О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 17.11.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от Н. Янакиева ч.гр.д. N 530 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпило е възражение пред въззивния съд срещу заповед за изпълнение на парично задължение и производството се развива по реда на чл. 423  от ГПК.

Подателката на възражението твърди, че получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 415/17г. на ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС, чрез запорно съобщение, изпратено до банка „ДСК“ АД, гр. София за заплащане на суми на „Бул Инвест Груп“ ЕООД и след справка установила, че на последното е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 315/17г. на СлРС. Заявява, че след като адвокатът й се запознал с делото, установил        , че всички съдебни книжа са били връчени при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, без да са налице условията за това. Твърди, че макар това да е постоянният й адрес, връчителят е посетил само веднъж адреса, доверил се е на сведения на наизвестно лице, че тя не живее там и е залепил уведомление, а освен това, в противоречие с разпоредбата на чл. 47 ал. 1 не е пуснал уведомление и в пощенската кутия.

Поради това счита, че са налице условията на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК за приемане на възражението й от въззивния съд и моли въззивния съд да го приеме, да спре изпълнението на заповедта по образуваното въз основа на нея изп.д и да върне делото на РС за продължаване на производстото с указания по чл. 415 от ГПК. Претендира разноски.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо. Съдът приема, че  длъжницата не е узнала  за издадената заповед за изпълнение, тъй като  не е получила лично никакви книжа, свързани с нея, поради което едномесечният срок за нея не е изтекъл към момента на подаване на възражението пред въззивния съд на 16.11.17г.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 315/17г. на СлРС, намира, че са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК и следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Фактическите обстоятелства са следните:

Заповед № 205 от 24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 315/17г. на СлРС на кредитора „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр. Варна и изпратена на посочения от заявителя постоянен адрес на длъжника Н.И. *** 31 – А - 5. След като не е бил открит на него, длъжностното лице е залепило уведомление на вратата на 30.01.17г., а тъй като след изтичане на двуседмичния срок адресатът не се е явил да получи съдебните книжа, съдът е разпоредил книжата да се считат редовно връчени, съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК. След изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист на кредитора, за което е извършено надлежно отбелязване.

Адресът е бил посетен само веднъж от връчителя – на 30.01.17г., който е залепил уведомлението без да го поставя и в пощенската кутия /няма отбелязване, че тя е недостъпна/. В разписката на гърба на уведомлението и на съобщението същият посочва, че на 30.01.2017 г. е посетил адреса, но „по данни на собственичката, лице с такова име на този адрес няма“.

Предвид така установеното от фактическа страна се налага изводът, че заповедта   за изпълнение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена на длъжницата, поради което тя е била лишена от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да оспори вземането. Въззивният състав счита за приложима и към настоящия случай трайно установената практика на ВКС преди изменението на ГПК /чл. 47/ от 27.10.2017г., която с влизане в сила на ЗИД ГПК, бе превърната в действителна нормативна уредба.

Според нея, за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлява „крайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, на който преди това са й били връчвани съдебните книжа в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието. В случая адресът е бил посетен само веднъж от призовкаря на 30.01.2017 г. и е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК на същата дата.

 С оглед изложеното процедурата по връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е била опорочена и двуседмичният срок за подаване на възражението по чл. 414 ГПК не е започнал да тече.

  Поради това съдът приема, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и не е могъл да подаде възражение в законоустановения срок против нея, тъй като заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена.

Така настоящият съдебен състав намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и 4 от ГПК  възражението следва да бъде прието, а делото - да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже, съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК. В това производство заповедният съд следва да разгледа и направеното с възражението искане по чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.

Направените в настоящото частно производство разноски следва да се вземат предвид при приключване на исковото производство, респективно – при обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРИЕМА направеното възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от  Н.И. МИНОВА ЕГН **********, със съдебен адресат адв. Е.М., като неин пълномощник, *******, против  Заповед № 205 от 24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 315/17г. на СлРС.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания за предприемане на действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК и за произнасяне по искането по чл. 420 ал. 2 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: