О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 08.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 10 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от Н.Г.С. ЕГН ********** ***2 против разпореждане за незабавно изпълнение от 23.06.2017г. по ч.гр.д.. № 3038/2017 г. на РС  - Сливен. В разпореждането се твърди, че кредиторът няма право да иска незабавно изпълнение защото представения документ по чл. 417 не установява вземане на банка по банков кредит. Твърди се, че има сключено допълнително споразумение с дружество, което не е банкова институция, поради което задължението не е към банка.  Прехвърлянето на вземането от  кредитора към банката-заявител, чрез договор за цесия, не променя характера на вземането. Поради това се иска да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение.

Не е постъпил писмен отговор на тази частна жалба.

Настоящият състав с оглед приложените по делото доказателства констатира следното:

На21.06.2017г. в РС- Сливен е било входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник, против  длъжниците Н.Г.С. и С.Г.С.. В заявлението се посочва, че вземането произтича от банков кредит сключен от длъжниците с „Юробанк България“АД, а именно  договор за кредит за покупка на недвижим имот. Към заявлението е представено извлечение от  счетоводните книги на банката. Въз основа на това заявление с разпореждане от 23.06.2017г. заповедният съд е разпоредил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, както и да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. На 16.11.2017г. е било депозирано възражение от длъжника Н.Г.С. и на същата дата е депозирана и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

Настоящият състав намира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение за неоснователна, поради следното:

Предпоставка за допустимостта на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съобразно правилото на  чл. 419, ал. 2 ГПК, е подаването заедно с нея и на възражение по чл. 415 ГПК, тъй като по смисъла на закона страната няма правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане. Макар възражението да може да бъде подадено напълно самостоятелно и при липсата на подадена частна жалба, процесуалната допустимост на частната жалба по  чл. 419, ал. 2 ГПК е обусловена от едновременното подаване и на възражение срещу вземането.

От представените към настоящата частна жалба документи е видно, че на 16.11.2017г. е било депозирано възражение от длъжника Н.Г.С. и на същата дата е депозирана и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418, ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

С подаване на възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в преклузивния срок длъжникът реализира правото си на защита и ако документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, не е редовен от външна страна разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено. Както първоинстанционният съд така и въззивният съд по принцип не извършват проверка дали действително отразените в документа по чл.417 от ГПК вземания са дължими. Достатъчно е от външна страна документите да са редовно оформени.

В случая  е безспорно, че е подадено заявление към което е приложено извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка - документ по смисъла на чл.417 т. 2 от ГПК. Така са били налице условията на чл.418 ал.1 от ГПК и правилно, обосновано и законосъобразно заповедният съд е разпоредил издаването на заповедта за незабавно изпълнение.  Наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат обсъждани в това производство, а те следва да получат отговор в производството по реда на чл.422 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.Г.С. ЕГН ********** ***2 против разпореждане за незабавно изпълнение от 23.06.2017г. по ч.гр.д.. № 3038/2017 г. на Районен съд  - Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: