О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 18.12.2017 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 574 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено образуваното първоинстанционно исково производство, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като  поради грешка и опущение ищецът, вместо да посочи, че се каса е за искане за установяване на вземането и неговия размер, е посочил в петитума да бъде осъден ответникът. В действителност волята му била да предяви установителен иск и това се извеждало от цялостния анализ по хода на производството. Освен това заявява, че независимо от посочения осъдителен петитум, по аналогия на противното искът можело да се разгледа в хипотезата на неподаване в срок на искова молба, след едномесечния преклузивен срок, когато единствената възможност на ищеца е да търси вземането си по реда на исков процес с осъдителен диспозитив.

Поради това частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да се даде възможност на ищеца за изменение на иска от осъдителен в установителен.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Недискутируемо е, че производството по гр.д. № 6052/17г. на СлРС е образувано по искова молба, подадена от частния жалбоподател „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София на 28.11.17г. и с нея са предявени осъдителни искове против Ж.С.С..

От формулировката на обстоятелствената част и изрично заявения петитум е видно, че се претендира присъждане на главница и обезщетение за забава като реално изпълнение на парично задължение по сключен договор с ответницата. Това са рамките на правораздавателната власт, очертани от ищеца и съдът не е властен своеволно да подменя вида на търсената от него защита.

Доводите на частния жалбоподател, че е наясно с утвърдената съдебна практика, че когато има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК искът, който може да предяви е единствено установителен и поради грешка, всъщност, е посочил, че вместо установяване на вземането и размера му иска осъжданена ответника. Както се посочи вече – съдът не може да си позволи да антиципира волята на ищеца, той се ръководи от изложеното в исковата молба и заявения петитум, за които е длъжен да приеме, че дават словесен израз на вътрешното му намерение.

Също така е безспорно, че между същите страни се е развило заповедно производство за същото вземане, приключило с издаване на ищеца на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4699/17г. на СлРС. След подаване на възражение от страна на длъжника – на 20.10.17г. заявителят е уведомен за правата си по чл. 415 от ГПК на 30.10.17г.  и в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен настоящият осъдителен иск на 28.11.17г.

Така спорен е въпросът относно допустимостта на предявяването му в условията на налична заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Без съмнение всеки може да предяви едно свое накърнено материално право и да получи съответната защита, като осъдителният иск винаги има преимущество пред установителния заради обема и степента на защита които осигурява. Също така е неоспорима възможността на ищеца да поиска в предвидения от правната норма срок изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към установителен иск и обратното – тоест – да промени вида на поисканата защита.

В случая обаче първата възможност – да се предяви осъдителен иск за вземането, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – е блокирана от съществуването в правния мир на тази заповед. Законодателят е предвидил преминаването на заповедното в исково производство да стане само чрез установителен иск, какъвто не е предявен. Осъдителният такъв е недопустим и доколкото в случая, както вече бе посочено, ищецът е изложил фактология относно засегнатото си материално право и основателността на претенциите си, без да се позовава изобщо на получената вече защита по заповедното производство, съдът не може да приеме, че е налице просто несъответствие между обстоятелствена част и петитум, неяснота или грешка и всъщност се касае за предявяване на установителен иск.

Втората възможност – да се направи изменение на иска - също е неприложима, тъй като това процесуално право съществува за ищеца само в рамките на надлежно учреден процес, какъвто в случая не е налице. Образуваното по недопустима искова молба произвоство е недопустимо и в него за страната не могат да възникнат процесуални права, тъй като то следва да бъде прекратено.

Поради това предявеният в изпълнение на указанията на съда по чл. 415 от ГПК осъдителен иск е недопустим, той може да бъде валидно предявен едва след обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК. До този момент е налице витална заповед и предявяването на осъдителен иск за същото вземане би довело до дублиране на изпълнителния ефект, което е и причината за стабилизирането й да се изисква предявяване на установителен иск.

За да може ищецът да се защити чрез осъдителен иск, следва заповедният съд да констатира по реда на чл. 415 ал. 5 от ГПК, че не е предявен установителният иск по чл. 422 вр. чл. чл. 415 ал. 4  от ГПК и да обезсили издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

Както се посочи вече, в случая е налице именно тази хипотеза – на непредявяване на иск, тъй като предявеният такъв е недопустим. Първоинстанционният съд следва служебно да уведоми заповедния относно връщането на исковата молба, за да се извършат процесуалните действия по чл. 415 ал. 5 от ГПК и за ищеца да се открие пътят за защита чрез осъдителен иск.

Поради това частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава, а обжалваният акт – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София против определение № 2778/07.12.2017г. по гр.д. № 6052/2017г. на СЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2778 от  07.12.2017г. по гр.д. № 6052/17г. на СлРС, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба вх. № 23031/28.11.2017г. поради недопустимост на предявените искове и е прекратено производството по гр.д. № 6052/17г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр.д. № 6052/17г. на СлРС на районен съд - Сливен с указания за уведомяване на заповедния съд.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: