О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 19.01.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 31 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено образувано по искова молба по чл. 422 от ГПК производство, поради неизпълняване на указания на съда и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не са били налице основания за оставяне на исковата молба без движение, поради което неизпълнението на указанията на съда не може да доведе до прекратяване на производството. Моли въззивния съд да отмени определението и изпрати делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна не е подала в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява и основателна, поради което следва да бъде уважена.

В резултат на успешно проведено заповедно производство ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 777 от 31.03.2017г. против ответницата за сумата 769, 50 лв. главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода на *****, кл.№ 41126, за периода 01.06.2016г. – 31.01.2017г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.03.2017г. до окончателното изплащане, сумата 45, 15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва към 28.03.2017г. и разноски в размер на 25 лв.

В законовия срок длъжницата е подала писмено възражение, което довело до предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК от страна на заявителя за вземането, обективиращо се в същия размер и на същото основание като заявените в заповедното производство.

В исковата молба ищецът е обосновал главната си претенция с наличие на облигационни отношения между него и ответницата по повод доставка на питейна вода на адреса в *****, за който имот имало открита партида с титуляр ответницата. Заявил е, че услугата е извършвана през процесния период, но не е заплащана.

В с.з. ответницата е направила възражения, идентични с доводите, изтъкнати във възражението по чл. 414 от ГПК – че в къщата нямало вода, тъй като до нея няма положени тръби, по които да постъпва, че има външна чешма с течаща вода в двора, че имотът е закупен от нея през 2010г., мястото не е ползвано през цялото време,  а при смяната на водомерите на цялото село през 2016г. й казали, че има натрупано задължение за „стара вода“ и тя не знае кога и как е формирано.

След като изслушал становището й, първостепенният съд е счел, че ищецът следва да уточни как точно са начислявани количествата вода за обекта на ответницата, понеже в представения карнет има записи с голямо количество вода, има поправки, липсват част от подписите на инкасатора. Оставил е с протоколно определение от о.с.з. на 05.10.2017г. без движение исковата молба и е дал указания в този смисъл, както и ищецът да посочи правен ли е ежемесечен отчет от инкасатор, ако не – по каква причина, как е отчитано месечното потребление и какъв е произходът на претендираното задължение. Указал е и да уточни обстоятелствата по наведените възражения – за подмяна на водомера. Дал е едноседмичен срок за изпълнението на тези указания.

С атакуваното определение, държано в з.с.з. на 31.10.2017г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че ищецът не е предприел никакви процесуални действия за изпълнение на указанията, е постановил определение, с което е прекратил производството по делото.

Определението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

На първо място оставянето без движение на исковата молба е процесуално действие на съда, стриктно обвързано от нормотвореца с редовността на същата. Изискванията, за да се приеме за редовна исковата молба /от гледна точка на съдържанието й, тъй като в случая това е фокусът на спора/, са изчерпателно и лимитативно изброени в разпоредбата  на чл. 127 ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 4 на тази норма, ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът. В настоящия случай е несъмнено, че предявената на 18.05.2017г. пред СлРС искова молба отговаря на това изискване – ищецът е дал параметрите на спорното правоотношение, описал е в какво се изразява то, кое свое право счита за накърнено и по какъв начин, заявил е всички обстоятелства, от които той извлича основателността на претенцията си. В този смисъл съдът е сезиран с иск, обективиран в искова молба, отговаряща на изискванията за съдържание, заложени в текста н ачл. 127 ал. 1 от ГПК.

Фактът, че тези обстоятелства се оспорват от насрещната страна и че тя навежда свои твърдения, опровергаващи релевираните от ищеца, не прави исковата молба нередовна. Съдът се произнася в рамките на заявеното, познавателната и правораздавателната му дейност се разпростират само в пределите на потърсената от него защита, само относно въведеното от ищеца нарушено негово право.

Обстоятелствата, посочени от решаващия съд като необходими за уточняване от ищеца, са такива по съществото на спора, тоест касаят основателността, а не допустимостта на иска, още по-малко пък – редовността на исковата молба. Освен това в прекратителното си определение съдът не е посочил ясно и еднозначно на какво основание /а не по каква причина/ прекратява производството. Всички факти, които е възложил на ищеца за уточняване, са релевантни към уважаването или отхвърлянето на иска – такъв какъвто е предявен и в този обем, в който ищецът е потърсил защита. Тези факти следва да се установят в хода на спорния състезателен исков процес, тъй като те са нововъведени от насрещната страна, противопоставят се на ищцовите твърдения и с оглед тяхната релевантност съдът ще разпредели тежестта на доказване.

Поради това частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, а обжалваният акт – да се отмени и делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 443 от 02.03.2017г. по гр.д. № 363/17г. на СлРС, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите и е прекратено производството по гр.д. № 363/17г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр.д. № 363/17г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: