О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 25.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№492 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Нотариус Н.К., рег.№514 с район на действие СлРС против Определение №16 от 19.10.2017г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на декларация за отказ от вещно право на ползване по вх.№6977/19.10.2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен.

            Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и немотивиран. Безспорно, декларацията за отказ от право на ползване е акт, подлежащ на вписване. Същата е в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа /чл.100 от ЗС/. Посочва, че законът /ЗС/ не поставя изрично изискване за лично извършване на действия, както за придобиване/разпореждане, така и за отказ от вещни права, които подлежат на вписване. Счита, че общите правила на представителството и възможността чрез него да бъдат извършвани правни сделки, се отнасят и за отказа от вещни права, който е едностранна правна сделка. Правото на собственост и ограничените вещни права върху недвижими имоти нямат характера на „строго лични права“ и ако се приеме обратното, би означавало, че те не могат нито да се придобиват чрез пълномощник, нито да се извършват чрез такъв действия на разпореждане. Законът не правил разграничение относно режима на придобиване/учредяване и погасяване на вещни права. Излага подробни съображения в тази насока. В заключение посочва, че акта, чиято вписване се иска е в изискуемата от закона форма и подлежи на вписване, поради което постановеният отказ е изцяло незаконосъобразен и моли съда да го отмени и да укаже на съдията по вписвания извършване на вписването.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Със заявление вх.№6977/19.102017г. Нотариус Н.К., рег.№514, с район на действие СлРС е представил в Служба по вписванията – Сливен за вписване декларация за отказ от право на ползване на недвижим имот. Представената декларация е от П.Д.М., действащ лично за себе си и като пълномощник на съпругата си К.Ц.М.с изрично пълномощно посочено в декларацията. С декларацията е направен категоричен отказ от запазеното на двамата декларатори безсрочно право на ползване върху недвижим имот, подробно описан, учреден с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под рег. №5358/03.10.2011г., акт №114, том ХVІІІ, дело №3139/2011т. по описа на Служба по вписванията – Сливен. Декларацията е подписана от П.М., както лично за него, така и като пълномощник на К.М.. Подписите, положени от П.М. в двете му качества е заверен от нотариус Н.К. под рег.№3206/2017г.

            Към декларацията е представено пълномощно от 11.10.2017г., с което К.Ц.М.упълномощава съпруга си П.Д.М. с правото да я представлява пред нотариус за продаване на недвижим имот акт №85, том V, рег.№7635, дело №624/2011г. и по-специално да я подпише на документа за отказване от правото им за пожизнено безвъзмездно ползване върху описания в акта недвижим имот. Подписът на К.М. и съдържанието на пълномощното са заверени от И.В.Ц., завеждащ консулската служба при посолството на РБългария в гр.Виена, Австрия.

            Към декларацията е представен нотариалния акт за дарение на недвижим имот, с който е запазено правото на ползване на молителите, както и скица на имота. Платена е съответната държавна такса за вписване.

            С обжалваното Определение №16/19.10.2017г., съдията по вписвания при СлРС е отказал вписване на декларацията, като е приел, че не са налице формалните изисквания за валидността на акта, подлежащ на вписване, тъй като К.Ц.М.следвало в представената декларация да заяви лично, че се отказва от правото си на ползване и да бъде удостоверен и нейния подпис от нотариус.

            Определението е връчено на нотариус К. чрез негов служител на 23.10.2017г.

Частната жалба против определението е подадена от нотариус К. чрез Служба по вписванията – Сливен, без отбелязване на входящ номер и дата, входирано в СлОС на 24.10.2017г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.4, б.“в“ от Правилника за вписванията, се вписват актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти /чл.100 от ЗС/. Съгласно чл.100 от ЗС, приложим и към ограничените вещни права, в т.ч. вещното право на ползване на недвижим имот, отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. /т.6 от Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГТК на ВКС/.

Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, т.е то е имуществено право, макар и учредено с оглед личността на ползвателя. Отказът от това вещно право е едностранна правна сделка и се подчинява на режима по чл.44 от ЗЗД, според който правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. В случая безспорно това условие е налице. При договорите безспорно намира приложение /и то широко/ институтът на представителството. Законът е предвидил за някои правни сделки нарочна форма /за действителност/ на упълномощаването /чл.37 от ЗЗД/.

По отношение на сделките с вещни права законът /ЗС/ не е предвидил изрично изискване за личното им сключване от титуляра на правото. Широко разпространено е именно сключването на сделката  чрез пълномощник. За учредената представителна власт обаче следи нотариусът. Поради липсата на нарочна забрана, съдът намира, че отказът от вещно право, като едностранна сделка, може да бъде извършен чрез пълномощник при спазване изискванията на чл.37 от ЗЗД.

В случая безспорно е налице изрично упълномощаване за извършване на едностранната сделка – отказ от право на ползване върху недвижим имот, като упълномощаването е в съответната форма, изискуема, съгласно чл.37 от ЗЗД – писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с ясно изразена воля. Спазена е безспорно и изискуемата форма на самата едностранна сделка по чл.100 от ЗС – писмена с нотариална заверка на подписа на извършващият сделката пълномощник, съответно надлежно упълномощен. Самата сделка – отказа от правото на ползване, е ясна, категорична, безспорна, отразяваща недвусмислено волята на извършващия я субект. Поради това съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание.

Като е постановил отказ за вписване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение №16 от 19.10.2017г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на декларация за отказ от вещно право на ползване по вх.№6977/19.10.2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ на отказа от право на ползване по заявление вх.№6977/19.10.2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.