О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 07.02.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                       МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 78 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 32б от ПВп.

Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус рег.№ 128 с район на действие района на СлРС против определение № 4 от 25.01.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано разпореждане на вписване на н.а. № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г. по описа на нотариус с рег. № 128 на НК в книгите на Службата по вписванията гр.Сливен.

 Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. Развива подробни аргументи  по повод всяко едно от посочените в мотивите на съдията по вписванията съображения да откаже да разпореди вписването, като заявява, че продавачът по договора е подал изискуемата декларация по чл. 264 от ДОПК, посочил е, че има непогасени публични задължения към община Сливен и е декларирал съгласие  уговорената продажна цена да бъде изцяло внесена от купувача в бюджета на общината за погасяването на част от тези задължения. Това е сторено преди изповядването на сделката и е отразено в съдържанието на нотариалния акт. Съдията по вписванията е уведомен за плащането и непредставянето на копие от вносната бележка не може да е мотив за постановяване на отказ за вписване. Също така счита, че е ирелевантен и мотивът, касаещ разминаването на датата на представеното удостоверение за данъчна оценка с посочената такава в декларацията, тъй като с това удостоверение се установяват непогасените данъчни задължения за имота и за наличието им няма правно значение дали датата съвпада с датата, която продавачът е посочил в декларацията по чл. 264 от ДОПК, още повече, че в последната той не е длъжен да посочва нито дата, нито номер  на данъчната оценка. Това също не следва да бъде основание за постановяване на отказа от страна на съдията по вписванията.

С оглед изложеното, жалбоподателят намира, че са налице всички законови изисквания за уважаване на молбата му, поради което моли съда да отмени изцяло, като незаконосъобразно, определение № 4 от 25.01.2018г. по преписка вх.№ 437/25.01.2018г. на съдията по вписванията при СлРС и се произнесе по същество, като го задължи да разпореди вписването в съответните книги.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С н.а. за продажба на недвижим имот № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г. по описа на нотариус с рег. № 128 на НК „Геостройкомплект“ ЕООД, гр. Хасково, като продавач, е прехвърлило  на В.К.П., като купувач, правото на собственост върху реална част с площ от 25 кв.м., находяща се в североизточната част на ПИ с идент. № 67338.406.634 по КККР на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД-18-31/19.04.06г. на АК, изм. със заповед №18-2941 от 18.03.2014г. на началника на СГКК-Сливен, находящ се в м. „Орта синур“ в землището на гр. Сливен, с обща площ 1 288 кв.м. при посочени граници, за сумата 260 лв.

Продавачът, чрез управителя си, е подписал на 23.01.2018г. декларация по чл. 264 ал. 4 от ДОПК, в която е посочил, че има непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски към община Сливен, а именно – 17 200 лв. дължим данък върху недвижимите имоти и ТБО за всички, притежавани от дружеството недвижими имоти в м. „Орта синур“, като само за ПИ с идент. № 67338.406.634 са в размера по удостоверение за данъчна оценка от 22.01.18г. Дал е и съгласието си купувачът В.К.П. да заплати предварително по банковата сметка на община Сливен  в „Общинска банка „ АД /посочен номер и код/ цялата продажна цена продаваната реална част от ПИ с идент. № 67338.406.634 за погасяване на задълженията на продавача към община Сливен.

С платежно нареждане от 25.01.2018г. купувачът е внесъл сумата от 260 лв. по сметка на община Сливен в „Общинска банка“ ЕАД, клон Сливен за погасяване на публичните задължения към общината на продавача „Геостройкомплект“ ЕООД, гр. Хасково.

Нотариусът е проверил извършването на плащането, както и наличието на всички други изискуеми документи, и е изповядал сделката на 25.01.2018г. в надлежната нотариална форма, като в съставения нотариален акт е инкорпорирано и декларативно изявление на купувача за внасянето на сумата.

Подал е на 25.01.2018г. заявление до съдията по вписванията при РС-Сливен да бъде разпоредено вписването в службата към АВп на н.а № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г.,  екземпляр от който е приложил към заявлението.

С обжалваното определение съдията по вписвания при СлРС е отказал да разпореди вписване в книгите на СВп, гр. Сливен на представения нотариален акт № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г. по описа на нотариус с рег. № 128 на НК, като се е мотивирал с това, че не са спазени всички законови изисквания. Посочил е, че към декларацията по чл. 264 ал. 4 от ДОПК следва да се приложи платежно нареждане, като доказателство за внасяне на дължимата сума от купувача в съответния бюджет, а такова не е представено. Освен това датата на представеното удостоверение за данъчна оценка не съответства на посочената в декларацията по чл. 264 от ДОПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Така постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

И двата довода, послужили за постановяване на отказа за вписването на нотариалния акт са несподелими като крайно несъстоятелни.

Разпоредбата на чл. 264 ал. 4 от ДОПК разписва, че „Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет“.

От логическото и семантично тълкуване на нормата е видно, че най-същественото императивно изискване е продавачът да постави изцяло интереса на държавата пред своя. В хипотезата, когато публичното задължение е по-голямо от продажната цена, както е в случая, волята на законодателя е цялата сума да бъде насочена за погасяване на публичното задължение до този размер, без задълженото към държавата лице да получи част от нея.

В настоящия случай непререкаемо е установено, че е осъществено второто предложение на чл. 264 ал. 4 от ДОПК – длъжникът писмено е декларирал, че е съгласен цялата продажна цена по сделката, обективирана в нотариалния акт, чието вписване е отказано, да бъде заплатена предварително за погасяване на публичните му задължения към община Сливен /каквито само има/ и купувачът е внесъл съответната сума по банковата сметка на общината в деня на изповядване на сделката. Плащането е доказано пред нотариуса и изявлението за това, внедрено в нотариалния акт, е закрепено с подписа и печата му. Проверката на тези обстоятелства нормотворецът е възложил на нотариуса и единствено върху него ще тежи отговорността за неспазването на императивната секвенция.

Горното е достатъчно съдията по вписванията  да приеме изпълването на фактическия състав на разпоредбата на чл. 264 ал. 4 от ДОПК и не е в негова дискресия да проверява повторно извършването на плащането. Жалбоподателят е представил копие от вносната бележка от 25.01.18г. по сметка на община Сливен за сумата 260 лв. и основание на плащането – погасяване на публичните задължения на „Геостройкомплект“ ЕООД, гр. Хасково.

Несериозен е и вторият аргумент на отказалия вписването орган – че „датата на представеното удостоверение за данъчна оценка не съответства на посочената в декларацията по чл. 264 от ДОПК“.  Удостоверението за данъчна оценка съдържа информация за непогасените задължения по ЗМДТ на продавача и е валидно до 30.06.2018г. Независимо с колко такива удостоверения ще се снабди лицето до посочената дата, с оглед характера и периодичността на възникване на публичното задължение за местен данък и такси, информацията в него ще бъде идентична. В този смисъл е напълно безразлична датата на издаване на това удостоверение, което е представил продавачът на съдията по вписванията – то сочи размера на данъчното задължение, който не може да се промени  до възникването на ново за следващ период. Освен това аргументът не издържа критика от тази гледна точка, доколкото датата на удостоверението е по-късна от тази, посочена в декларацията по чл. 264 от ДОПК на продавача – тоест – информацията може да се счита за по-актуална.

Така, щом  в случая цялата продажна цена е внесена преди сключването на договора от купувача по сметка на община Сливен за погасяване на задълженията за данъци на продавача, са изпълнени условията на чл. 264 от ДОПК, държавният интерес е защитен и сделката е легитимно осъществена, съответно – няма пречка за вписването на н.а. в който е обективиран договорът за покупко-продажбата.

Поради това съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание. Съдията по вписванията, след проверка по чл. 6 от ПВп, вр. чл. 4 б. „а“ от ПВп, е следвало да извърши съответното действие в книгите по вписванията.

Ето защо, след като правните изводи на въззивната инстанция се разминават с тези на съдията по вписванията, отказът му да извърше вписване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с последиците по чл. 32 в от ПВп.

За правна чистота може да се отбележи, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, „В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.“, тоест органът по вписванията не разполага със субективна преценка относно указанията на съда.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 4 от 25.01.2018г. по преписка вх.№ 437/25.01.2018г. на съдията по вписванията при СлРС, с което е отказано вписване на нотариален акт № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г. по описа на нотариус с рег. № 128 на НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 4 б. „а“ от ПВп вписване  на нотариален акт № 44 т. І, вх. рег. № 613, н.д. № 37/25.01.2018г. по описа на нотариус с рег. № 128 на НК по заявление от 25.01.2018г. на нотариус с рег. № 128 на НК, образувано в преписка с вх. № 437/25.01.2018г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен, чрез отбелязване в книгите на службата.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

  

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                           ЧЛЕНОВЕ: