О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 02.01.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                    Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 602 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК .

          Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД със седалище и адрес на управление *****, против определение от 02.11.2017г. по гр.д. № 5720/2016г. на РС – Сливен, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи, че съдът е приел, че депозираното по делото възражение от длъжника в заповедното производство не съдържа възражение по същество относно дължимостта на вземането, а длъжникът е посочил,  че не разполага със средства за заплащането на задължението си. Поради това съдът е приел, че дружеството ищец не разполага с правен интерес от воденето на производството по установяване на вземането си и е прекратил производството по делото. Сочи се, че този акт на съда е незаконосъобразен. Развити са съображения, че заповедният съд е приел, че против издадената Заповед за изпълнение е подадено надлежно възражение е съответно е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане на съда не подлежи на обжалване и единствената процесуална възможност за заявителя е да предяви иск за установяване на вземането, тъй като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на производството.

Не е постъпил писмен отговор на тази частна жалба. 

          Настоящия състав констатира, че с определение от о.с.з. от 02.11.2017г. по гр.д. № 5720/2016г. съдът е прекратил производството по делото, като в мотивите си е посочил, че заповедният съд е допуснал опущение, тъй като постъпилото възражение не е по съществото на заявлението и съдът е следвало направо да издадена на заявителя изпълнителен лист. Така ненужно и необосновано ответникът би бил натоварен с допълнителни задължения, с оглед воденето на изпълнителното производство. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.10.2016г. е поискано издаването на заповед за изпълнение против длъжника Д.Н.К. ***. Била е издадена Заповед № 2975 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от  ГПК от 25.10.2016г., с което заявлението е било уважено. Заповедта е съобщена на длъжника и на 10.11.2016г. е постъпило възражение от него на бланка, като е добавено, че длъжникът приема, че написаното ще плаща, но е безработен и ако има възможност да ги плаща на разсрочено плащане, тъй като нямал средства за да ги плати. На 14.11.2016г. заповедният съд с разпореждане № 19956 е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок, като го е предупредил, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил положителния установителен иск съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. В изпълнение на това разпореждане заявителят е депозирал искова молба вх.№ 23546/21.12.2016г. по повод на която е образувано гр.д. № 5720/2016г. Исковата молба е била връчена на длъжника, който не е депозирал писмен отговор и съдът е насрочил о.с.з за 17.03.2017г. В това заседание ответникът сне е явил лично и е заявил, че не е плащал сумите за вода, тъй като няма финансова възможност, но е посочил, че може да плаща евентуално всеки месец. По молба на процесуалния представител на ищеца и със съгласието на ответника производството по делото е било спряно на основание на чл.229 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед изразеното от ответника съгласие за разсрочено плащане. С молба от 18.09.2017г. ищецът е поискал производството по делото да бъде възобновено, тъй като ответникът не е пристъпил към погасяване на задълженията си. Така делото е било насрочено в о.с.з за 02.11.2017г., в което заседание производството по делото е било прекратено с атакуваното определение.

 

          Настоящата инстанция намира, че принципно съображенията на съда са правилни, но постановеното определение е незаконосъобразно. Безспорно е, че длъжникът в случая своевременно е подал възражение против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 1 изр. последно, обосноваване на възражението не се изисква, но когато е направено такова следва да се прецени дали се съдържа признание от страна на длъжника или действително са налице възражения свързани с изисуемостта и размера на вземането по Заповедта за изпълнение. В цитираното от районния съд тълкувателно решение изрично е посочено, че оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената Заповед за изпълнение. В случая заповедният съд изрично е указал на заявителя, че при непредявяване на иск ще обезсили издадената заповед за изпълнение, поради което за него не е оставала друга възможност освен да депозира в срок искова молба, което е и сторил. Прекратяване на производството по депозираната искова молба би довело до обезсилване на заповедта за изпълнение, което във всички случаи обуславя правния интерес на ищеца от водене на делото. В случая съображенията на съда по исковото производство, които водят до прекратяване на делото не могат да са задължителни за заповедния съд и той въз основа на тях да приеме, че са налице условия за издаване на изпълнителен лист, а вероятното решение на заповедния съд би било обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Това обуславя необходимостта от продължаван ен аисковото производство и поради това води до извода за необходимостта от отмяна на обжалваното определение.

 

 

Така в случая е налице подадено в срок възражение и предявеният иск по чл. 422 от ГПК не се явява недопустим, поради което определението следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 02.11.2017г. по гр.д. № 5720/2016г. на РС – Сливен, с което е прекратено производството по делот, като неправилно.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 5720/2016 г. на Районен съд – Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: