О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 09.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА   

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№83 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.407, ал.1 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена „Асфа” ООД, гр.Стара Загора против Разпореждане от 30.10.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№1281/2013г. по описа на същия съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на молителите М.С.Х. и И.К.Х. съгласно Решение №166/28.02.2014г. за сумата от 336,50лв. ежемесечно, считано от влизане в сила на това решение до окончателното извършване на делбата.

            Жалбоподателят „Асфа” ООД, твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че ПДИ му е връчена на 18.12.2017г. за изпълнение на задължението по издадения изпълнителен лист. Посочва, че действително решението в тази част е потвърдено от СлОС. Посочва обаче, че след постановявяне на  решението по допускане на делбата, с което е определено обезщетението като привременна мярка е настъпило изменение на обстоятелствата, касаещи допуснатата привременна мярка относно ползването на имота и дължимото за това обезщетение, като развива аргументи в тази насока. Основните съображения са за завишен размер на обезщетението. Посочва, че от първоинстанционния съд са поискали изменение на обезщетението на основание чл.344, ал.3, вр. с ал.2 от ГПК. Посочва, че с връчване на 23.10.2015г. на нотариална покана за ползване на имота е престанало да съществува правото на обезщетение. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Счита, че въпросът относно основателността на молбата по чл.344, ал.3 от ГПК има преюдициален характер по отношение на частната жалба и моли съдът да спре производството по същата до решаване на подадената молба с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другите страни, които не са депозирали отговор в законоустановения срок.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            С Решение №166/28.02.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между М.С.Х., И.К.Х. и „Асфа” ООД, гр.Стара Загора по отношение на подробно описан поземлен имот с идентификатор №72165.507.2136 по КККР на гр.Твърдица, общ.Сливен, с площ 3365кв.м., незастроен за жилищни нужди при квоти от правото на собственост, както следва: 9/18 ид.ч. за М.С.Х.; 3/18 ид.ч. за И.К.Х. и 6/18 ид.ч. за „Асфа” ООД, гр.Стара Загора. С това решение е осъдено „Асфа“ ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336,50лв., считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

            Решение №166/28.02.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС е обжалвано  от „Асфа” ООД, гр.Стара Загора само в частта, имаща характер на определение, с която е осъдено „Асфа“ ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК.

            С Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС е отменил Решение №166/28.02.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС в частта, имаща характер на определение, с която е осъдено „Асфа“ ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336,50лв., считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата относно начина на плащане – общо на ищците и вместо това е постановил, както следва: 1. осъждане на „Асфа” ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. с ЕГН ********** ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №72165.507.2136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Твърдица, с площ от 3365кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди в размер на 252,38лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата и 2. Осъждане на „Асфа” ООД, гр.Стара Загора да заплаща на И.К.Х. с ЕГН ********** ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №72165.507.2136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Твърдица, с площ от 3365кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди в размер на 84,12лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата. Определението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на 28.04.2014г.

            На 23.10.2017г. е подадено заявление от М.С.Х. и И.К.Х. за издаване на изпълнителен лист за присъденото с Решение №166/28.02.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336,50лв.

            С обжалваното разпореждане от 30.10.2017г., съдията докладчик по гр.д.№1281/2013г. по описа на СлРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист съгласно Решение №166/28.02.2014г. за сумата 336,50лв. ежемесечно, считано от влизане в сила на това решение до окончателното извършване на делбата.

            На 31.10.2017г. по гр.д.№1281/2013г. по описа на СлРС, въз основа на Решение №166/28.02.2014г. по същото дело е издаден изпълнителен лист за осъждането на „Асфа“ ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336,50лв., считано от влизане в сила на решението – 28.03.2014г. до окончателното извършване на делбата.

На 18.12.2017г. на „Асфа” ООД, гр.Стара Загора е връчена ПДИ и препис от изп. лист от 31.10.2017г., издаден по гр.д.№1281/2013г. на СлРС            от ЧСИ Павел Г..

Честната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подадена на 20.12.2017г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените от жалбоподателя съображения.

            Праверката, която въззивната инстанция следва да извърши е аналогична на тази на първоинстанционния съд за наличие на редовно удостоверено в изпълнително основание изпълняемо право. Обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да бъде основано само на съображенията по чл.406, ал.1 от ГПК, които са в обхвата на дължимата проверка от съда при издаването му.

            Съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1, предл. първо от ГПК влезлите в сила определения на съдилищата са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист.

            В конкретния случай е налице именно хипотезата на влязло в сила определение, тъй като решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот в частта, с която е определено обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение. Същото е било обжалвано пред въззивната инстанция и съответно изменено по отношение на постановения начин на плащане на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК на двамата, неползващи имота, съделители. Това Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС е влязло в сила на 28.04.2014г.

Всъщност, подлежащато на изпълнение определение, е посоченото определение на СлОС и въз основа на него и съгласно него следва да се издаде поискания изпълнителен лист. Тъй като с това определение въззивният съд е изменил постановеното от СлРС с решението по допускане на делбата относно заплащането на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, то районният съд като е разпоредил издаване на изп. лист по това изменено решение и по начина, посочен в него /отменен от СлОС и постановено ново осъждане/ е постановил неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени. Основанието за издаване на изп. лист следва да бъде определението на въззивния съд и листа да се издаде точно по начина, по който е постановено присъждането на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК от СлОС. Освен това началният момент на дължимост на обезщетението е неправилно посочен в обжалваното разпореждане и от там и в издадения изп. лист – 28.03.2014г. Този момент е неясно как определен от районния съд. Началният момент, видно от постановеното от СлОС Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС е 28.04.2014г. /влизане в сила на посоченото определение/.

Във връзка с възраженията на частния жалбоподател следва да се посочи, че в настоящото производство е изключена възможността длъжникът да предявява възражения, свързани с материалното право. На практика изложените в частната жалба възражения относно неправилно определения размер на обезщетението и настъпилите промени в обстоятелствата, са възражения относно именно такова материално право и са недопустими в настоящото производство. Тези възражения, обосновали и посочената от жалбоподателя молба по чл.344, ал.3 от ГПК, подадена до СлРС не обуславят по никакъв начин произнасянето по настоящата частна жалба по чл.407 от ГПК и не следва да се спира произнасянето по същата до произнасянето на СлРС по молбата по чл.344, ал.2 от ГПК. Евентуалното изменение или отменяне на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК ще е за последващ момент и няма никакво отношение по въпроса за подлежащото на изпълнение към момента изпълняемо право, удостоверено с надлежно изпълнително основание – Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС.

С оглед изложеното, разпореждането за издаване на изп. лист от 30.10.2017г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС следва да се отмени, като незаконосъобразно, като се обезсили и издадения въз основа на него изп. лист.

Тъй като обаче искането, въз основа на което е постановено отмененото разпореждане е основателно – налице е изпълняемо право, установено с влязло в сила определение /Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС/, то делото следва да се върне на СлРС за ново произнасяне по искането на М.С.Х. и И.К.Х. от 23.10.2017г. за издаване на изп. лист, при съобразяване на всички постановени съдебни актове относно обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, присъдено в тяхна полза.   

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2, вр. с чл.407 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           

            ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.10.2017г., постановено по гр.д.№1281/2013г. по описа на Сливенски районен съд, с което е с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на молителите М.С.Х. и И.К.Х. съгласно Решение №166/28.02.2014г. за сумата от 336,50лв. ежемесечно, считано от влизане в сила на това решение до окончателното извършване на делбата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на разпореждането от 30.10.2017г. по гр.д.№1281/2013г. по описа на СлРС ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 31.10.2017г. по гр.д.№1281/2013г. на СлРС за осъждането на „Асфа“ ООД, гр.Стара Загора да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336,50лв., считано от влизане в сила на решението – 28.03.2014г. до окончателното извършване на делбата.

 

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист на М.С.Х. и И.К.Х. от 23.10.2017г., при съобразяване на всички постановени съдебни актове относно обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, в т.ч. Определение №270/28.04.2014г. по въззивно ч.гр.д.№255/2014г. СлОС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на „Асфа” ООД, гр.Стара Загора за спиране произнасянето по частната жалба против Разпореждане от 30.10.2017г., постановено по гр.д.№1281/2013г. по описа на Сливенски районен съд до решаване на подадената от него молба с правно основание чл.344, ал.3 от ГПК, като неоснователно.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.