О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 08.01.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                    Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 8 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от Община Сливен с адрес *****, Булстат 000590654, представлявана от кмета С.Р., чрез процесуалните представители адв.А.К.и адв.М.П., преупълномощени от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, допуснато със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.10.2017г. по гр.д. № 4721/2017г. на СлРС. С частната жалба се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, като се иска да бъде отменено разпореждането и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист. С частната жалба, на основание на чл.413 ал.1 от ГПК, се иска отмяна на заповедта за изпълнение и в частта за разноските. На първо място се излагат съображения, че на основание на чл.418 ал.2 от ГПК проверката, която съдът прави по подадената частна жалба относно заявлението по чл.417, вр. чл.418 ал.1 от ГПК е съсредоточена върху това дали съществува право на принудително изпълнение – дали е налице предвиден в закона и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право. Твърди се, че актът за установяване на частно държавно вземане /АУЧДВ/ не съдържа задължение за частния жалбоподател за търсената в производството сума и в него не е обективирано изискуемо/изпълняемо право на държавата чрез МОСВ срещу Община Сливен. Излагат се конкретни съображения за това твърдение, като се сочи, че вземането е за финансова корекция, но не е възникнало вземане на държавата срещу Община Сливен за финансова корекция защото не е изпълнен фактическия състав за възникване на това право. Финансовата корекция не се установява с АУЧДВ, а се налага с изричен писмен акт след спазване на процедура. Излагат се подробни аргументи, че тази процедура не е била спазена и липсва и краен акт за определяне на финансовата корекция. Освен това при действащия процесуален ред за обжалване на финансови корекции – след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове претенциите на държавни органи за събиране на вземания по финансови корекции и тяхното оспорване не може да става по реда на гражданския процес. Щом до влизане в сила на законовата разпоредба по отношение на констатациите в АУЧДВ за наличие на вземане по финансова корекция не е било образувано исково производство, което да е висящо пред гражданския съд, то гражданският съд не е компетентен да разгледа спора по обжалвания АУЧДВ и това важи и за случаите на образуване на заповедно производство и предявяване на иска по чл.422 от ГПК, като се сочи съдебна практика в тази насока. На следващо място вземането за финансова корекция е по естеството си публично държавно вземане, съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК. Това вземане не е било предявено по исков ред пред гражданския съд към 25.12.2015г. и за това установяването и оспорването му е по реда на публичните вземания, поради което е недопустимо предявяването му по исков ред. Издаването на акт не променя характера на вземането, определен от закона. Поради това се иска на основание на чл.17 ал.2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността на АУЧДВ № 11/21.07.2017г. Развиват се и съображения, че липсва изпълняемо право от материалното правоотношение. Вземането, според твърденията на заявителя, произтича от финансов меморандум подписан между Европейската комисия и Правителството на РБ по финансов инструмент ИСПА и от споразумение, сключено между МОСВ и Община Сливен. Община Сливен не е страна по материалното правоотношение, обективирано във финансовия меморандум и се излагат подробни аргументи в подкрепа на тази теза. Сочи се, че действията, извършени от Община Сливен ,са при условията на предоставен мандат от МОСВ във връзка със сключен договор по чл.22 от ЗЗД. По правилото на чл.292 ал.1 от ЗЗД правата и задълженията от действията на общината във връзка със сключване на договорите с изпълнителните възникват за доверителя – МОСВ. Поради това следва, че не е възникнало изискуемо право на държавата чрез МОСВ срещу Община Сливен, установено с АУЧДВ. Иска се да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист в частта за лихви и разноски. Претендират се разноски в заповедното производство.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от Националната агенция за приходите  ****, чрез главния експерт по приходите в отдел „Частни и държавни вземания“, Дирекция „Държавни вземания“, като пълномощник. В отговора се сочи, че частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.417 т.7 от ГПК предвижда, че едно от извънсъдебните изпълнителни основания е влязъл в сила АУЧДВ. Акт № 11/21.07.2017г., издаден на основание чл.3 ал.8 от Закона за националната агенция за приходите, представлява именно АУЧДВ, въз основа на който може да се постанови незабавно изпълнение на задължението. Развиват се съображения, че този вид актове са сходни, но имат съществени разлики от индивидуалните административни актове по смисъла на АПК. АУЧДВ има констативен характер. Той не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на издаването му. Надлежният способ за правна защита е по общия гражданско-правен ред. На следващо място, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от АУЧДВ. Длъжникът не разполага с възможност да оспорва съществуването, валидността и дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което съдът не следва да обсъжда възраженията на частния жалбоподател в този смисъл. Развиват се аргументи, че АУЧДВ е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – с него се установява ликвидно и изискуемо вземане към Община Сливен, което е достатъчно да бъде изпълнено изискването на нормата на чл.418 ал.2 от ГПК и разпореждането за незабавно изпълнение е законосъобразно. На следващо място се излагат съображения, че в частната жалба не се навеждат доводи, които са извлечени от документа, на който се основава вземането. Наведените доводи не са предмет на настоящия спор. На последно място се оспорват твърденията, че претенциите на държавни органи за събиране на вземанията по финансови корекции и тяхното оспорване не може да става по реда на гражданския процес, предвид разпоредбата на §10 ал.3 от ПЗР от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Този въпрос обаче е неотносим към настоящия спор и той би могъл да бъде предмет на разглеждане в производството по чл.422 от ГПК. Сочи се, че настоящата хипотеза не попада в приложното поле на законовата норма и се развиват аргументи за това. В обобщение се иска да бъде отхвърлена като неоснователна подадената частна жалба и се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Настоящият състав с оглед приложените по делото доказателства констатира следното:

Със Заповед № 3322 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.10.2017г. е разпоредено длъжникът Община Сливен да заплати на заявителя Национална агенция за приходите сумите от 1 886 335,61 евро главница, 21 771,45 евро лихва за периода от 15.10.2016г. до 19.07.2017г., 74 638,66 лева разноски по делото, заплатена държавна такса за образуването му и сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, като съдът е отбелязал, че вземането произтича от документ по смисъла на чл.417 от ГПК, като е представен Акт № 11/21.07.2017г. за установяване на частно държавно вземане. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от 16.10.2017г. На 07.11.2017г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение и на 21.11.2017г. по пощата е подадена частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение ведно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

 

Настоящият състав намира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение за неоснователна, поради следното:

Предпоставка за допустимостта на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съобразно правилото на  чл. 419, ал. 2 ГПК, е подаването заедно с нея и на възражение по чл. 415 ГПК, тъй като по смисъла на закона страната няма правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане. Макар възражението да може да бъде подадено напълно самостоятелно и при липсата на подадена частна жалба, процесуалната допустимост на частната жалба по  чл. 419, ал. 2 ГПК е обусловена от едновременното подаване и на възражение срещу вземането.

От представените към настоящата частна жалба документи е видно, че на 07.11.2017г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение и на 21.11.2017г. по пощата е подадена частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение ведно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418, ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

С подаване на възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в преклузивния срок длъжникът реализира правото си на защита и ако документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, не е редовен от външна страна разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено. Както първоинстанционният съд така и въззивният съд по принцип не извършват проверка дали действително отразените в документа по чл.417 от ГПК вземания са дължими. Достатъчно е от външна страна документите да са редовно оформени.

В случая е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на акт за установяване на частно държавно вземане. Съгласно чл.3 ал.8 от Закона за националната агенция за приходите вземанията по ал.7 с изключение на вземанията по т. 7 т.5 се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице и въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК. В  случая акт № 11 от 21.07.2017г. е издаден от изпълнителния директор на НАП на основание чл.3 ал.8 във вр. с чл.3 ал.7 т.6 от ЗНАП. Безспорно е, че от външна страна актът е годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.  С АУЧДВ се констатира възникнало изискуемо вземане на държавата и правата и задълженията на страните не са определени от самия акт, поради което в случая, а и в това производство, съдът  не следва да се произнася по искането в частната  жалба основаващо се на чл.17 ал.2 от ГПК.  В обобщение актът за установяване на частно държавно вземане е редовен документ от външна страна, поради което въз основа на него правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е издал заповед за незабавно изпълнение.

Неоснователно е възражението инкорпорирано в частната жалба по чл. 413 от ГПК, тъй като в случая разноските са определени като държавната такса за образуване на делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв., което е в границите на това предвидено в закона.

Така след като частната жалба се явява изцяло неоснователна същата следва да бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Община Сливен с адрес *****, Булстат 000590654, представлявана от кмета С.Р., чрез процесуалните представители адв.А.К.и адв.М.П., преупълномощени от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, допуснато със заповед за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.417 от ГПК от 16.10.2017г. по гр.д. № 4721/2017г. на СлРС.

ОСЪЖДА Община Сливен с адрес *****, Булстат 000590654, представлявана от кмета С.Р., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ ЕИК 131063188, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от  изпълнителния директор Г.Д.сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: