О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №73 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от М.Г.Д. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5240/2016г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът М.Д. посочва, че издадената против нея заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не й е връчена по надлежен начин, като не са изпълнени правилата за връчване на съдебните книжа. Не били изпълнени указанията лицето да е търсено поне три пъти в рамките на пълен календарен месец  и в неприсъствени дни, в различно часово време. От данните по делото било видно, че адреса й бил посетен само един път и било залепено уведомление. Посочва, че преди коледните празници било нормално хората да напускат домовете си, но връчителят е следвало няколко пъти да посети адреса. Освен това не е пуснато уведомление в пощенската кутия, а залепеното вероятно е отлепено, било от човек или от силния вятър. Длъжникът посочва, че е научила за заповедта от счетоводителя на работодателя си на 13.09.2017г., когато й е бил наложен запор на трудовото възнаграждение от училището, в което работи. Посочва, че веднага след узнаването ангажира адвокат и подава заявлението, като преди това не е знаела за заповедта и не е бездействала, тъй като вземането е погасено по давност и тя има интерес да направи своевременно това възражение. С оглед изложеното, моли въззивния съд да приеме, че не е уведомена по надлежен начин за заповедта, да приеме възражението й срещу нея и да спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София, който в законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва възражението първо като недопустимо, поради неспазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК и на второ място като неоснователно. Посочва, че ЧСИ Б. е връчил редовно ПДИ на длъжника и той не е подал възражението в законоустановения срок от получаването на ПДИ. На следващо място посочва, че законът е поставил изискването за минимум три пъти посещаване на адреса едва в края на 2017г., като към момента на изпращане на съобщението е било достатъчно да се извърши само едно посещение от призовкаря. Поради това, моли съда да не приема възражението. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№5240/2016г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София срещу длъжника М.Г.Д.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №3509 от 02.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Г.Д. да заплати в полза на заявителя сумата от 102,97лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит №CREX-01796617 от м.април 2008г.; договорна лихва в размер на 1,38лв. за периода 30.09.2009г. – 30.10.2009г.; лихва за забава в размер на 146,67лв., начислена за периода 01.10.2009г. – 18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 01.12.2016г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 125лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на адрес: *******/постоянен и настоящ адрес на длъжника М.Д., видно от изготвената по делото справка/ по реда на чл. 47 ГПК. Адресът е бил посетен само веднъж от връчителя на 19.12.2016г., който е залепил уведомлението без да го поставя в пощенската кутия. В разписката на гърба на уведомлението и на съобщението същият посочва, че пътната врата е постоянно заключена, никой не отговаря на позвъняването със звънеца и залепил уведомление.

С разпореждане от 26.01.2017г., районният съдия е приел връчването за редовно извършено и е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 26.01.2017г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 13.04.2017г.

Въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изп. дело №20178500401116 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№850 и район на действие СГС.

На 06.07.2017г. ЧСИ Б. е изпратил до длъжника М.Г.Д. *** ПДИ чрез пощенски оператор“МиБМ Експрес“ ООД. ПДИ не е връчена на длъжника и е върната на ЧСИ Б. невръчена на 31.07.2017г. Поставения печат, отразяващ пратката е нечетлив и съда не може да установи поради каква причина пратката е върната невръчена на адресата.

На 12.07.2017г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника Д. – ОУ „Христо Ботев“, с.Самуилово, общ.Сливен, с което налага запор на трудовото възнаграждение на М.Д.. Няма отбелязване кога е получено запорното съобщение от работодателя и кога е наложен запора.

На 13.09.2017г. пълномощникът на длъжника – адв.М. е извършил справка по ч.гр.д.№5240/2016г. на СлРС.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено на 19.09.2017г. директно до СлОС. С Определение от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№443/2017г. СлОС е изпратил възражението за надлежно администриране и окомплектоване с ч.гр.д.№5240/2016г. по описа на СлРС на заповедния съд – СлРС. На 002.2018г. възражението, ведно със заповедното производство е изпратено на СлОС след изпълнение на процедурата по администриране.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо.

            Съдът приема за установено твърдението на длъжника, че е научила на 13.09.2017г. за издадената заповед за изпълнение от счетоводителя на работодателя си и от последващата справка, извършена по делото в СлРС от пълномощника. Тъй като, видно от изпратената от ЧСИ Б. ПДИ и документите към нея се установи, че на длъжника не е връчена такава, съдът приема за неоснователно възражението на кредитора, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение с връчване на ПДИ много преди едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника М.Г.Д.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.

Действително, към момента на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника С., разпоредбата на чл.47 от ГПК не е съдържала изрично въведените вече от законодателя изисквания за поне три посещения в различно време, с интервал от поне една седмица и в неприсъствени дни, но съдебната практика още към него момент е категорична и е наложила посоченото изискване. Съгласно практиката на ВКС, за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлява „крайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, на който преди това са й били връчвани съдебните книжа в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието.

В случая връчителят не е изпълнил тези изисквания, а е посетил еднократно адреса на 19.12.2016г. /не е отразено по кое време на деня/ и е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК на същата дата.

С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът М.Г.Д. е била лишена от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С оглед направената претенция за разноски от всяка една от двете страни, следва да се отбележи, че в настоящото производство по приемане на възражение, съдът не следва да присъжда такива. Този въпрос, касаещ всъщност разноските в заповедното производство като цяло, следва да бъде разгледан и решен в евентуално последващото исково производство.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника М.Г.Д. с ЕГН ********** срещу Заповед №3509 от 02.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5240/2016г. по описа на Сливенски районен съд.

 

СПИРА изпълнението на Заповед №3509 от 02.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №5240/2016г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.