О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№18 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез пълномощника ст. юрисконсулт П.С. против протоколно определение, държано в проведено на 24.11.2017г. открито съдебно заседание по гр.д.№4185/2017г. описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата й за отмяна на глоба в размер на 200лв., наложена й с протоколно определение от 03.11.2017г. по гр.д.№4185/2017г. на СлРС за неоснователно причинено отлагане на делото, поради непредставяне на изискани й документи.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че неправилно му е наложена глобата, тъй като в ГПК – чл.161 са предвидени правни последици от непредставянето на исканите доказателства. Тази санкция изключвала налагането на глоба. На следващо място посочва, че изначално в производството по делото е допуснато процесуално нарушение на чл.208, ал.2 от ГПК, като не му е дадена възможност да изрази становище по молбата на ищеца, а съдът с определението си от 19.09.2017г. е приел същата за основателна без да изиска неговото становище. Посочва, че периода на исканите доказателства от 2003г. насам противоречи на предвидения в ЗЗД 3-годишен давностен период, както и на този по чл.12 от ЗСч и чл.9а от Наредбата за работното време. Въпреки това посочва, че Затвора – Сливен никога не е създавал пречки в исковите производства за събиране на доказателства по общия ред, като е предоставял всички необходими документи на назначените от съда вещи лица. Поисканите документи не са поименни, отнасящи се до конкретния ищец, а общи и единни за целия надзорно-охранителен състав на Затвора в гр.Сливен. Тези документи имали оперативно-временен характер и за тях не съществува нормативно определен срок и ред за съхранение, както и за унищожаването им. За ГДИН не можело да възникне задължение за съхраняването им за такъв дълъг период, предвид многобройните книги, които се водят и големия обем документи в Затвора в гр.Сливен. Ако съдът приемел, че действително е необходимо предварително събиране на доказателства, то нямало пречка служебно да назначи ССЕ и вещото лице безпристрастно да извлече данните за ищеца от наличните общи книги, находящи се в Затвора – Сливен. Посочва, че до момента ГД“ИН“ не е бездействала. Представила е  доказателства, с които разполага – влезли в сила съдебни решения, отнасящи се за период по-голям от 5-годишния давностен такъв. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него постанови ново, с което отмени наложената с протоколно определение от 03.11.2017г. глоба в размер на 200лв.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран с молба за обезпечаване на доказателства по чл.207 от ГПК, подадена от Г.И.М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с оглед предстоящо предявяване на искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9, вр. с чл.212, ал.5, т.2 от ЗМВР, с искане за задължаване ответника по молбата да представи месечни графици за дежурствата на служителите на НОС в Затвора – Сливен за периода от 2003г. до момента; ежедневни нарядни ведомости и постовите книги, водени в Затвора в гр.Сливен за периода от 2003г. до момента. Молителя се е обосновал с постъпила в Затвора в гр.Сливен заповед за унищожаване на архива за този период.

С определение от 19.09.2017г. по гр.д.№4185/2017г. СлРС  е допуснал обезпечаване на доказателства по бъдещи искове за полагаемите се дни допълнителен платен годишен отпуск и е изискал от ГД „ИН“ да представи в триседмичен срок посочените в определението документи /утвърдени месечни графици за дежурства; ежедневни нарядни ведомости и постови книги/ само в частите им, касаещи молителя Г.М.. Съдът изрично е разпоредил препис от молбата да се връчи на ответната дирекция, ведно с препис от определението.

Документите са връчени на ГДИН на 03.10.2017г.

В проведеното на 18.10.2017г. открито съдебно заседание, ответната ГДИН е представлявана от процесуален представител по пълномощие ст.юриск. С., която е посочила, че няма как да представи изисканите доказателства за такъв дълъг период. Представила е преписи от влезли в сила решения по спорове между страните относно присъдено възнаграждение за извънреден труд и заповед от 29.06.2017г. за внедряване на приета номенклатура на делата със срокове за съхранение в ГДИН и териториалните й служби. Посочва, че за отделните видове документи периода на съхранение е съответно три или пет години. Няма изрично изявление, че изисканите от съда документи не се съхраняват, респ. че са унищожени. Възразява относно основателността на искането за обезпечаване на доказателства с твърдението, че по принцип, по исковите производства, ГДИН не създава пречки на вещите лица да извлекат необходимата им информация от находящите се в затвора документи. Ищецът имал възможност да заведе дело, вместо да води настоящото обезпечително производство. Било финансово нецелесъобразно дирекцията да се натоварва с разходи, предвид големия обем на работата за дело, което нямало сигурност дали ще бъде заведено.

СлРС с нарочно протоколно определение от 18.10.2017г.е изискал отново от ГДИН представяне на поисканите документи най-късно в следващото съдебно заседание, насрочено за 03.11.2017г., респ. представяне на доказателства за евентуалното унищожаване на съответни части от тях.

В проведеното на 03.11.2017г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ГД“ИН“ отново не е представил изисканите документи. Представил е отново съдени решения и заповед и номенклатура за определяне срок за съхранение на документите. Няма заявление, нито представен документ, че изисканите документи действително са унищожени.

След като съдът е констатирал, че не е представен нито един от търсените документи и по този начин ответника става причина за отлагане на делото, на основание чл.92а от ГПК му е наложил глоба в размер на 200лв. Отново съдът е указал на ответната дирекция да представи изисканите й от съда документи и я е предупредил, че в противен случай отново ще й бъде наложена глоба. Съдът е отложил делото за 24.11.2017г.

На 09.11.2017г. ГД“ИН“ е подала молба /нар. жалба/ до СлРС за отмяна на наложената й глоба с изложени съображения относно допуснати нарушения на чл.208, ал.2 от ГПК; изтекъл давностен срок; непрепятстване на вещите лица в исковите производства да изготвят ССЕ; характера на документите – общи, отнасящи се до целия НОС на затвора и ангажиране на служител от затвора да изготви изисканите справки, който няма да може да изпълнява обаче служебните си задължения.

 В проведеното съдебно заседание на 24.11.2017г., съдът след като е констатирал, че изисканите документи отново не са представени е изложил подробни мотиви защо намира искането за отмяна на глобата за неоснователно и с нарочно протоколно определение го е отхвърлил. В това с.з. е присъствал процесуалният представител на ответната ГД“ИН“.

На 30.11.2017г. ГД“ИН“ е подала частна жалба против това протоколно определение.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.9от ГПК съдът налага глоба в размерите, посочени в чл.91 от ГПК на страна, която неоснователно причини отлагане на делото. В чл.91, ал.2 от ГПК е посочено, че размерът на глобата за нарушения, които затрудняват хода на производството е от 100 лв. до 1200лв.

В случая е налице производство по обезпечаване на доказателства, което се движи по реда на чл.207 и сл. от ГПК. Целта на това производство е да се съберат предварително съответните доказателствени средства /в случая преди предявяването на иска/, когато съществува опасност, че някое доказателствено средство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни. В случая, молителят мотивира интереса си от предварителното събиране на посочените писмени доказателства с опасността същите да бъдат унищожени именно с изтичане на срока им за съхранение и постъпили в Затвора в гр.Сливен заповеди в тази насока. От заявленията на процесуалният представител на ответната ГДИН и представените от него заповеди и номенклатура на документите, водени и съхранявани в ГДИН и териториалните й структури, се установява по безспорен начин интереса от воденето на това особено обезпечително производство.

Неоснователни са възраженията на ответната дирекция за допуснати изначално процесуални нарушения от страна на съда в производството. Въззивният състав не констатира такива, които да са довели до накърняване правата на ответната страна, нито такива, които да водят до недопустимост на производството. Напротив, производството е образувано въз основа на писмено заявление на заинтересова страна против надлежна такава, като съдът се е произнесъл по молбата с нарочен акт – определение от 19.09.2017г., като е допуснал събирането на поисканите доказателствени средства. Изрично с това определение районният съд е разпоредил връчване на препис от молбата на ответната страна и изрично й е указал точно какви документи да представи, т.е. изпълнено е изискването на чл.208, ал.2 от ГПК. Документите са връчени на ответната дирекция. Безспорно, ответната ГД“ИН“ е имала многократно възможност да вземе при желание становище по направеното искане, като такова процесуалният й представител е излагал всеки път в проведените до момента открити съдебни заседания. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.4 от ГПК, районният съд е допуснал и е приел като доказателства по делото и представени от дирекцията писмени доказателствени средства.

Въззивният съд констатира, че до момента, в който е наложена въпросната глоба на ответната ГД“ИН“, на същата са били давани два пъти възможности да представи изисканите документ, чийто предварително събиране районният съд е допуснал. Първоначално е бил определен 3-седмичен срок за представянето им, а след това, в проведеното на 18.10.2017г. о.с.з., районният съд е дал нова възможност и указания за представяне на изисканите документи със срок до следващото о.с.з. – 03.11.2017г. Следователно, ответната страна е имала достатъчен период от време, през който е можела да положи съответните усилия, по скоро да възложи на своите служители да подготвят изисканите документи, касаещи само молителя /не и всички служители от НОС на Затвора в гр.Сливен/. През този значителен период от време страната е можела рационално и съответно да организира подготовката на изисканите документи. Следва да се отбележи, че в двете проведени съдебни заседания, както и в молбата за отмяна на глобата и в настоящата частна жалба се говори само за принципното положение за характера на изисканите документи и срока им за съхранение, но не е направено каквото и да е заявление, още по-малко представен документ от съответно длъжностно лице, че изисканите документи, респ. част от тях са действително унищожени. Напротив, от заявената готовност, възможност да се предоставят в един бъдещ исков процес на вещо лице, говори точно обратното – тяхното наличие у ответната страна, която без основателна причина не ги представя, въпреки нарочното определение на съда в тази насока.

Всички излагани до момента съображения за непредставянето им /изтекла давност; изтекъл срок за съхранение при липса на твърдение за унищожаването им; финансова нецелесъобразност за подготовката им, респ. липсата на човешки ресурс за това; евентуалната възможност за събирането им чрез вещо лице в бъдещ исков процес и т.н./ са все напълно неоснователни причини, които не могат да обосноват непредставянето на изисканите от съда документи, чието предварително събиране, районният съд надлежно е допуснал.

Безспорно, с непредставянето им във второто поредно о.с.з., както и в последващото такова, в което съдът се е произнесъл с обжалваното определение, ответната ГД“ИН“ е станала причина за неоснователно отлагане на делото /то е единствено и само с предмет събиране на точно тези, допуснати от съда писмени доказателствени средства и приключва с това процесуално действие – приемането и прилагането им към делото/. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е наложил санкцията по чл.92а от ГПК в размер към минималния такъв. Поради липсата на уважителни причини за непредставяне на допуснатите доказателствени средства, довели до ново отлагане на производството по делото, правилно и законосъобразно районният съд е отказал отмяна на наложената глоба.

Следва да се отбележи, че с оглед характера на производството – с предмет именно събиране на допуснатите доказателствени средства, то е неприложима санкцията на чл.161 от ГПК при непредставяне на допуснатите доказателства и тя не може да замени, респ. изключи санкциониращия и стимулиращ изпълнение характер на глобата, наложена законосъобразно от районния съд.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложеното и на основание чл.278, вр. с чл.92, ал.3 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София против протоколно определение, държано в проведено на 24.11.2017г. открито съдебно заседание по гр.д.№4185/2017г. описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата й за отмяна на глоба в размер на 200лв., наложена й с протоколно определение от 03.11.2017г. по гр.д.№4185/2017г. на СлРС за неоснователно причинено отлагане на делото, поради непредставяне на изискани й документи, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.