О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.11.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 516 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е допусната замяна на обезпечителна мярка по допуснато обезпечение на предявен иск и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 398 от ГПК.

Частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство,  обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът не му е връчил препис от молбата на ответника, в която той е посочил имот, върху който да бъде наложена възбрана, вместо наложения запор върху сметка. Така не му е дал възможност да представи отговор, който да бъде взет предвид при постановяване на акта за уважаване или не на искането за замяна. Съдът не е изложил и мотиви за допуснатата замяна, частният жалбоподател заявява, че допуснатата вече обезпечителна мярка напълно съответства на обезпечителната нужда и няма причина за замяната й. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да остави без уважение искането за замяна на определената обезпечителна мярка. Претендира разноски за това производство.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Развива съображения, че допускането на обезпечение до размер на 15 121, 25 лв. е неправилно, излага доводи по съществото на спора и иска да бъде променен размерът на обезпечението на 6 454, 21 лв.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по гр.д. № 3099/2017г. на СлРС е образувано по искова молба на „Узо“ ООД, гр. Сливен против „Дия газ“ ООД, гр. Сливен, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 15 121, 25 лв., заедно с обезщетение за забава. С исковата молба ищецът е поискал и допускане на обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответника  до размера на търсената сума. С определение от 10.09.17 г.СлРС е допуснал исканото обезпечение. То е било атакувано от ответника и с определение от 18.09.17г. СлОС е отменил определението на СлРС и вместо това е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ до размер на 15 121, 25 лв. при внасяне на парична гаранция от 1512 лв. от страна на ищеца. Обезсилил е издадената от СлРС обезпечителна заповед и е постановил издаване на нова след внасяне на определената гаранция.

Освен това СлОС е дал указания на СлРС да се произнесе по искане по чл. 398 от ГПК за замяна на обезпечителната мярка „запор“ с друга такава – „възбрана“ върху недвижим имот, което е инкорпорирано в частната жалба на ответника.

В частната жалба жалбоподателят действително е направил обособено, под формата на евентуално, искане да бъде заменена обезпечителната мярка, което е обосновано с настъпилите в резултат на запора върху банковата сметка на дружеството затруднения при осъществяване на търговската му дейност. От своя страна в отговора на частната жалба ищецът е изложил, също отделно обособено, становище, че  ако бъде счетена за по-подходяща обезпечителната мярка „възбрана“ на недвижим имот, то иска допуснатата обезпечителна мярка „запор“ да се замени с такава върху описания в приложения към частната жалба нотариален акт.

Именно върху него – ПИ идент. № 67338.603.350.1 - СлРС е наложил „възбрана“ като обезпечителна мярка по допуснатото обезпечение на предявения иск, заменяйки с нея мярката „запор“ върху банкова сметка, ***деление.

На първо място релевираното оплакване за допускане на процесуално нарушение от страна на решаващия съд чрез невръчване на препис от молбата от 03.10.17г. на ответника-длъжник, с която се посочва имотът, предложен за обезпечаване на задължението, е неоснователно.

Макар и не на отделен физически носител, искането на ответника за допускане на замяна на наложената обезпечителна мярка е формирано като самостоятелно такова, поради което и въззивният съд е указал на първоинстанционния, че следва да го третира като молба по чл. 398 от ГПК и да се произнесе по нея. Доколкото искането е било конкретно и придружено със съответните доказателствени средства, приложени към частната жалба, с получаването им, насрещната страна се е запознала и с него, и с документите, и съответно е изложила ясно и недвусмислено становището си в отговора на частната жалба. Придадената правна обособеност на молбата по чл. 398 от ГПК, внедрена в частната жалба, може да се отнесе и към становището, касаещо именно нея, съдържащо се в отговора на частната жалба. Освен това молбата, препис от която ищецът се оплаква, че не му е бил връчен, не съдържа никакви нови искания, твърдения, обстоятелства, не се отнася до друго имущество и фактически представлява ново представяне на същите доказателства до първостепенния съд. В този смисъл въззивният състав намира, че не са нарушени никакви права на ищеца и той по никакъв начин не е бил поставен в неравноправно или неизгодно положение спрямо ответника, или в положение на изненада по отношение на обезпечителната мярка. Правото си на защита той може да реализира и чрез излагане на аргументите си при инстанционния контрол на съдебния акт, което той е и сторил.

На следващо място са неоснователни и оплакванията, касаещи съществото на искането. Действително СлРС е бил крайно лаконичен в мотивировъчната си част, но този порок не представлява самостоятелно основание за отмяна на определението, ако при преценката по същество въззивната инстанция стигне до същите крайни правни изводи.

Въпросът за допускане на обезпечението не следва да се коментира в това производство, тъй като той веднъж вече е бил разрешен. В обсега на спора влиза единствено преценката на аргументацията както на ответника-длъжник, така и на ищеца-кредитор, дали е оправдано заменянето на вече наложената обезпечителна мярка с друга такава.

Така в случая е видно, че определената обезпечителна мярка – запор върху банкова сметка *** – е подходяща по смисъла на ГПК, тоест - е в състояние директно и максимално бързо да доведе до търсения резултат, понеже след като ищецът очаква да получи конкретна парична сума, по този начин обезпечителната мярка му осигурява наличност точно на парична сума.

От друга страна обаче обезпечителната мярка не следва да засяга имуществената сфера на длъжника по начин, който да препятства търговската му дейност и да утежни положението му като мултиплицира задължения. Притежавният от длъжника-търговец капитал  не се състои само от свободни парични средства и превръщането му в такива с цел погасяване на вземането, би представлявало затруднение за осъществяване правата на ответника. Тези доводи са изтъкнати от него в молбата и подкрепени с доказателства.

Ето защо този въззивен състав намира, че за да се постигне баланс между интересите на двете страни до разрешаване на материалноправното отношение между тях със сила на пресъдено нещо, обезпечението на вземането на ищеца следва да бъде  посредством такава мярка, която да е достатъчно реализируема, но без да се превръща необосновано в блокатор на поведението на ответника във взаимоотношенията му с трети лица.

Поради това и нормотворецът е допуснал широка дискресия за съда по отношение на замяната в разпоредбата на чл. 398 ал. 1 от ГПК, а възраженията на другата страна не са обвързващи за решението му. Така, доколкото предложената от страна на длъжника мярка за обезпечение в имуществено отношение може да се прецени като еквивалент на вече допуснатата, с оглед изложените дотук съображения, въззивният съд счита, че искането следва да се уважи.

Що се отнася до направеното в отговора на настоящата частна жалба искане за намаляването на размера, до който да бъде допуснато обезпечението на 6 454, 21 лв., то не може да бъде разгледано в това производство, тъй като нито е своевременно, нито е заявено по надлежен ред, нито влиза в обсега на този спор.

Поради това атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на процесуалните действия по исковото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                          

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2202 от 05.10.2017г. по гр.д. № 3099/17г. на СлРС.

 

ВРЪЩА гр.д. № 3099/17г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: