О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 03.11.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№509 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от С.Д.Б. чрез адв. П. против Определение №2034 от 18.09.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2838/2016г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на С.Д.Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, като му присъди всички разноски, които е направил за адвокатски възнаграждения по водените искове, така, както са претендирани, договорени и направени от него.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Посочва, че по делото били представени необходимите доказателства за извършени разходи от ищеца за процесуално представителство и защита по всеки един от заведените искове. С окончателния съдебен акт, районният съд е признал за основателни всички искови претенции в пълните им претендирани размери. При това положение съдът е следвало за присъди адвокатско възнаграждение на ищеца по всеки един от уважените искове. По отношение на размера на възнаграждението са приложими правилата по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законодателят е възложил на висшия адвокатски съвет да определи минималния размер на възнагражденията и съдът следва стриктно да прилага закона, в т.ч. и нормите, създадени от Висшия адвокатски съвет. Посочва, че районният съд неправилно е процедирал като е определил разноските общо за всички искове, а е следвало да приложи разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Ако счита така определените размери /при прилагане правилото на чл.2, ал.5 от Наредбата/ е следвало да редуцира размера само на тези, които са над минималните размери по чл.7, ал.2 от Наредбата. В случая всички договорените възнаграждения са в минималния си размер, с изключение това за иска за извънреден труд. В този случай обаче счита, че е налице фактическа и правна сложност на делото по този иск. Поради изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на СлРС  и вместо него да постанови ново, с което да му присъди всички разноски за адвокатска защита, така, както са претендирани, договорени и направени по делото.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че съдът правилно е редуцирал адвокатското възнаграждение. Счита, че е необосновано искането за присъждане на адвокатски хонорар изобщо за акцесорните искове при условие, че те следват главните искове и са разгледани общо в едно граждански дело. От друга страна посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед изложеното, моли определението да бъде потвърдено.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№2838/2016г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от С.Д.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1422,27лв. за периода от 05.07.2013г. до 05.07.2016г. /с оглед допуснато от районния съд изменение с протоколно определение от проведено на 20.04.2017г. открито съдебно заседание/ с правно основание чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР /отм./, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /отм./ и чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;  акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 210,41лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 54лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/, с правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.53/2014г./; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за нощен труд в размер на 8,87лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане стойността на безплатна предпазна храна за периода от 05.07.2013г. до 05.07.2016г. в размер на 662,40лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/, с правно основание чл.181,ал.3 от ЗМВР; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху стойността на предпазната храна в размер на 152,62лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и иск за установяване право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 35 часа и 15 мин. /с оглед допуснатото от съда изменение на иска/, представляващ компенсация за положен извънреден труд над 50 часа за периода 05.07.2013г. – 05.05.2016г. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /отм./.

В проведеното на 20.04.2017г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв.П. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съгласно които договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение по отделните искове е както следва: 700лв. по иска за възнаграждение за положен извънреден труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за извънреден труд; 300лв. по иска за нощен труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за нощен труд; 300лв. по иска за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства и 300лв. по установителния иск за компенсация на извънреден труд над 50 часа за отчетен период с часове допълнителен отпуск.

В проведеното на 20.04.2017г. о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, процесуаланият представител на ответната ГДИН – юриск. С. е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.П. и искане за неговото редуциране на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С Решение №486/06.06.2017г. по гр.д.№2838/2016г. на СлРС са уважени изцяло предявените от С.Д.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове. Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в мотивите на решението е посочил, че ще присъди на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение вместо в претендирания размер от 2500лв., в размер от 450лв., определен на база общата стойност на реализираното /защитено с помощта на адвоката/ оценимо в пари право, а не в зависимост от материалния интерес по всеки един иск, тъй като този принцип е справедлив според съдията.

Решението е връчено на ищеца Б. на 07.06.2017г. чрез адв.П., като на 20.06.2017г. същият е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като му се присъдят всички разноски за адвокатска защита, така, както са претендирани, договорени и направени по делото.

С обжалваното Определение №2034 от 18.09.2017г. по гр.д.№2838/2016г.,  СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил подробни съображения за това защо и до какъв размер следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски и същото остава непроменено, въпреки изложеното в молбата по чл.248 от ГПК.

Определението е връчено на С.Д.Б. на 25.09.2017г. Частната жалба против него е подадена на 27.09.2017г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В случая са предявени седем иска /извънреден труд, нощен труд и безплатна предпазна храна, акцесорни към тях обезщетения за забавено изпълнение и установителен иск/.

Действително, с изменение в Наредба №1/09.07.2004г., ДВ бр.84/2016г. е предвидено в чл.2, ал.5 определяне на адвокатското възваграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки поотделно.

По отношение на главните искови претенции – за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, нощен труд, обезщетение за неосигурена безплатна предпазна храна и установителния иск, според настоящия състав се дължи адвокатско възнаграждение по всеки един от тях, с оглед вида им, в размер, определен при спазване разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредбата.

Следва да се отбележи, че по отношение първия главен иск за заплащане възнаграждение за положен извънреден труд, между ищеца и пълномощника му е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 700лв. при минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата – 329,56лв. или 330лв. По отношение на този иск, съдът намира направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност за основателно. Фактическата и правна сложност се преценява от съда, разглеждащ конкретното дело за всеки конкретен случай. Неприложим е  доводът за установяване на „трайна практика на СлОС“ по сходни казуси. В настоящия случай, според вида на търсената защита, обема на релевантните факти и приложимото право, както и с оглед действително осъществените процесуални действия в хода на съдебното дирене, настоящата инстанция намира, че възнаграждението от 700 лв. за този иск е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер от 330лв.

По отношение на другите три главни иска, уговореното и заплатено възнаграждение е в минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.1, т.4 /за установителния иск/ от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. по 300лв. за иск. По отношение на тях възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

            По отношение претендираното от ищеца - жалбоподател присъждане на адвокатско възнаграждение по акцесорните искове за мораторна лихва, следва да се отбележи, че искането, респ. жалбата е неоснователна в тази част по следните съображения:

Лихвата се определя като възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях. Лихвата е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго парично вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той, най-общо, се е лишил от ползването на парите си. Лихвата съществува докато не бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение – главница. Лихвата не може да възниква без главницата. Въпреки че лихвената претенция е относително самостоятелно задължение спрямо главното задължение, безспорно е, че за да е основателна тази претенция следва единствено да бъде доказана основателността на главното задължение, когато двата иска са заявени в едно общо производство, както е в настоящия случай. Поради това и усилията, които полага процесуалният представител на ищеца са свързани с доказване на основателността и обосноваността на главната претенция, а задължението за лихва е определено от закона в чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Тъй като в настоящия случай, акцесорните претенции са заявени наред с главните и процесуалните усилия са били съсредоточени единствено и само към установяване основателността на главните претенции, то имайки предвид именно вида и характера на тези акцесорни претенции, съдът намира, че не следва да се присъждат отделно разноски за процесуално представителство и защита по тях. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер /който обаче е в пъти надвишаващ размера на всяка отделна акцесорна претенция/ относно предявените претенции за обезщетение за забава в размер на законовите лихви, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост, необоснованост и прекомерност на възнаграждението, претендирано за тях. Поради това, разноските в тази част, се явяват необосновани и недължими.

            С оглед изложеното, дължимите на ищеца разноски в производството по гр.д.№2838/2016г. по описа на СлРС възлизат на общата сума от 1230лв. при присъдени от районния съд 450лв., който неправилно е определил същите на база общ материален интерес.         

            Поради това, молбата по чл.248 от ГПК се явява частично основателна и следва да се уважи, като на ищеца се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 780лв. /общо дължими 1230лв. – 450лв. присъдени от СлРС/.              

Поради това обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд измени Решение №486/06.06.2017г. по гр.д.№2838/2016г. на СлРС в частта относно разноските, като присъди допълнително на ищеца такива в посочения размер от 780лв.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №2034 от 18.09.2017г., постановено по гр.д.№2838/2016г. по описа на Сливенски районен съд, което е отхвърлено като неоснователно искането на С.Д.Б. за изменение на постановеното по делото Решение №486/06.06.2017г. по гр.д.№2838/2016г. по описа на СлРС в частта относно разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №486/06.06.2017г. по гр.д.№2838/2016г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ********* да заплати на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково производство по гр.д.№2838/2016г. по описа на СлРС.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.