О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.01.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 1 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от гл.юриск.В., в качеството и на пълномощник на РЗОК  - Сливен против Разпореждане № 21066 от 17.11.2017г. на Сливенския районен съд, постановено по ч.гр.д.№5694/2016г. по описа на същия съд, с което е обезсилена изцяло  заповед за изпълнение на парично задължение  № 3856/21.12.2016г. на СлРС против АСИП по урология „Д-р Христо Андреев“ ЕООД гр. Сливен, както и издадения изпълнителен лист. Посочено е , че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като след като е било получено разпореждане на 09.10.2017г. на 27.10.2017г. е била изпратена молба до районен съд по гр.д. № 5694/2016г. Моли се  обжалваното разпореждане да бъде отменено.

         По делото е депозиран отговор от Х.И. – управител на  АСИПУ „Д-р Христо Андреев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** *** ** **, с която частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че след като РС е бил получил възражение за недължимост на задълженията, за които е бил издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение, на жалбоподателя е била дадена възможност да предяви установителен иск. Той е бил длъжен да довнесе дължимата държавна такса в едномесечен срок и да представи доказателства по делото, че в същия този срок е предявил установителния иск пред РС, съгласно изискванията на чл.415 ал.5 от ГПК.  Това не е било осъществено, поради което правилно издадената заповед за изпълнение  и изпълнителен лист са били обезсилени. Моли се да се потвърди обжалваното разпореждане.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано ч.гр.д. № 5694/2016г. на основание депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител РЗОК – Сливен и длъжник Медицински център „Елит“. На 21.12.2016г. е било издадено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с длъжник АСИПУ „Д-р Христо Андреев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** *** ** **. На 05.09.2017г. длъжникът депозирал възражение пред РС Сливен за недължимост на вземанията на РЗОК. С разпореждане от 05.10.2017г. съдът е постановил РЗОК Сливен да бъде уведомена за депозираното в срок на възражение по задължението и възможността и в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането на съда  е било връчено на РЗОК – Сливен на 09.10.2017г. По ч.гр.д. 5694/2016г. на РС Сливен няма представени други доказателства, от които да е видно, че заявителят е изпълнил задълженията си да представи доказателства за довнесена държавна такса и предявен установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. На 17.11.2017г. съдът постановил обжалваното разпореждане. С него приел, че в указания едномесечен срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск против длъжника относно спорното вземане, поради което обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение, както и издадения изпълнителен лист.  Пред настоящата инстанция е представена искова молба без подпис, без входящ или изходящ номер, адресирана до РС – Сливен, касаеща предявен иск против АСИПУ „Д-р Христо Андреев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** *** ** **. Приложена е и обратна разписка от която е видно, че на 26.10.2017г. до РС – Сливен е била изпратена искова молба от РЗОК – Сливен. От тези представени доказателства не може да се направи извод нито, че е бил предявен установителен иск, нито че той касае настоящия спор, нито че за евентуално депозираната искова молба е бил уведомен заповедния съд, разглеждащ ч.гр.д. № 5694/2016 г. От представеното по делото  писмо изх. № 11-00-138/20.11.2017г. и разпечатка за внесена държавна такса също не може да се направи извод, че извършеното плащане по сметка на СлРС касае депозиран установителен иск за установяване задълженията на АСИПУ „Д-р Христо Андреев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** *** ** **. Няма и доказателства, че това писмо е било представено по ч.гр.д. № 5694/2016г. на СлРС.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 22.11.2017г., а процесната частна жалба е била депозирана на 24.11.2017г. в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Случаят касае действията, които заявителят по чл.417 от ГПК следва да извърши в случай, че в законния срок длъжникът депозира възражения за недължимост на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Процедурата е законоопределена и е разписана в разпоредбата на чл.415 ал.4 от ГПК, където е посочено, че исковете за установяване на задълженията се предявяват в едномесечен срок от получаване на съобщението на съда, като заявителят довнася дължимата държавна такса, а ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист издаден по чл.418 от ГПК.  В случая не е било необходимо, тъй като законодателят изрично го е предвидил, съдът издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист  да укаже на заявителя, че следва да представи пред него доказателства за предявен установителен иск и доказателства за довнесена държавна такса.  Неправилно е било заявителят да изпраща на заповедния съд искова молба за установяване на задължението. Тази искова молба е следвало да бъде изпратена до РС – Сливен, пред който да се образува ново дело по общия ред. В случая дори няма доказателства, че такава искова молба е била депозирана пред РС – Сливен, но дори тя да е била депозирана  и да е била внесена дължимата д.т., задължение на заявителя е било да представи доказателства пред заповедния съд, че е извършил тези действия. Като не е представил доказателства за депозирана молба за установяване на задължението на АСИП „Д-р Христо Андреев“ ЕООД пред районен съд и  доказателства за довнесена държавна такса, заявителят не е изпълнил изричната разпоредба на чл.415 ал.5 от ГПК и логично и законосъобразно РС е постановил обжалваното разпореждане, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Ето защо депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от РЗОК  - Сливен жалба против Разпореждане № 21066 от 17.11.2017г. по ч.гл.д. № 5694/2016г. по описа на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: