О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 30.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М. САНДУЛОВ

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 50 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Царски извори“ ООД, ЕИК 202313736, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от управителите Е.В.П. и В.А.М., чрез процесуалният представител адв. М.Б. против определение №  11993/13.09.2017 г. по гр.д. № 4241/2017г. на Районен съд – Сливен. В частната жалба се сочи, че с обжалваното определение е допуснато обезпечение по реда на чл.389 и сл. от ГПК на заведения от   „А. Инвест Груп“ ЕООД иск срещу „Царски извори“ ООД и „Дийм Ленд Корпорейшън“ ЕООД за обявяване на относително недействителна сделката обективирана в н.а. № 185, т.5, рег. № 8500, дело № 792/10.09.2016г. на нотариус Е. Ш., по силата на който „Царски извори“ООД е учредил договорна ипотека в полза на „Дрийм Ленд Корпорейшън“ЕООД върху поземлени имоти собственост на „Царски извори“ООД, находящи се в землището на ********.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, не са налице основанията за допускане на исканото обезпечение, като искът не е вероятно основателен. Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и за да е основателен искът, ищецът трябва да е кредитор на ответника, вземането му да е възникнало преди сделката, чиято относителна недействителност се претендира, сделката да е увреждаща, и в случай, че сделката е възмездна, да е налице знание за увреждане на страните по нея. Развиват се съображения, че ищецът не е кредитор на „Царски извори“ ООД. На второ място се излагат аргументи, че претендираното право на вземане е възникнало след процесната сделка. На следващо място се сочи, че учредените ипотеки са възмездни, като липсва знание и намерение за увреждане. На следващо място се излагат съображения, че учредяването на процесните ипотеки не води до увреждане на ищеца. И на последно място се сочи, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като искът по чл.135 от ЗЗД сам по себе си е вид обезпечение на кредитора. Поради това се иска да бъде отменено определението за допускане на  обезпечението като неправилно.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба, в който се иска тя да бъде оставена без уважение. Излагат се контрааргументи, като се сочи, че искът е вероятно основателен с оглед на  изложеното в исковата молба и приложените писмени доказателства, в които аргументите на ищеца са  подробно и  прецизно аргументирани. На следващо място се излагат контрааргументи в подкрепа на тезата, че ищецът е кредитор на ответното дружество „Царски извори“ ООД. Ищецът не е съдружник с изтичането на тримесечното предизвести, което е получено от дружеството и съдружниците на 01.09.2016 г. и тримесечният срок  е изтекъл на 01.12.2016 г.Все още не е заплатен делът при напускането и не са възстановени получените от „Царски извори“ ООД парични средства по договори за временна финансова помощ. В случая не е правилно оспорването, че учредените ипотеки са възмездни, тъй като в настоящия случай  не е уговорено ипотекарният кредитор да заплати нещо на ипотекарния длъжник, а само се създава привилегия за част от кредиторите , в случая на част от съдружниците. Развиват се съображения, че не е имало никаква необходимост да се учредяват ипотеки. И на следващо място се оспорват като неоснователни доводите за липсата на обезпечителна нужда. На последно място се оспорва и авторството на частната жалба и се иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

С искова молба, депозирана в районния съд  на 11.09.2017 г., ищецът „А. Инвест Груп“ ЕООД е предявил против „Царски извори“ ООД и „Дрийм Ленд Корпорейшън“ ЕООД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, да бъде прогласена спрямо ищеца относителната недействителност на сделката, сключена между ответниците с н.а. № 185, т.5, рег. № 8500, дело № 792/10.09.2016г. на нотариус Е. Ш.. На същата дата – 11.09.2017г., е била депозирана и молба за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира. С определение № 1993/13.09.2017г. по гр.д. № 4241/2017г. на СлРС, съдът е допуснал обезпечение, като е изложил мотиви, че вероятната основателност на иска е налице когато той е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като представените документи не трябва да будят съмнение относно тяхната автентичност.  Приел, че в настоящия случай предявената претенция е допустима, а събраните до момента доказателства са убедителни по смисъла на чл.391 ал.1 т. 1 от ГПК. Съдът е посочил, че обезпечителната мярка – възбрана на недвижимите имоти предмет на сделката, е подходяща. Допуснал е обезпечението, като е определил парична гаранция в размер на 200.00лв.

 

 

Настоящият състав с оглед приложените по делото доказателства констатира следното:

Принципно обезпечителен интерес от съхраняване на фактическото и правното положение на имота ( чрез налагане на възбрана) може да бъде признат не само на кредиторите с парични вземания, но и на лица, претендиращи собственост, чиято защита се реализира чрез изпълнение на непарично вземане за предаване на владение.  Придаването на възбраната на действие по оповестяване  намерението на ищеца и по повдигането на правения спор, прави вероятно евентуално договарящи с ответника трети лица да се окажат в положение, сходно с това на приобретатели след завеждане на иска, каквато е хипотезата в настоящия случай. Тук всяко противопоставяне на права е ограничено след вписването на исковата молба, което има оповестително-защитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана.

Нужда от обезпечителната мярка "възбрана" възниква, когато се преследва ефекта, произтичащ от чл. 453, вр. чл. 401 от ГПК - на непротивопоставимост на извършеното след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот, предмет на правния спор. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана (напр. при искове по чл. 17; чл. 19, ал. 3; чл. 33, чл. 87, ал. 3, чл. 135, чл. 227 от ЗЗД), липсва обезпечителна нужда, тъй като непротивопоставимостта по отношение на ищеца на извършеното в хода на процеса прехвърляне на права от ответника в полза на трето лице следва от самото вписване на исковата молба - чл. 114, б. "а", ал. 2 и б. "б", ал. 2 от ЗС. / Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК/.

В този смисъл са и дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана.

В заключение въззивният съд приема, че поисканата от молителя обезпечителна мярка не е адекватна на интереса му като кредитор, предявил обезпечителен иск по чл. 135 ЗЗД, който следва да бъде защитен в достатъчна степен с вписване на исковата молба.

Обжалвания акт следва да бъде отменен.

Частният жалбоподател не е направил изрично искане за присъждане на разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ОТМЕНЯ определение №  11993/13.09.2017 г. по гр.д. № 4241/2017г. на Районен съд – Сливен, с което е допуснато обезпечение по реда на чл.389 и сл. от ГПК на заведения от   „А. Инвест Груп“ ЕООД иск срещу „Царски извори“ ООД и „Дийм Ленд Корпорейшън“ ЕООД за обявяване на относително недействителна сделката обективирана в н.а. № 185, т.5, рег. № 8500, дело № 792/10.09.2016г. на нотариус Е. Ш..

 

ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: