О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА М.

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка М. въззивно ч.гр.д.№499 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от М.Д.Д. против Определение №1553 от 19.07.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3315/2017г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на М.Д.Д. за допускане изменение в размерите на предявените искови претенции чрез увеличаването им съответно от 1250лв. частичен иск до пълния размер от 34790 евро – обезщетение за причинени загуби и от 1250лв. частичен иск до пълния размер от 127890 евро – обезщетение за пропуснати ползи и печалби, следствие неизпълнение на договор за търговски пълномощник.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при пристрастие към ответника, при явно нарушаване на закона - ГПК. Посочва, че след като той е увеличил размера на исковете, съдът е бил длъжен да прехвърли делото по подсъдност на Окръжен съд – Сливен. Делото вече не било подсъдно на СлРС, а на СлОС. Моли въззивня съд да отмени обжалваното определение и да задължи районния съд да прехвърли делото по подсъдност на окръжния съд.

От фактическа страна се установява следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Д.Д. против „Стройко трейдинг“ ООД, гр.Сливен, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетения по договор за търговски пълномощник съответно в размер на 34790 евро и 127890 евро. Исковата молба е била подадена до СлОС. Впоследствие, при уточняване на исковите си претенции, ищецът е изменил размера на същите като е посочил, че ги предявява като частични искове, съответно в размер на 1250лв. от пълния размер от 34790 евро – обезщетение за причинени загуби и 1250лв. от пълния размер от 127890 евро – обезщетение за пропуснати ползи и печалби. С Определение от 26.02.2013г. по гр.д.№432/2012г. на СлОС, производството е прекратено пред СлОС и е изпратено по подсъдност на СлРС, където е образувано в гр.д.№1548/2013г. по описа на СлРС.

С молба от 01.10.2013г. ищецът е заявил, че увеличава размера на предявените искове до пълния им размер, съответно 34790 евро и 127890 евро с искане за освобождаване от държавна такса. СлРС е отказал освобождаване от внасяне на държавна такса с влязло в сила определение и е дал указания на ищеца за внасяне на такава за увеличения размер на исковите претенции.

След последвал отвод на съдията-докладчик, делото е разпределено на нов съдия-докладчик при СлРС, който с разпореждане от 19.08.2016г. е оставил исковата молба без движение като нередовна и е дал указания на ищеца за уточняване размера на претенциите и от какво произтичат. 

С молба от 28.10.2016г. ищецът е заявил, че предявява претенции в размер на 34790 евро – обезщетение за причинени загуби и в размер на 127890 евро – обезщетение за пропуснати ползи и печалби, вследствие неизпълнение на договор за търговски пълномощник. Към молбата не е представено доказателство за внесена държавна такса върху увеличения размер на исковите претенции.

С Определение №483/08.03.2017г. по гр.д.№1548/2013г. СлРС е допуснал увеличение на размера на исковите претенции до пълният им размер, прекратил е производството и го е изпратил по компетентност на СлОС. Последният е повдигнал препирня за подсъдност и с Определение №267/05.07.2017г. по ч.т.д.№176/2017г. Апелативен съд – Бургас е приел, че компетентен да разгледа исковите претенции е СлРС, тъй като допуснато изменение на размерите на исковете е направено без да са били наличие предпоставките за това – не е внесена дължимата за действието държавна такса и следователно исковите са в размерите на частичните такива. 

След връщане на делото в СлРС, същото е образувано вече в гр.д.№3315/2017г. и с оглед посоченото в мотивите на БАС, СлРС е приел, че следва да се произнесе отново по направеното искане за изменение размерите на исковите претенции и с оглед констатираната липса на предпоставките за това е постановил обжалваното Определение №1553/19.07.2017г., с което е оставил искането за допускане на изменението без уважение.

Препис от определението е връчено на ищеца Д. на 14.08.2017г. Частната жалба против него е подадена по пощата с клеймо от 21.08.2017г.   

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за недопустима.

            С частната жалба се атакува определение, с което е отхвърлено искане за увеличение на искови претенции, които са предявени като частични.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията могат да бъдат подаване частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

            Атакуваното определение не е измежду тези, визирани в цитираната разпоредба. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито изрично е предвидена в съответните разпоредби на ГПК възможността за обжалването му. Това определение не подлежи на контрол относно законосъобразност от по-горния съд по пътя на отделното му обжалване. Аргументите за това са следните:

Изменение на иска е предприета от ищеца промяна на предмета или страните по висящ процес, при която процесуалните действия, извършени по първоначално предявения иск запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото.

Една от проявните форми на изменение на иска е неговото увеличение при запазване на основанието и вида на търсената защита. По своята същност увеличението на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличението на иска се предприема или когато искът първоначално е бил предявен като частичен, или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер.

В настоящия случай е налице изменение на исковите претенции, които първоначално са били предявени като частични чрез увеличаване на размерите им до пълните такива.

В случая, тъй като не се касае за втората хипотеза /на увеличаване на размера на иск, който не е предявен като частичен/, а напротив, то отказът на съда да допусне исканото изменение, поради липса на законовите изисквания за допускане на изменението до пълните претендирани размери на исковите претенции /не е внесена дължимата държавна такса – чл.128, т.1, вр. с чл.74, изр. второ от ГПК/, не препятства възможността да се предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл. 296 и сл. от ГПК. Тъй като исковите претенции са предявени изрично като частични, то обективните предели на силата на пресъдено нещо не обхващат и не преклудират останалия размер над частичния до пълния такъв на предявените като частични искове и не е изключена възможността повторно да се търси съдебна защита на предявените права до пълните им размери.

Следва само да се отбележи и че постановеният отказ да се допусне исканото изменение на частичните искове до пълните им претендирани размери не препятства възможността на ищеца отново валидно да извърши въпросното процесуално действие до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като спази изискванията за това – внесе дължимата върху изменения размер държавна такса.

Поради изложеното и съгласно Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.6, определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато е предявен като частичен, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част, не прегражда пътя на защитата, търсена с изменението на иска.

Следователно обжалваното определение не е измежду тези определения, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, подлежащи на въззивно обжалаване и подадената против него частна жалба се явява недопустима. Като такава съдът следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото.  

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от М.Д.Д. с ЕГН ********** против Определение №1553 от 19.07.2017г., постановено по гр.д.№3315/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на М.Д.Д. за допускане изменение в размерите на предявените като частични искови претенции чрез увеличаването им съответно от 1250лв. частичен иск до пълния размер от 34790 евро – обезщетение за причинени загуби и от 1250лв. частичен иск до пълния размер от 127890 евро – обезщетение за пропуснати ползи и печалби, следствие неизпълнение на договор за търговски пълномощник, като НЕДОПУСТИМА.

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№499/2017г. по описа на Сливенски окръжен съд, поради недопустимост на жалбата.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.