О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 17.11.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

Като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д..  N 529 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по жалба против отказ на съдия по вписванията за извършване на вписване в книгите по вписванията и се движи по реда на гл. ХII а от ГПК, чл. 577 ал. 1  от ГПК вр. чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 32а-32в от ПВп..

Образувано  е по частна жалба, подадена от залогодателя по договор за залог на търговско предприятие, чието вписване е отказано, има интерес от обжалването и е процесуалнолегитимирана да стори това.

Частният жалбоподател „Агрошанс комерс“ ЕООД, гр. Карнобат, атакува определение № 19/31.10.2017г. на съдията по вписвания при СлВП – Сливен.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е необосновано и неправилно. На първо място съдията по вписванията погрешно е възприел описанието на част от активите на търговското предприятие – трайни насаждения с череши, бъдещо съоръжение – конструкция за защита от градушки и бъдещо съоръжение – система за капково напояване, като описание на недвижими имоти, включени в предприятието. Цитираните активи ще бъдат изградени в посочените имоти в договора за залог на ТП, което е видно от граматическото и систематично търкуване на клаузите на последния. Затова е и неправилен изводът на съдията по вписванията за липса на местна подсъдност.

На следващо място заявява, че  актът противоречи на разпоредбите на чл. 6 ал.2 б. „Б“ и бл. 22а от ПВ, както и разпоредбата на чл. 21 ал.3 от ЗОЗ. Сочи се, че в правилника за вписванията не се изисква описание на имотите в актовете, които имат за предмет съвкупност елемент от която може да е недвижим имот, като законодателят изрично е посочил сред категорията на такива актове договора за залог на търговско предприятие. От представеното към заявлението удостоверение изх. № 20171019150955/19.10.2017 г. издадено от СлВП към АВП гр. Бургас и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.09.2017 г. е видно, че предмет на договора за залог е именно търговското предприятие на залогодателя като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Съгласно чл. 22а ал.1 от ПВ вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33 б“д“ на удостоверението за вписване на залога в ТР съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в ТР не съдържа описание на заложеното имущество към удостоверението се прилага и вписания в ТР Договор за залог. Вписването на залога се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти вписването се нанася и в помощните партиди за имотите. Така законодателят е предвидил вписването в имотния регистър във всяка от хипотезите, като обстоятелството дали договора за залог посочва отделни недвижими имоти или не посочва такива предпоставя единствено различие в начина на вписването, като в първия случай вписването е по партидата на залогодателя, а във втория вписването по партидата на залогодателя и в помощните партиди на конкретните имоти. В случая са представени за вписване документи, които касаят първата хипотеза на чл. 22а ал. 2 от ПВ. Неправилен е изводът на съдията по вписванията, че представените документи не обуславят местната подсъдност, за която той е длъжен да следи служебно в рамките на охранителното производство. Предвид пълната индивидуализация на дружеството в заявлението за впиване и приложените към него документи, както и публичния характер на вписванията в имотния регистър местната подсъдност е лесно определимо чрез справка на персоналната партида на залогодателя. Неправилен е и изводът на съдията по вписванията за нарушение на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК. Удостоверение по този текст на закона се изисква само когато се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти или наследствени права включващи недвижими имоти, когато се включват недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, както и когато се вписва ипотека или особен залог. Вписването на учредения особен залог на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения в имотния регистър е вторично вписване, което е в пряка зависимост от първоначалното основно вписване на залога в ТР. Именно там се извършва основното вписване на учредения особен залог при което е представена изискуемата декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК. Така декларация е представена обаче и към акта, чието вписване е отказано с обжалваното определение.

Частният жалбоподател заявява още, че съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си в рамките на извършваната от него проверка дали е платен местен данък, с отказа си препятства правото на заложния кредитор да упражни признатото му по закон право да се удовлетвори предпочтително от стойността на имуществото в ТП, ако се пристъпи към изпълнение. Съдията по вписванията незаконосъобразно е постановил отказ, тъй като му е бил представен и поискан за вписване акт, който подлежи на вписване, съставен е в изискуемата от закона форма, има предвиденото в ПВп съдържание, приложене и договора за залог, тоест – са спазени всички изисквания на чл. 6 ал. 2 б. . и чл. 22а от ПВп

С оглед на изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде указано на съдията по вписванията да извърши поисканото вписване.

С определение № 19/31.10.2017 г. съдията по вписванията при РС – Сливен е отказал да впише представените със заявление с вх. № 7309/31.10.2017 г. по описа на СлВП гр. Сливен от М.М.Г. в качеството му на управител на „Агрошанс комерс“ ООД удостоверение изх. № 20171019150955/19.10.2017 г. издадено от СлВП към АВП гр. Бургас и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.09.2017 г. с нотариално заверени подписи. Съображенията за отказа се основават на разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ЗСВ, съгласно която съдията по вписванията може да извършва действия само в своя район, а в случая предмет на договора за залог са имоти в землището н гр. Карнобат, който е извън района на действие на СлРС. Другото съображение е, че не е спазена разпоредбата на чл. 264 ал.1 от ДОПК според който вписването на особен залог се допуска след представянето и удостоверяването на данъчна оценка, която да удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения върху имотите включени в търговското предприятие на дружеството залогодател, а не само на данъчна декларация за липса на задължения, каквато заявителят е представил.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Залогът върху търговско предприятие е залог върху съвкупността от активите на предприятието и съгласно чл. 21, ал. 7 ЗОЗ правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие. Договорът за залог на ТП е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър, съгласно чл. 21, ал. 3, пр. 1 ЗОЗ и съгласно чл. 21, ал. 3 пр. 2 ЗОЗ, ако в договора за особен залог са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. Вписването на залог върху ТП се извършва от съдията по вписванията, в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното ТП, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" от ПВ на удостоверението за вписване на залога в ТР. Тъй като се вписва в нотариалните книги по персоналната партида на търговеца договор за залог на ТП - акт, който касае съвкупност, а не отделни имоти, заявителят не следва да изчерпи всички имоти, включени в търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район и съдията по вписванията не може да откаже вписването по съображения, че не е посочен един от имотите.

Договорът за залог може да не съдържа описание на нито един от имотите, само на някои от тях или на всички имоти. И в трите случая той подлежи на вторично вписване в нотариалните книги. В първия случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но няма да е противопоставимо на купувачите на отделни имоти, тъй като с договора за продажба имотът напуска (отделя се от) предприятието (съвкупността). Във втория случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но ще е противопоставимо също и на купувачите на описаните в договора отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). В третия случай заложното право ще бъде противопоставимо както на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, така и на купувачите на отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху всички тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). Същите правила се отнасят и за имущество, което не представлява недвижими имоти, като тежестта върху него ще се конкурира по описания начин съобразно характера на правата на третите лица спрямо заложените движими вещи и субективни права.

 Прилагането на горните постановки към настоящия случай, показва, че в случая се касае за договор съдържащ описание само на някои от активите от съвкупността на търговското предприятие на залогодателя, като нито един от тях не е недвижим имот.

Така актът подлежи на вписване и отказът на съдията по вписванията може да се основе на съображения, че удостоверението за вписване на залога в ТР не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ само по отношение на изрично описаните в договора за залог имоти. Както вече се посочи - на вписване подлежи договорът за залог и когато няма описан нито един имот, като съдията по вписванията не може да изисква нищо във връзка с непосочени в договора имоти. В процесния договор няма описани недвижими имоти, включително такива, намиращи с в района на действие на друг съд.

Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие/ чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ се извършва при условията и правилата на  чл. 22а Правилника за вписванията. Съгласно дадените в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. разяснения, предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са изискванията на чл. 6 от ПВ, внесена ли дължимата за вписването такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. От горното следва, че когато констатира липсата на всяка една от посочените предпоставки, относими за съответното вписване, съдията по вписванията трябва да откаже вписването, с което е сезиран. За да бъдат извършени посочените в чл. 264, ал. 1 ДОПК правни сделки и действия /вписване на особен залог/ прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва да представят декларация, че нямат непогасена подлежащи на принудително изпълнение задължения. Такава декларация е представена по делото, поради което не е налице и второто основание, на което се основава отказът на съдията по вписвания. Доколкото няма посочен недвижим имот в договора за залог на ТП, е неприемливо изискването на съдията по вписванията да се изследва наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота.

В обобщение – представените за вписване удостоверение изх. № 20171019150955/19.10.2017 г. издадено от СлВП към АВП гр. Бургас и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите, е следвало да бъдат вписани по реда на чл.22а от ПВ. Като е постановил отказ, съдията по вписванията е издал неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и да бъде задължен съдията по вписванията да извърши исканото вписване.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОТМЕНЯ определение № 19 от 31.10.2017г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията към СлРС, с което е отказано извършване на вписване на удостоверение изх. № 20171019150955/19.10.2017 г. издадено от СлВП към АВП гр. Бургас и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ на представените със заявление №7309/31.10.2017г. от М.М.Г., в качеството му на управител и законен представител на Агрошанс комерс“ ЕООД с ЕИК 102004265 със седалище и адрес на управление *********** удостоверение изх. № 20171019150955/19.10.2017 г. издадено от СлВП към АВП гр. Бургас и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите

 

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: