О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.11.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №514 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника В.С.Г. срещу действия на съдебен изпълнител – насрочване на въвод във владение на недвижим имот по изп.д.№2214/2003г. по описа на СИС при СлРС.

В жалба си жалбоподателят твърди, че насроченият за 31.10.2017г. въвод във владение на недвижим имот, находящ се в с.Калояново е незаконосъобразен, тъй като по делото не са извършвани действия в продължение на дълги години и е следвало да бъде прекратено по силата на закона. Действията на съдебния изпълнител при наличието на предпоставка за прекратяване на делото поради перемция са незаконосъобразни и следва да се отменя. Поради това моли съда да отмени постановлението на ДСИ за въвод вав владение на недвижим имот.

В законоустановения срок не е подадено становище по жалбата от другата страна – взискателя С.Ц.С..

На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че искането на длъжника за отмяна на „постановление на ДСИ за въвод във владение на недвижим имот“ е несъстоятелно, тъй като такова постановление няма.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратеното от съдебния изпълнител копие от изпълнително дело №2214/2003г. по описа на СИС при СлРС, съдът констатира следното:

В СИС при СлРС е образувано изпълнително дело изп.д.№2214/2003г. със страни: взискател С.Ц.С. и длъжник В.С.Г. за изпълнение на парично задължение по издаден от СлРС изпълнителен лист. Изп. дело е обединено с изп.д.№540/2002г. по описа на СИС при СлРС със същите страни също с предмет изпълнение на парични задължения.

Изпълнителните действия са насочени върху недвижими имоти, находящи се в с.Калояново, собственост на длъжника – парцели №№Х и ХІ от парцеларния план на стопански двор в с.Калояново, общ.Сливен с площ 9563кв.м., ведно с незаконно  построените имота двуетажна сграда и стопанска сграда – работилница, които са описани, оценени и изнесени на публична продан.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.02.2006г. по изп.д.№2214/2003г. по описа на СИС при СлРС, влязло в сила на 21.03.2006г. ДСИ е възложил върху взискателя С.Ц.С. недвижимия имот, предмет на две нестанали публични продани – парцели №№Х и ХІ от парцеларния план на стопански двор в с.Калояново, общ.Сливен с площ 9563кв.м., ведно с незаконно  построените имота двуетажна сграда и стопанска сграда – работилница за сумата 30448лв.С.С. е заплатил всички дължими такси и данъци по възлагането.

На 24.11.2014г. по изп. дело е постъпила молба от С.С., с която моли съдебния изпълнител да извърши въвод във владение на възложеният му недвижим имот в с.Калояново – стопански двор. Съдебният изпълнител е насрочил въвод за 20.01.2005г. Съдебният изпълните не извършил въвода на основание чл.523, ал.2 от ГПК, като е дал три дневен срок на третото лице Керана Иванова да поиска спиране на изпълнението от СлРС.

С молба от 08.06.2015г. С. отново е поискал извършване на въвод във владение на възложеният му имот.

На 10.06.2015г. до длъжника В.Г. е изпратена отново покана за доброволно изпълнение, в коеято е посочено, че задължението му по изп. дело по изпълнителния лист за главница  и лихва е 0,00лв., а дължи допълнителни разноски в размер на 500лв. и 472,94лв. разноски по изпълнителното дело.

С разпореждане от 03.07.2015г. ДСИ е насрочил нов въвод за 21.07.2015г.

На 20.07.2015г. К.В.И.и С.В.Х.са подали до СлРС искова молба, с която са предявили против С.С., Н.С.и В.Г. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС относно ½ ид.ч. от възложения на С.С. недвижим имот в с.Калояново. Поискано е спиране на изпълнителното производство.

ДСИ не е провел насрочения въвод във владение, поради предявения иск, като е отложил действието до произнасяне на съда по подадената искова молба. По искане на СлРС по гр.д.№2639/2003г. изп. дело №2214/2003г. на СИС при СлРС е изпратено в цялост на СлРС за прилагане по посоченото гр. Дело. С писмо от 16.08.2017г. изп. Дело е върнато на СИС, като са приложени Решение №91/22.06.2016г. на СлОС по в.гр.д.№175/2016г., с което предявеният иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен и Определение №346/17.07.2017г. по гр.д.№4756/2016г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СлОС.

С молба от 06.10.2017г. С.Ц.С. чрез пълномощника си адв.К. е поискал възобновяване на изп. дело и насрочване на въвод във владение на възложеният му недвижим имот.

С разпореждане от 09.10.2017г. ДСИ е насрочил въвод във владение за 31.10.2017г. от 10,30 часа.

Призовката за принудителното действие – въвод във владение е връчена на длъжника Г. на 19.10.2017г.

С молба от 30.10.2017г. длъжникът В.Г. е поискал от ДСИ да отмени насрочения въвод, тъй като счита, че е настъпила т.нар.перемция и действието би било незаконосъобразно.

На 30.10.2017. длъжникът Г. е подал и настоящата жалба до СлОС против действията на съдебния изпълнител по насрочване на въвода във владение.

На 31.10.2017г. ДСИ е отбелязал в протокола за въвод, че насроченият въвод се отлага до произнасяне на СлОС.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената от длъжника В.С.Г. жалба против действията на съдебни изпълнител по изп.д.№2214/2003г. по описа на СИС при СлРС, изразяващи се в насрочване на въвод във владение на възложен на взискател недвижим имот, е недопустима.

Обжалваните действия на съдебния изпълнител са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК, изм. ДВ бр.86/2017г. действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство.

В случая обжалваното действие всъщност е насрочване на въвод във владение на купувача /имота е възложен на взискателя вместо плащане, поради две нестанали публични продани/ по чл.498 от ГПК. На практика към момента на подаване на жалбата дори не е извършено и действието – въвод във владение, а само е насрочен такъв. Самото насрочване на съответно изпълнително действие не подлежи на обжалване.

От друга страна самият въвод във владение и то въвода по чл.522 от ГПК,  може да се обжалва само от трето лице, което е във владение на имота, но не и от длъжника. В случая освен, че не е налице извършено изпълнително действие – въвод /само насрочен такъв, но неосъществен/, но и не се касае за въвод на купувача по смисъла на чл.522 от ГПК, а за такъв по чл.498 от ГПК, който съгласно чл.498, ал.2 от ГПК се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Защитата тук е само с иск за собственост и видно от данните по делото такъв иск /по чл.108 от ЗС/ е бил предявен и отхвърлен с влязло в сила решение.

Следва да се посочи, че самото постановление за възлагане не е обжалвано от длъжника и същото е влязло в сила още на 21.03.2006г. Взискателят, на когото имотът е възложен по силата още на това постановление, е станал собственик на имота. Процесното действие /въвод/ само финализира процедурата, като не представлява ново насочване на изпълнението върху този имот, тъй като същинското изпълнение е приключило с постановлението за възлагане, необжалвано.

За яснота, с оглед съображенията за незаконосъобразност на насроченото действие, развити в жалбата, следва само да се посочи, че длъжникът не е искал от ДСИ прекратяване на изпълнителното производство и не е налице отказ за такова, за да се приложи евентуално разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, изм. ДВ бр.86/2017г. Поради това съдът няма да разглежда и въпросът настъпила ли е и кога перемпция и по отношение на какво. Следва само да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.4 от ГПК, прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както е в случая с влязлото в сила възлагане на процесния недвижим имот.   

            С оглед изложеното, жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. 

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника В.С.Г. срещу действия на съдебен изпълнител – насрочване на въвод във владение на недвижим имот по изп.д.№2214/2003г. по описа на СИС при СлРС, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д.№514/2017г. по описа на  Сливенски окръжен съд, като недопустимо.

 

           

            Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.