същата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 151,85 лв. по посочени и неизплатени фактури за използвани мобилни услуги и акцесорен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че същата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 49,41 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница по всяка от посочените фактури до 10.10.2016 г.

По делото са проведени две открити съдебни заседания. В депозираната на 24.02.2017 г. писмена молба преди първото открито съдебно заседание адвокатът на ищцовото дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. По това възражение, което е направено своевременно СлРС не се е произнесъл в решението си.

Ответницата е направила по делото разноски единствено за адвокатско възнаграждение на пълномощника си адв. М. в размер на 400 лв.

С Решение № 301/07.04.2017 г. по гр.д. № 5144 /2016 г. на СлРС са присъдени разноски на ответницата в размер на 400 лв., съставляващи адвокатски хонорар, тъй като са отхвърлени предявените искове като неоснователни и отговорността за разноските се носи от ищцовото дружество.

В законоустановения срок ищцовото дружество е подало до СлРС молба по  чл. 248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата с искане за намаляването им от 400 лв. на 300 лв. и съответно присъждане на такива в размер на 300 лв.

Въззивният съд споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

С оглед вида на главния иск - оценяем, с материален интерес по него равняващ се на 151,85 лв.  минималния размер на адвокатското възнаграждение по приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв.  СлРС обаче е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска- главен и акцесорен и по см. на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно следва, че се дължи отделно възнаграждение на адвоката и за осъществената от него правна защита и съдействие и по акцесорния иск за признаване на установено, че се дължи и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. Акцесорният иск е с материален интерес равняващ се на  49,41 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение по приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв. Оттук следва, че за осъщественото процесуално представителство  и правна защита по двата обективно кумулативно съединени иска на адвоката на ответницата се дължи общо адвокатски хонорар в минимален размер на 600 лв.

Делото не се отличава с някаква особена фактическата и правна сложност, проведени са две съдебни заседания без изслушване на вещо лице, без разпит на свидетели, поради което съдът намира, че не са налице условия за определяне на по-висок от минималния размер на адвокатското възнаграждение. Провело се е в рамките на две открити съдебни заседания по молба на адвоката на ответницата за да се запознае с представените от ищцовото дружество писмени доказателства. С оглед на това, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата. Поради това на ответницата в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, във връзка с приетото за неоснователно възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, в размер на 400 лв., тъй като това е претендирания и доказан от нея размер на платен от нея адвокатски хонорар на процесуалния й представител.

С оглед гореизложеното, молбата по  чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради това, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се устави без уважение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски. Въззиваемата страна не претендира разноски пред настоящата инстанция и не представя доказателства, че е сторила такива.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: *********, с адрес за съобщения и кореспонденция: *********чрез адв. К.К. *** против Определение №  1766 от 14.07.2017 г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5144 /2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищцовото дружество за изменяне постановеното по делото решение № 301/07.04.2017 г. в частта му за разноските относно разноските, присъдени в полза на М.Т.Я., ЕГН: **********, съставляващи адвокатско възнаграждение като от 400 лв. размера им бъде променен на 300 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.