О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

 

гр. Сливен, 16.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на  шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

като изслуша докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.ч.гр.д. N 523 по описа на СлОС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, във вр. с чл. 406 и чл. 274 и сл. от ГПК.

 

 

 

 

Образувано е по частна жалба, подадена от „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Д.В., със съдебен адрес:*** против разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 5055/2016 г. на СлРС., с което е постановено издаване на изпълнителен лист от 08.06.2017 г. за предварително изпълнение на решение № 345 от 24.04.2017 г. по гр. д. №5055/2016 г. по опис на районен съд -Сливен в полза на ищеца по делото М.М.. Жалбоподателят посочва, че бил получил покана за доброволно изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист. Поддържа се от жалбоподателя, че не е било налице нито едно от основанията за издаването на изпълнителния лист предвидени в чл. 404 ГПК- решението на районния съд не било влязло в сила, тъй като били подали възивна жалба по СлОС, която представя като писмено доказателство в настоящото производство, нито било поискано и допуснато предварително изпълнение на решението. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

 

 

 

 

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна М.С.М., ЕГН: ********** чрез пълномощника й адв. Е.П. ***., в което се настоява за отхвърлянето на частната жалба като неоснователна. Излага факти относно предмета  на разрешения с първоинстанционното решение правен спор и относно събраните по делото доказателства. Позовава се на чл. 242, ал. 1 ГПК, която предвижда, че съдът задължително постановява предварително изпълнение на съдебното решение, когато присъжда издръжка, трудово възнаграждение и обезщетение за работа, като в случая съдът безспорно бил присъдил обезщетения за работа. Претендира сторени по делото разноски.  

 

 

 

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, като взе предвид и становището на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 

 

 

 

Подадената частна жалба е допустима- подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от лице с необходимата легитимация и представителна власт и са насочени против съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, поради следното:

 

 

 

 

С постановеното Решение № 345 от 24.04.2017 г. по гр. д. №5055/2016 г. по опис на районен съд -Сливен, жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца, сумата от  1001,27 лв., съставляваща обезщетение по  чл. 222, ал.3 от КТ,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 650 лв., съставляваща дължимата наемна цена за периода от м. септември 2015 г. до м. септември 2016 г. за ползване на лек автомобил за служебни цели, на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 1600 лв., съставляваща сторени по делото разноски. На 08.06.2017 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на ищеца за всички тези суми и въз основа на него е било образувано изпълнително дело, по което жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно в частта относно сумата от  1001,27 лв., съставляваща обезщетение по  чл. 222, ал.3 от КТ,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и следва да бъде потвърдено, в тази част, тъй като разпоредбата на чл. 242, ал.1 от ГПК предвижда задължително и служебно допускане на предварително изпълнение винаги когато се уважава претенция за присъждане на обезщетение за работа. Обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ не прави изключение като законът не е ограничил изрично вида на присъденото обезщетение, а напротив - същото е посочено общо и обхваща всички обезщетения, които се присъждат във връзка с извършването на работа. Предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията изброени в ал.1 на чл. 242 ГПК, е правна последица,която настъпва по силата на закона/ex lege/, като законът не дава възможност за преценка-съдът не може да разглежда въпроса да допусне предварително изпълнение или не, той е длъжен да стори това. В случая е присъдено обезщетение за работа и е изпълнена третата хипотеза на визираната законова разпоредба, поради което ответникът не само трябва да предполага, но следва да бъде сигурен в това, че при постановяване на осъдително решение съдът задължително ще допусне и предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 от ГПК. Макар акта на районния съд, с който е допуснато предварителното изпълнение на съдебното решение да е разпореждане, а не определение, то той е постановен от законен състав, в рамките на неговата компетентност и по тези причини не е нито невалиден, нито недопустим. Изпълнителният лист е бил правилно издаден в тази си част относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и получен от ищеца по делото въз основа на разпореждането, имащо характер на определение, с което се допуска предварително изпълнение на решението, в съответствие с разпоредбите на чл. 404, ал.1 ГПК и чл. 406 ГПК.

 

 

 

 

Следователно обжалваното разпореждане, с което районния съд е постановил издаване на изпълнителен лист за предварително изпълнение на съдебното решение, в частта относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е правилно и законосъобразно.

Обжалваното разпореждане, обаче е неправилно и незаконосъобразно, в частта относно сумата от 650 лв., съставляваща дължимата наемна цена за периода от м. септември 2015 г. до м. септември 2016 г. за ползване на лек автомобил за служебни цели, на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 1600 лв., съставляваща сторени по делото разноски и следва да бъде отменено като такова в тази си част  и изпълнителният лист издаден въз основа на него следва да бъди обезсилен, в същата част.

Съображенията затова са следните: законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл. 404 – чл. 406 от ГПК и те са: 1.) да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт (изпълнително основание), посочен в чл. 404 от ГПК, 2.) този акт да е редовен от външна страна и 3.) да удостоверява подлежащо на изпълнение право. В случая първоинстанционното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с подадената въззивна жалба до СлОС и не съставлява годно изпълнително основание по отношение на сумата от 650 лв., съставляваща дължимата наемна цена за периода от м. септември 2015 г. до м. септември 2016 г. за ползване на лек автомобил за служебни цели, на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 1600 лв., съставляваща сторени по делото разноски. По отношение на същите закона не предвижда задължителното допускане на предварително изпълнение.

По отношение на отговорността с разноските, такива се претендират единствено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 123, 18 лв.

Жалбоподателят следва да внесе и държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ОС-Сливен по см. на чл. 19 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното,  Сливенски окръжен съд

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане на СлРС по гр.д. №5055 /2016 г. на СлРС за издаване на изпълнителен лист от 08.06.2017 г. въз основа на Решение № 345 от 24.04.2017 г. по гр. д. №5055/2016 г. по опис на районен съд -Сливен срещу „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: ******** , в частта за сумата от 650 лв., съставляваща дължимата наемна цена за периода от м. септември 2015 г. до м. септември 2016 г. за ползване на лек автомобил за служебни цели, на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 1600 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

 

ОБЕЗСИЛВА издадения на 08.06.2017 г. изпълнителен лист по гр.д. № 5055/2016 г., на СлРС в частта, за сумата от 650 лв., съставляваща дължимата наемна цена за периода от м. септември 2015 г. до м. септември 2016 г. за ползване на лек автомобил за служебни цели, на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 1600 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

 

ОСЪЖДАСТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: ******** да заплати на М.С.М., ЕГН: ********** *** сумата от 123,18 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: ******** да заплати сумата от 15 лв., съставляваща държавна такса по сметката на ОС-Сливен.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ: