О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.12.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мартин Сандулов въззивно ч.гр.д.№564 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

         

Образувано е по частна жалба, подадена от ГД„ИН“ срещу определение № 2341/13.10.2017 г. по гр.д. № 5794/2016г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на ГД „ИН“ за изменение на решение № 575/29.06.2017 г. по гр.д. № 5794/2016 г. за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че присъдените разноски в размер на 1800лв. са несправедливо присъдени, неправилно определени и значително завишени. Необосновано е искането за присъждане на адвокатски хонорар, изобщо за акцесорните искове, като се развиват съображения в тази насока. На следващо място се сочи, че по делото не са представени доказателства относно действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна помощ не е обективиран на утвърдена бланка-образец, което би могло да бъде доказателство за договорено възнаграждение, начин на плащане, както и за заплащане в брой на определената сума. Освен това конкретният правен спор се отличава с ниска по степен правна и фактическа сложност, тъй като предмет на обсъждане са правни въпроси, по които районният съд многократно се е произнасял. Иска се да бъдат намалени присъдените деловодни разноски в полза на ищеца.

Не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

          От фактическа страна се установява следното:

Подадена е искова молба на 27.12.2016 г. от А.А.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието – гр. София, с което са претендирани искове за допълнително възнаграждение за труд на официални празници, допълнително възнаграждение за труд през нощта и левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на 12 и 24 часово дежурство, както и акцесорни претенции към всеки от главните искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. С решение № 575/29.06.2017 г.  съдът е уважил предявените искове, както и акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. В с.з. проведено на 30.05.2017 г. процесуалният представител на ищцата – адв. Николай П., е представил договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, като за всеки от предявените искове е претендирал сумата от 300.00лв. В това с.з. процесуалният представител на ответната дирекция е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал редуцирането му.  С посоченото решение районният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, така както са били претендирани в общ размер на сумата от 1800.00лв. Това решение е било връчено на ответната страна на 19.07.2017 г. и на 01.08.2017г. е била подадена молба за изменение на решението в частта му за разноските. По повод на тази молба е постановено определение № 2341/13.10.2017 г. , с което молбата е отхвърлена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В случая са предявени ШЕСТ иска / допълнително възнаграждение за труд на официални празници, нощен труд и безплатна предпазна храна, акцесорни към тях обезщетения за забавено изпълнение/.

Действително, с изменение в Наредба №1/09.07.2004г., ДВ бр.84/2016г. е предвидено в чл.2, ал.5 определяне на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки поотделно.

По отношение на главните искови претенции – за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, нощен труд, обезщетение за неосигурена безплатна предпазна храна, според настоящия състав се дължи адвокатско възнаграждение по всеки един от тях, с оглед вида им, в размер, определен при спазване разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредбата.

          По отношение на  присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение по акцесорните искове за мораторна лихва, следва да се отбележи, че искането, респ. жалбата е основателна в тази част по следните съображения:

Лихвата се определя като възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях. Лихвата е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго парично вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той, най-общо, се е лишил от ползването на парите си. Лихвата съществува докато не бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение – главница. Лихвата не може да възниква без главницата. Въпреки че лихвената претенция е относително самостоятелно задължение спрямо главното задължение, безспорно е, че за да е основателна тази претенция следва единствено да бъде доказана основателността на главното задължение, когато двата иска са заявени в едно общо производство, както е в настоящия случай. Поради това и усилията, които полага процесуалният представител на ищеца са свързани с доказване на основателността и обосноваността на главната претенция, а задължението за лихва е определено от закона в чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Тъй като в настоящия случай, акцесорните претенции са заявени наред с главните и процесуалните усилия са били съсредоточени единствено и само към установяване основателността на главните претенции, то имайки предвид именно вида и характера на тези акцесорни претенции, съдът намира, че не следва да се присъждат отделно разноски за процесуално представителство и защита по тях. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер /който обаче е в пъти надвишаващ размера на всяка отделна акцесорна претенция/ относно предявените претенции за обезщетение за забава в размер на законовите лихви, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост, необоснованост и прекомерност на възнаграждението, претендирано за тях. Поради това, разноските в тази част, се явяват необосновани и недължими.

          С оглед изложеното, дължимите на ищеца разноски в производството по гр.д.№5794/2016г. по описа на СлРС възлизат на общата сума от 900 лв. при присъдени от районния съд 1800 лв.     

                     

Поради това обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд измени Решение № 575/29.06.2017г. по гр.д.№5794/2016г. на СлРС в частта относно разноските, като присъди на ищеца такива в посочения размер от 900 лв.

         

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

          ОТМЕНЯ Определение № 2341 от 13.10.2017г., постановено по гр.д.№5794/2016г. по описа на Сливенски районен съд, което е отхвърлено като неоснователно искането на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието - София за изменение на постановеното по делото Решение № 5754/29.06.2017г. по гр.д.№5794/2016г. по описа на СлРС в частта относно разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №575/29.06.2017г. по гр.д.№5794/2016г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение  № 575/29.06.2017 г. по гр.д. № 5794/2016 г. на Сливенския районен съд  в частта с която на основание на чл. 78 ал. 1 от ГПК е осъдена  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ******** да заплати на А.А.С. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1800.00 лв. над размера на сумата от 900.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково производство по гр.д.№5794/2016г. по описа на СлРС.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.