О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 11.01.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 16 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искането на ответник за привличане на трети лица – помагачи на негова страна и не са приети за съвместно разглеждане обратните искове на ответника срещу тях, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива детайлни съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл. 219 от ГПК, навежда доводи за интереса си от привличането на А. И. А. и С.Т.А. като помагачи, тъй като те имали право да встъпят за да й помагат, съответно обосновава и интереса си от предявяването на обратните си искове срещу тях. Заявява, че първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно е счел, че искането е неоснователно и го е отхвърлил, като е отказал и съвместно разглеждане на обратните искове. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и се произнесе по същество, като уважи искането по чл. 219 от ГПК, като допусне привличане на трети лица помагачи на страната на ответника - А. И. А.  и С.Т.А., и постанови приемането за съвместно разглеждане на обратните искове против помагачите.

В законовия срок  насрещната страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С н.а.№230 от 28.12.1993г. по н.д. № 425/1993г. са сключени следните договори:

– И.Х.Д. прехвърля на дъщеря си М.И.А. /по време на брака й с М.К.А./  собствената си ½ ид.ч. от 300/850 ид.ч. и на дъщеря си  А. И. А. /по време на брака й със С.Т.А./ -  ½ ид.ч. от 550/850 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот с плсн. № 621 в кв. 74 по плана на с. Г., както и построената в него паянтова жилищна сграда с приземен етаж от 36 кв.м. и първи етаж от 54 кв.м., срещу задължението на приобретателките да полагат грижи, изразени в гледане и издръжка до края на живота му и

- М. Х. А. прехвърля на сестра си А. И. А. собствената си 1/6 ид.ч. от паянтовата жилищна сграда, описана в предходния пункт, срещу задължението на последната да полага грижи, изразени в гледане и издръжка на баща им.

Предявеният иск е от И.Х.Д. против М. И.А. и М.К.А. /бракът е прекратен на 09.11.1999г./ и е за разваляне поради неизпълнение на договора, по силата на който първият е прехвърлил на дъщеря си собствената си  ½ ид.ч.  от 300/850 от дворно място, съставляващо имот с плсн. № 621 в кв. 74 по плана на с. Г., както и построената в него паянтова жилищна сграда с приземен етаж от 36 кв.м. и първи етаж от 54 кв.м., срещу задължението да полага грижи, изразени в гледане и издръжка до края на живота му.

В законовия срок М.И.А. е поискала да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на страната на ответника А. И. А. и С.Т.А., като е обосновала искането си с това, че в същия нотариален акт е оформен и договор между нея и сестра й, в полза на трето лице – баща им, за което А. И. А. поемала грижите и издръжката. Заявява, че в случай, че първоначално заявената претенция се прецени като основателна, това ще означява, че тя нито лично, нито чрез сключения между нея и сестра й договор не е осигурила дължимия резултат. Това обуславяло за нея и правен интерес да иска разваляне на сключения между нея и А. И. А. договор в полза на трето лице, което ще доведе до загуба на права. Оттук извежда и заключението, че за А. И. А. и С.Т.А. е налице правен интерес решението по предявения иск против М.И.А. да бъде благоприятно за нея, тоест – имат право да встъпят в процеса, за да й помагат по смисъла на чл. 219 от ГПК.

Едновременно с молбата е подаден и обратен иск по чл. 219 ал. 3 от ГПК вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД от М.И.А. против А. И. А. и С.Т.А. за разваляне поради неизпълнение на договора от 28.12.1993г., по силата на който е прехвърлила на сестра си А. И. А. собствената си 1/6 ид.ч. от паянтовата жилищна сграда, описана в предходния пункт на н.а. № 230, т. І, д. № 425/93г., срещу задължението на последната да полага грижи, изразени в гледане и издръжка на баща им – ищеца И.Х.Д..

Настоящият въззивен състав намира, че при така описаната фактология не са налице условията за допускане привличането на посочените лица като помагачи на ответницата. Ищецът И.Х.Д. черпи правата си единствено от договора с ответницата М.И.А. и твърдяното неизпълнение на нейните /и на втория ответник/ задължения, произтичащи от него. Договорът между ответницата и А. И. А. нито е част от това правоотношение, нито стои на линията на правата и задълженията между И.Х.Д. и М.И.А.. Този договор е сключен в полза на трето лице – ищеца И.Х.Д., но това означава единствено, че той има право да иска изпълнение по него от обещателя. Въз основа на договора, чието разваляне И.Х.Д. иска – сключен с ответницата М.И.А., той може да се позовава на неизпълнение, произтичащо само от него, не и на неизпълнение, произтичащо от договора между М.И.А. и А. И. А., тъй като с първия М.И.А. е поела лично задължение, не е налице фигурата на обещаване действия на трето лице. Следователно евентуалното уважаване на иска и развалянето на договора между ищеца и ответницата само по себе си нито води до нито е предпоставка за разваляне на договора между ответницата и сестра й. Така от своя страна последната не може да подпомогне ответницата М.И.А. да се брани по иска на И.Х.Д., тъй като изпълнението на М.И.А. по първия /атакуван от ищеца/ договор не е обвързано, обусловено или заместено от изпълнението на А. И. А. по втория договор.

Поради това въззивната инстанция също счита, че искането по чл. 219 от ГПК на ответницата за привличане като помагачи на А. И. А.  и С.Т.А. не следва да се уважава и не следва да се приемат за съвместно разглеждане предявените от нея срещу тях обратни искове.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и следва да не бъде уважавана. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.И.А. против определение №  160 от 09.11.2017г. по гр.д. № 141/17. на КРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  160 от 09.11.2017г. по гр.д. № 141/17. на КРС.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: