ОПРЕДЕЛЕНИЕ№               115     

Гр. Сливен, 22.02.2018г.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ,

 

като се запозна с докладваното гр.д.№ 569 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявените от М.В.Г. ***, чрез пълномощника си – адв. К.К. ***, против „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД, с която предявява искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., с оглед гаранционно обезпечителната отговорност на ответното дружество за вреди, произтичащи от неправилно и противопоказно лечение.

Предявяването на иска пред Окръжен съд – Сливен е аргументирано в исковата молба с позоваване на качеството на ищеца като потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, без да са изложени съображения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК е направено възражение за местна подсъдност с искане делото да се изпрати за разглеждане на Софийски градски съд, аргументирано както с приложението на общото правило на чл. 108, ал. 1 от ГПК, така и с правилото на специалната изборна местна подсъдност по чл. 115 ГПК. Изтъква се, че седалището на ответника е в гр. София, а с оглед обстоятелствата в исковата молба – деянието, от което за ищеца са произтекли вреди, също е в гр. София. Поддържа се, че правоотношенията лекар-пациент не попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите, формулиран в чл. 1 от същия, тъй като здравните услуги са предмет на специална уредба.

Относно обосноваването на изборната подсъдност в исковата молба с разпоредбата на чл. 113 ГПК, в отговора на ответното дружество е направено възражение, че здравните услуги са предмет на специална уредба и ищецът няма качеството на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Във връзка с така направеното възражение не са изложени съображения.

Във връзка със спора между страните относно компетентността на Окръжен съд – Сливен според правилата за определяне на местната подсъдност на делата, съдът намира, че на първо място следва да се произнесе по това възражение и едва след настъпването на стабилитет по въпросите за компетентността на съда за разглеждане на делото – да пристъпи към разрешаването на други предварителни въпроси относно разглеждането на делото в с.з.

Съдът намира, че възражението за неподсъдност на делото пред Сливенски окръжен съд, основано на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, пр. 1 от ГПК, е основателно.

Разпоредбата на чл. 115 ГПК в случая не може да бъде съобразена, тъй като за изборната подсъдност съдът не следи служебно, а в исковата молба няма позоваване на нея.

В исковата си молба, за да обоснове компетентността на Окръжен съд – Сливен, ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 113 ГПК, относно местната подсъдност на делата за потребителски спорове.

Следователно, възражението на ответника за местна подсъдност и препращането на делото  за разглеждане от Софийски градски съд като компетентен съгласно чл. 108, ал. 1 ГПК (т.к. ответникът е  юридическо лице) е обусловено от отговора на въпроса, дали предявеният от ищеца иск за обезщетяване на неимуществени вреди в следствие на неправилно лечение, представлява потребителски спор, с оглед качеството на ищеца като потребител на медицински и здравни услуги.

Начина, реда и правата на лицата, нуждаещи се от лечение е предмет на регламентация от специален закон – Закона за здравето, съгласно който лицата, нуждаещи се от медицинска помощ е определено не като „потребители“, а на „пациенти“ по смисъла на чл. 80, ал. 1 ЗЗД. Не само различните понятия, но и съпоставката на правата – обект на защита, както и специфичния характер на правоотношенията и качеството на лицата, които участват в това тези правоотношения  – предмет на регламентация със Закона за здравето, не позволяват съотнасянето им като попадащи в обхвата на Закона за защита на потребителите, респективно – определянето на спора като потребителски. Различният и специфичен характер на отношенията, свързани с предоставяне на медицински услуги и помощ, непозволяващ отнасянето им към правната регламентация на потребителската защита, е подчертан включително в преамбюлната част на Директива 2011/83/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламентацията им от специална нормативни уредба, поради тяхната техническа сложност. Както е посочено и в исковата молба, досежно съдебния адрес на ищеца – различен от този по местоживеене, обосновано с необходимостта от извършване на лечебни процедури, вкл. от фактическа и социална гледна точка липсва основание за разглеждане на делото по неговото местоживеене.

При липсата на юридически критерии за квалифициране на спора като потребителски, така както това се отнася за други специфични правоотношения, каквито са тези по ЗЕ (примерно), специалната подсъдност на 113 ГПК не може да послужи като основание за разглеждане на спора съобразно местоживеенето на ищеца.

Следователно е основателно искане на ответника по повдигнатия от него спор за местна подсъдност пред съда по местонахождение на седалището му в гр. София, а с оглед и на размера на предявения иск – пред Софийски градски съд.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 569 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Сливен и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: