О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 11.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№15 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от А.Я.Я. чрез  пълномощника му адв. П.В. *** против Определение №143 от 27.10.2017г. на Котелски районен съд, постановено по гр.д.№363/2017г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на РС – Монтана.

            Жалбоподателят посочва, че определението на  районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая следва да се приложи специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, тъй като вземането, претендирано от ответното дружество пред Арбитражния съд, чието производство е прекратено, е потребителски спор, произтичащ от договор за мобилни услуги. Тази подсъдност се прилагала при всички спорове между потребители и доставчици на услуги, а ответното дружество е частен правоприемник по договор с потребител. Именно като потребител той е предявил иска по своя постоянен адрес ***. В допълнителна жалба, подадена с оглед получен отговор на своята частна жалба посочва, че дори да се приеме прилагане на подсъдност при деликт, то самото деяние е извършено с подаване на исковата молба пред Арбитражен съд в София, но е довършено с получаване от него на исковата молба в гр.Котел, където са настъпили и вредите. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното определение. По отношение на претендираните от насрещната страна с отговора на жалбата разноски моли съда да не присъжда такива, първо на основание чл.81 от ГПК, тъй като спорът не приключва и тази претенция следва да се разглежда при произнасяне по съществото на спора. Освен това нямало доказателства за извършването им и евентуално прави възражение за прекомерност.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „С.Г.Груп” ООД, гр.Монтана чрез пълномощника адв.В.Г., която в  законоустановения срок е представила отговор по нея. В същия се излагат доводи относно законосъобразността на атакувания съдебен акт. Посочено е, че в случая се касае за иск по чл.45 от ЗЗД, направеното от него възражение в тази връзка било основателно и правилно делото било изпратено за разглеждане в РС – Монтана, където е неговото седалище. Моли съда да остави без уважение частната жалба и за му присъди разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Пред РС - Котел е предявен иск от А.Я. ***.Груп” ООД, гр.Монтана за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв., представляващи адвокатско възнаграждение по прекратено арбитражно дело №44482/2016г., причинени в резултат  на недобросъвестно упражняване на процесуални права чрез предявяване недопустимо на иск пред Арбитражен съд при липса на арбитражно споразумение.

Исковата молба е връчена на ответното дружество „С.Г.Груп” ООД, гр.Монтана, което в законоустановения срок е депозирал отговор, в който е направил възражение за липса на местна подсъдност с искане за изпращане на делото за разглеждане на местно компетентния съд по неговото седалище.  

Първоинстанционния съд е уважил възражението и с атакуваното определение от 27.10.2017г. е прекратил производството пред РС - Котел и изпратил делото за разглеждане пред местно компетентния съд Районен съд – Монтана.

Определението е връчено на ищеца на 02.11.2017г., като в законоустановения срок - на 06.11.2017г. по пощата е депозирана и разглежданата частна жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно общата разпоредба на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. В случая ответникът е юридически лице – търговско дружество и съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК искът против него следва да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира неговото седалище. Видно от извлечението от Търговския регистър по направена от настоящия състав справка, /ищецът също е посочил седалището в исковата си молба/ седалището на ответното търговско дружество е в гр.Монтана. Съгласно цитираната разпоредба местно компетентния съд е Районен съд - Монтана.

С оглед предявения иск, който правилно районния съд е квалифицирал като иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане по състава на чл.49 от ЗЗД, евентуално приложима е особената подсъдност по чл.115 от ГПК – по местоизвършване на непозволеното увреждане. Това място обаче, както правилно е посочил районният съд е гр.София, където е Арбитражния съд, недопустимо сезиран според ищеца с иск от страна на ответното дружество и във връзка с което сезиране са неправомерно причинени претендираните за обезщетяване имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно практиката на ВС и на ВКС, за местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не и мястото, където са настъпили вредоносните последици, ако то е различно от мястото на деянието. Поради това възраженията, наведени с допълнението към частната жалба са неоснователни. Ищецът обаче не се е възползвал от дадената в разпоредбата на чл.115 от ГПК възможност.

В случая не намира приложението на чл.113 от ГПК, уреждаща изборна подсъдност на исковете на потребители. Уредената в чл.113 от ГПК алтернативна /изборна/ местна подсъдност е приложима при потребителски спорове, при които ищец е потребител – физическо лице, чиито потребителски права са нарушени. За прилагането й е необходимо ищецът да има качеството „потребител” по смисъла на &13, т.1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Както бе посочено, в случая не е предявен иск на потребител, касаещ защита на права във връзка с посочения от ищеца в жалбата договор за мобилни услуги, не е налице спор между потребител и доставчик на тези услуги, а претенция за реализиране на извъндоговорна деликтна отговорност за вреди, причинени от непозволено увреждане, спрямо които искове, както бе посочено ма уредена специална подсъдност – възможност, от която ищецът не се е възползвал.  

Поради това и съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК местно компетентния съд е съда по седалището на ответника и при възражение от негова страна в законоустановения срок, производството по делото следва да се прекрати и същото да се изпрати на местно компетентния съд – РС – Монтана.

От изложеното следва, че районния съд не е допуснал нарушение на закона и е действал правилно като е прекратил производство по делото и го е изпратил за разглеждане пред Районен съд - Монтана.

Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски, направена от ответната по жалбата страна, следва да се посочи, че същите следва да се присъдят от съда, разглеждащ спора по същество /настоящото производство е за определяне на подсъдност, а не по същество/, с оглед изхода на спора. Поради това настоящия състав няма да се произнесе по това искане. Следва само да се отбележи, че няма ангажирани доказателства относно договарянето и заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №143 от 27.10.2017г., постановено по  гр.д.№363/2017г. по описа на Котелски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.