О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 21.12.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№581 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.407 от ГПК.

          Образувано е по две частни жалби против Определение №2220 от 09.10.2017г., постановено по гр.д.№4257/2012г. по описа на Сливенски районен съд, с което е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист на Е.Г.И. за осъждане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му заплати сумата от 5391,68лв., преведени на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД по изп. дело №214/2016г. на ЧСИ М.М.; отхвърлено е искането на Е.Г.И. за осъждане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му заплати законната лихва върху сумата 5391,68лв. върху всяка една вноска от момента на получаването й; осъдено е „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Е.Г.И. сумата от 1050лв., представляваща направени разноски в изп. производство  №214/2016г. на ЧСИ М.М.; осъдено е „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Е.Г.И. сумата от 1300лв., представляваща направени разноски в заповедно производство №4125/2012г. на СлРС.

            Частните жалби са подадени съответно от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и от Е.Г.И..

            Първата частна жалба е подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.София чрез пълномощник юриск.Д. и с нея се обжалва посоченото определение в частите, с които е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист против дружеството за сумата от 5391,68лв. и осъждането на дружеството да заплати на Е.Г.И. сумата от 1050лв., представляваща направени разноски в изп. производство  №214/2016г. на ЧСИ М.М. и сумата от 1300лв., представляваща направени разноски в заповедно производство №4125/2012г. на СлРС.

            Дружеството жалбоподател посочва, че в тези части обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на сумата от 5391,68лв. посочва, че същата е изплатена на Е.Г.И. в пълен размер още на 29.08.2017г. по личната му банкова сметка, ***, поради което не следва да бъде издаван обратен изпълнителен лист. По отношение на разноските в изпълнителното производство в размер на 1050лв., присъдени на Е.И. посочва, че те са само адвокатски хонорар и не представляват суми, които са били изплатени на взискателя, нито суми събрани в полза на съдебния изпълнител, поради което не следва да му бъдат присъдени като разноски в изпълнителното производство чрез издаване на обратен изпълнителен лист. Сумата, която е платена на И. е в пълния удържан му от съдебния изпълнител размер, в т.ч. таксите на ЧСИ. Евентуално прави възражение за прекомерност, съобразно действителната и правна сложност на делото и моли за присъждането на тези разноски в по-нисък размер. По отношение на осъждането му за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв., направени от Е.И. в заповедното производство, частният жалбоподател посочва, че страна в това производство не е той, а „Банка ДСИ“ ЕАД, която е подала и отговор в тази насока и следва евентуално в нейна тежест като заявител да се присъдят тези разноски. От друга страна посочва, че правна защита и съдействие в заповедното производство не се оказва, тъй като възражението е бланково и не следва да се мотивира, поради което длъжникът не се нуждае от правни познания. Евентуално прави възражение за прекомерност, съобразно действителната и правна сложност на делото и моли за присъждането на тези разноски в по-нисък размер. С оглед изложеното дружеството жалбоподател моли съда да отмени определението на СлРС в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли искането за издаване на обратен изпълнителен лист против него, в т.ч. и относно разноските в изпълнителното и в заповедното производство. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

            В законоустановения срок по тази частна жалба е депозиран писмен отговор от насрещната страна Е.Г.И. чрез адв.И.С. ***, която оспорва частната жалба, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД като неоснователна. Намира определението на СлРС в обжалваните от дружеството взискател части за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му в тях. По отношение на издаването на изп. лист за сумата от 5391,68лв. посочва, че нейното предварително доброволно плащане не водило до неоснователност на искането за издаване на обратен изпълнителен лист, като счита, че такъв следва да се издаде, а плащането следвало да се отчете в случай, че се образува изпълнително производство. По отношение на присъдения адвокатски хонорар, заплатен от длъжника в изпълнителното производство, счита, че следва да е предмет на обратния изп. лист, съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3, пр.2 от ГПК, като разноски в изп. производство, в т. ч. и по аналогия на чл.78, ал.3 от ГПК. По отношение на разноските, направени в заповедното производство посочва, че след като длъжникът е потърсил и получил адвокатска услуга по повод самото оспорване на заповедта, то разходите за нея се възмездяват по общия ред. Освен това в случая е налице не бланкетно възражение, а такова по чл.423 от ГПК, както и частна жалба против постановеното незабавно изпълнение. Посочва, че при настоящото частно правоприемство /цесията/, то макар и главна страна в процеса, прехвърлителят не е страна в материалното правоотношение и правните последици от решението ще рефлектират директно не в патримониума на цедента, а в този на цесионера. Разноските представляват принадлежност към прехвърленото вземане по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД. Поради това счита, че не е налице пречка цесионера да бъде осъден да заплати направените от насрещната страна разноски. На последно място посочва, че адвокатските възнаграждения не са прекомерни, а са съобразени с извършените процесуални действия по изпълнителното и заповедното производство. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

            Втората частна жалба е подадена от длъжника Е.Г.И. чрез пълномощника адв.И.С. *** и с нея се обжалва посоченото определение на СлРС в частта, с която е отхвърлено искането на И. за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху всяка една от вноските, считано от извършване на превода й до окончателното плащане. В определението си районният съд не посочил мотив за отхвърляне на искането и намира това произнасяне за незаконосъобразно. Посочва трайната практика на ВКС в тази насока, съгласно която законната лихва следва да се присъди от съда, издаващ обратния изпълнителен лист, от датата на превода до окончателното изплащане, тъй като това акцесорно вземане е безспорно и не се налага установяването му с отделен иск. Поради това моли съда да отмени определението в тази му част и вместо него да постанови ново, с което му присъди законната лихва върху всяка вноска, така, както са посочени в удостоверението на ЧСИ М.М..

В законоустановения срок по тази частна жалба е депозиран писмен отговор от насрещната страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. На първо място посочва, че сумата от 5391,68лв. е изплатена по сметка на Е.Г.И. още та 29.08.2017г., за което представят надлежно платежно нареждане. Освен това посочва, че тази сума не е лихвоносна и за същата не се дължи законна лихва. Отделно от това, установяването на дължимостта на законната лихва следвало да стане в отделно исково производство. 

Двете частни жалби  са подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което са допустими.

Между страните няма спор относно фактическата обстановка, изложена подробно и хронологично в обжалваното определение, поради което въззивният съд няма да я преповтаря и препраща към нея.

Същата следва да се допълни само с установеното в настоящото производство обстоятелство, наведено и доказано пред настоящата инстанция, също безспорно между страните, както следва:

На 29.08.2017г. по банков път, по банковата сметка на Е.Г.И. в „Юробанк България“ е извършен банков паричен превод от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на сумата 5391,68лв. с посочено основание „възстановяване удържани суми по изп. дело №214/2016г. по описа на ЧСИ М.М..

Е.Г.И. с отговора на частната жалба на взискателя не оспорва това обстоятелство.

            Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            На първо място следва само да се посочи, че издадената в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /с отменено разпореждане за незабавно изпълнение по отношение на Е.Г.И. от СлРС с определение по ч.гр.д.№290/2017г. на СлОС/ е обезсилена по отношение на длъжника – поръчител Е.Г.И. на основание чл.415, ал.2 от ГПК в редакцията ДВ бр.42/2009г. /непредявен иск от взискателя при наличие на прието възражение против заповедта за изпълнение/ с влязло в сила определение №1878/31.08.2017г. по ч.гр.д.№4125/2012г. на СлРС.

„ОТП Факторинг България“ ЕАД е цесионер на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД по издадената по ч.гр.д.№4125/2012г. на СлРС.

            І. Частната жалба, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, разгледана по същество, е частично основателна.

            1. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.3 от ГПК, когато е извършено принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила решение, което впоследствие е отменено, съдът издава обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

            Тази разпоредба е приложима и в заповедното производство по аналогия, в случай като настоящия, при който е налице последваща отмяна първо на допуснатото незабавно изпълнение и издадения изп. лист, а впоследствие е и обезсилена изцяло и издадената против длъжника заповед за изпълнение, ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми.

            Видно обаче от представеното с частната жалба на взискателя, платежно нареждане /не е представено преди това, тъй като видно от материалите по заповедното производство, искането на Е.И. за издаване на обратен изп. лист против взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД не му е било съобщено до момента на връчване на обжалваното определение от 09.10.2017г./, на 29.08.2017г.  „ОТП Факторинг България“ ЕАД е превел по банковата сметка на длъжника Е.Г.И. сумата от 5391,68лв., която изцяло възстановява, както получените от него като взискател суми в резултат на принудителното изпълнение /4724,63лв./ и такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ /667,05лв./, съгласно надлежно издадено удостоверение по изп. д. №214/2016г. на ЧСИ М.М.. С така извършения банков превод, съдът намира, че е изпълнено законовото изискване за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, както и на събраните от длъжника такси в изпълнителното производство. Поради това не следва да се издава обратен изпълнителен лист в полза на длъжника за тези суми, които са били своевременно - след обезсилване на заповедта за изпълнение, доброволно върнати изцяло от взискателя на длъжника. Поради това искането на Е.И. в тази насока е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

            Като е постановил издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника И. против взискателя – цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искането се отхвърли.

            2. По отношение на присъдените в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв., сторени в изпълнителното производство по изп. дело №214/2016г. на ЧСИ М.М.:

            В тази насока, частната жалба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е неоснователна и следва да се остави без уважение.

            Безспорно, сумата от 1050лв. е заплатен адвокатски хонорар от страна на длъжника в изп. производство. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.245, ал.3, изр. второ от ГПК, обратен изпълнителен лист се издава и за разноските в изпълнителното производство. В случая са налице именно такива разноски, направени от длъжника с оглед процесуално представителство и защита в изпълнителното производство по изп. дело №214/2016г. на ЧСИ М.М. и като такива подлежат на възстановяване от взискателя след като е обезсилена издадената заповед за изпълнение след като е било образувано и проведено изпълнително производство срещу длъжника.

            С оглед възражението за прекомерност следва да се отбележи, че същото е неоснователно. На първо място е следвало своевременно да бъде направено пред съдебния изпълнител, каквито доказателства няма. Настоящия съд не разполага с изпълнителното дело и не може да прецени извършените по него адвокатски услуги. Освен това обаче безспорно е налице фактическа сложност на делото, поради което не намира, че възнаграждението се явява прекомерно.

            Поради това, въззивният съд намира, че определението на СлРС в частта, с която са присъдени на длъжника И. в тежест на взискателя разноските, направени в изп. производство за адвокатско възнаграждение и е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист за тях е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди.

            3. По отношение на осъждането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на длъжника И. сторените в заповедното производство по ч.гр.д. №4125/2012г. на СлРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв.:

            Въззивният съд намира частната жалба в тази насока за основателна.

            Страна в заповедното производство е „Банка ДСК“ ЕАД – заявител.

            „ОТП Факторинг България“ ЕАД е цесионер по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012г. – взискател в изпълнителното производство. При хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. В настоящото заповедно производство цесионерът не е страна и тъй като не се е развило исково такова, той не е участвал в процеса. Страна – заявител в заповедното производство е „Банка ДСК“ ЕАД, която с действията си по подаване на заявление по чл.417 от ГПК срещу длъжника Е.И. е направил същия неоснователно /с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение спрямо него/ страна в заповедното производство и безспорно Банката е тази страна, която носи отговорността за заплащане на направените в неоснователно образуваното против И. заповедно производство.

            Поради това, въззивният съд намира, че направените в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложат в тежест на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД /а не на неучастващия в заповедното производство цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД/. Освен това, искането за присъждане на тези разноски – в доказания размер от 1300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, не направено спрямо цесионера. За същото е надлежно уведомен заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, който е депозирал и писмено становище по него.

            Във връзка с възраженията на заявителя, направени с писмен отговор от 02.10.2017г. по ч.гр.д.№4125/2012г. на СлРС, следва да се отбележи, че същите са неоснователни.

На първо място, в договора за правна защита и съдействие от 26.06.2017г. е отбелязан начин на плащане на уговорената сума в брой и изрично е отразено, че тя е платена в брой. В тази част договора, подписан от двете страни, играе ролята на разписка за плащане на уговореното възнаграждение.

По отношение на положения от адвоката труд, следва да се отбележи, че в случая не сме изправени пред подаване на бланково възражение по чл.414 от ГПК, а възражение по чл.423 от ГПК пред въззивния съд, надлежно обосновано и подкрепено с нарочни доказателства. Налице е и подадена частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение. Впоследствие са налице и последващи действия за защита интересите на длъжника, в т.ч. подаване на молба за издаване на обратен изп. лист и свързаните с нея предварителни справки и набор от документи. Имайки предвид фактическата и правна сложност на всички извършени в заповедното производство от процесуалния представител на длъжника И. действия по защита на неговия интерес, съдът намира, че договореното и заплатено възнаграждение от 1300лв. не е в завишен размер. В този размер същото следва да бъде заплатено от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, поради неоснователното иницииране на заповедно производство спрямо Е.И..

            С оглед изложеното, определението на СлРС в частта, с която разноските в заповедното производство са възложени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което същите бъдат възложени в тежест на насрещната в заповедното производство страна - заявителя „Банка ДСК“ ЕАД.

            ІІ. Частната жалба, подадена от длъжника Е.Г.И., разгледана по същество, е основателна. Същата е относно отказа на районния съд да присъди законната лихва върху всяка една от вноските, удържани от Е.И., от датата на превода до окончателното плащане.

            По въпроса "дължима ли е законната лихва върху вземането на кредитора по обратния изпълнителен лист до пълното изплащане на задължението от длъжника" е налице съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и обективирана в определение № 11 от 08.01.2010 г. по ч. гр. дело №520/2009г. на ВКС, IV г.о., с която решаващият съд не се е съобразил. Длъжникът по принудителното изпълнение разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно принудително платеното, както и да претендира обезщетение за вредите от изпълнението. Кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са отменени трябва да върне полученото на длъжника. Длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото на основание чл. 245, ал. 3 ГПК. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите, които са събрани по изпълнителното дело и предадени на кредитора, като върху тях се дължи и законната лихва, считано от момента на плащането им на взискателя до окончателното им изплащане, което вземане е безспорно и не се налага установяването му в отделен исков процес. Искането за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и именно от тази му същност произтича и възможността, без самостоятелен исков процес, когато както главното парично вземане, така и законната лихва са определени по своя размер и падеж, тази лихва / доколкото е поискана/ да се присъди по реда и на основание чл. 245, ал. 3 ГПК, заедно с присъждане на недължимо платеното по обратния изпълнителен лист.  

В настоящия случай, общата сума от 5391,68лв. е удържана от длъжника И. последователно чрез 14 вноски, направени на различни дати, изрично описани от ЧСИ М. в нарочно издадено удостоверение  от 24.07.2017г. по изп. дело №214/2016г. С оглед извършеното възстановяване на сумата от взискателя на длъжника с банков превод от 29.08.2017г. е налице краен момент на дължимостта на законната лихва.

С оглед изложеното, определението на СлРС в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на И. за присъждане на законната лихва върху сумата от 5391,68лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се осъди взискателя да заплати законната лихва върху сумата, върху всяка отделна вноска от момента на плащането й до 29.08.2017г. /възстановяване на неоснователно удържаните от длъжника И. суми от страна на взискателя/.

С оглед изхода на производството по двете частни жалби и заявената от всяка една от двете страни претенция за заплащане на разноски в настоящото производство, съдът следва да присъди по съразмерност на жалбоподателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД /частична основателност на неговата частна жалба/ разноски в размер на 77лв., а на втория жалбоподател Е.И. – разноски в пълен размер /основателност изцяло на неговата частна жалба/ от 315лв.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОТМЕНЯ Определение №2220 от 09.10.2017г. по ч.гр.д.№4257/2012г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, с която е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист на Е.Г.И. за осъждане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му заплати сумата от 5391,68лв., преведена на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД по изп. дело №214/2016г. на ЧСИ М.М.; в частта, с която е отхвърлено е искането на Е.Г.И. за осъждане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да му заплати законната лихва върху сумата 5391,68лв. върху всяка една вноска от момента на получаването й; в частта, с която е осъдено „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Е.Г.И. сумата от 1300лв., представляваща направени разноски в заповедно производство №4125/2012г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Г.И. с ЕГН ********** ***, ********** за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: **********, *** за заплащане на сумата от 5391,68лв., представляваща удържана му в резултат на предварителното изпълнение на Заповед №2636/31.08.2012г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС, обезсилена с Определение №1878/31.08.2017г. по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС в частта срещу поръчителя Е.Г.И., като НЕОСНОВАТЕЛНО, поради доброволното й възстановяване от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД изцяло по банков път с платежно нареждане от 29.08.2017г.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: **********, *** да заплати на Е.Г.И. с ЕГН ********** ***, ********** законната лихва върху сумата 5391,68лв., получена при предварителното изпълнение на Заповед №2636/31.08.2012г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС, обезсилена с Определение №1878/31.08.2017г. по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС в частта срещу поръчителя Е.Г.И., считано от датата на внасянето на всяка отделна вноска по сметка на ЧСИ М. по изп.д.№214/2016г. до заплащането й, направено с банков превод на 29.08.2017г., както следва:

-         Законната лихва върху сумата от 450лв. за периода от 27.05.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 450лв. за периода от 29.06.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 450лв. за периода от 27.07.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 450лв. за периода от 26.08.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 450лв. за периода от 27.09.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 150лв. за периода от 27.10.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 71,68лв. за периода от 28.11.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 500лв. за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 400лв. за периода от 27.01.2017г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 190лв. за периода от 27.02.2017г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 400лв. за периода от 28.03.2017г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 500лв. за периода от 28.04.2017г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 430лв. за периода от 29.05.2017г. до 29.08.2017г.;

-         Законната лихва върху сумата от 500лв. за периода от 27.06.2017г. до 29.08.2017г.;

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ обратен изпълнителен лист за присъдената законна лихва.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за издаване на обратния изпълнителен лист.

 

 

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: ********** да заплати на Е.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1300лв., представляваща направените в заповедното производство по ч.гр.д. №4125/2012г. по описа на СлРС разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2220 от 09.10.2017г. по ч.гр.д.№4257/2012г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, с която е осъдено „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Е.Г.И. сумата от 1050лв., представляваща направени разноски в изп. производство  №214/2016г. на ЧСИ М.М..

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: **********, *** да заплати на Е.Г.И. с ЕГН ********** ***, ********** сумата от 315лв., представляваща разноски, направени в настоящото производство.

 

ОСЪЖДА Е.Г.И. с ЕГН ********** ***, ********** да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: **********, *** сумата от 77лв., представляваща съразмерна част от разноските, направени в настоящото производство.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                 2.