О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 26.01.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 38 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М.С., в качеството му на пълномощник на Ж.В.Г., ЕГН ********** ***, против определение № 2739/04.12.2017г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№990/2017г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. В частната жалба изключително  пространно са изложени аргументи на страната, част от които касаят основателността и законосъобразността на постановения съдебен акт. В по-голямата си част изложените аргументи представляват преповтаряния на вече изложени твърдения на страната в хода на производството относно основателността на предявения от нея иск. По същество страната твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателката не е загубила качеството си на управител на търговско общинско дружество „Дентален център – 1 – Сливен“ ЕООД, тъй като правоотношението й с Община Сливен е следвало да се прекрати със заповед на Кмета, в която да се определят обезщетенията за неползван платен годишен отпуск и другите права, произтичащи от нейното прекратително действие, а освен това е било необходимо да се впише и нов управител на дружеството по партидата в Търговския регистър. В този смисъл се твърди, че решението на Общинския съвет не произвежда автоматично действие за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят посочва , че неправилно съдът не е коментирал въпроса дали към датата на вземане на решение на Общинския съвет – Сливен е било налице валидно правоотношение и може ли то да се прекрати по този ред и начин. В този смисъл се сочи , че обжалваното определение е без мотиви по същество в противоречие с разпоредбата на чл254 ал. 1 от ГПК. В останалата си част частната жалба съдържа твърдения , които не са в пряко отношение с въпроса дали е прекратено производството по делото основателно или не. Те касаят твърдения на страната за неправилно проведен процес по избор на нов Управител на търговското дружество. Моли се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за разглеждане на друг състав на съда, който да се произнесе по същество.

         По делото е депозиран отговор от А. К. ***, пълномощник на Община Сливен, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че правилно съдът е постановил прекратяване на делото , тъй като към момента на постановяване на решението, спорът между страните няма предмет – договорът между жалбоподателката и Кмета на общ. Сливен е бил прекратен на самостоятелно основание – изтичане на срока му. Ответникът посочва , че и по същество предявеният иск е бил неоснователен , тъй като съгласно разпоредбата на чл. 147 ат ТЗ е посочено, че едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на Общото събрание, а част от въпросите , които решавало Общото събрание бил въпросът за избор на управител / прекратяване на отношенията с него. В разпоредбата на чл. 141 ал. 4 от ТЗ било посочено , че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време . Страната посочва също така , че въпросът за законосъобразността на новия управител не били предмет на настоящия спор. Моли се да се отхвърли частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 990/2017г. с ищец Ж.В.Г., ЕГН ********** *** по депозирана искова молба на 17.03.2017 г. против Общински съвет - Сливен и против Община Сливен. В хода на делото производството против Общински съвет – Сливен било прекратено. В исковата си молба ищцата посочила , че моли съда да признае за установено съществуването на валидно договорно правоотношение като управител на „ Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Община Сливен. Претенцията си ищцата основала на Договор за управление от 21.07.2014г. за срок от три години. Тя посочила , че с Решения № 536/26.01.2017 г.  и № 570/23.02.2017 г. на Общинския съвет – Сливен неправилно е било прекратено правоотношението и без да е посочена причина за това. Първоначално ищецът е бил предявил и инцидентен установителен иск за признаване за установено , че лицето Николай Йосифов не отговаря на изискванията на ЗЛЗ.

С разпореждане № 4351/17.03.2017 г. , докладчикът по делото оставил исковата молба без движение и задължил ищеца в едноседмичен срок да посочи какъв е правният му интерес от предявяването на инцидентния установителен иск. Съдът обаче не е задължил ищеца да посочи своя интерес от предявяването на основния установителен иск. В хода на делото предявеният инцидентен установителен иск бил оттеглен и производството по делото спрямо него било прекратено. Ищцата обаче отново в молба от 23.03.2017 г. посочила , че желае съдът да се произнесе по основната и искова претенция , а именно да признае за установено съществуването на валидно договорно правоотношение като управител на „ Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Община Сливен.

В проекто – доклада си по чл. 140 ал. 3 от ГРК, съдът посочил , че предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 141 ал. 7 , чл. 137 , 140,147 ал. 3 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 20А ал. 1 и 2 от ЗЗД.

На 04.12.2017 г. било постановено обжалваното определение № 2739, с което съдът прекратил производството по делото като недопустимо. В мотивите си , съдът посочил , че при постановяване на крайния си акт той трябва да вземе предвид всички новонастъпили факти. В случая Договорът за управление между страните е бил с краен срок , който е изтекъл на 21.07.2017 г. и по този начин , договорът е бил прекратен на самостоятелно основание, което водило до липсата на правен интерес у ищеца.

Обжалваното определениее било съобщено на жалбоподателя на 08.12.2017г., а процесната частна жалба е била депозирана на 13.12.2017г. в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

С установителен иск могат да се бранят всякакви права, за които се твърди , че са били ограничени по някакъв начин . За да е допустим обаче установителният иск е задължително ищецът да посочи, какъв е неговият личен, правен интерес от предявяването му. В тоя случай за да се отговори на въпроса дали към момента на постановяване на обжалваното определение ищецът има правен интерес от постановяване на установително решение или не , следва да сме наясно с въпроса какъв е правният му интерес? В хода на цялото производство ищецът няколкократно е посочил за какво иска да се произнесе съдът - да признае за установено съществуването на валидно договорно правоотношение като управител на „ Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Община Сливен, но не е посочил във връзка, с какво му е необходимо това установяване . Не е уточнил своя правен интерес. Хипотетично установяването на съществуващо правоотношение между страните би могло да е свързано със защитата на различни облигационни права, но страната може да има и съвсем други съображения за да предяви иска. Също така остава неясен въпросът установяването на съществуването на правоотношението свързано ли е с определен период от време ( до прекратяването на договора с изтичането му ) или не е ограничено във времето ( ако се твърди , че и към момента на постановяване на решението по една или друга причина продължава да съществува правоотношението). При всички случаи , без да се изясни въпросът с правния интерес на ищеца , не може категорично да се отговори на въпроса дали той е загубил този интерес към момента на постановяване на обжалваното определение.

Предвид на това, съдът намира , че обжалваното определение следва да се отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да постави въпроси на ищеца уточняващи правния му интерес от така предявения иск , както и да уточни дали установяването на съществуването на правоотношението е свързано с определен период от време ( до прекратяването на договора с изтичането му ) или не е ограничено във времето ( ако се твърди , че и към момента на постановяване на решението по една или друга причина продължава да съществува правоотношението), след което да се произнесе по делото.

 

 

С оглед на изложеното, съдът

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 2739/04.12.2017г. по гр.д.№990/2017г. на Сливенския районен съд, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ВРЪЩА делото на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

 

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: