О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 09.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  …………..въз.ч.гр.  д.  N 85  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с установената практика, както и с материалноправните разпоредби. Развива подробна аргументация относно неправилността на решаващия мотив на заповедния съд, че представеният със заявлението акт /решение на КЗК, влязло в сила/ не е сред посочените в разпоредбите н ачл. 417 т. 1-9 от ГПК документи, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Моли въззивния съд да отмени разпореждането на СлРС изцяло и постанови издаването на исканата заповед за сумите – 500 лв., разноски по решение на КЗК от 17.02.2016г. и 25 лв. разноски за д.т. по заповедното производство.

В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Решението на КЗК № 111/17.02.2016г. по пр.№363/2015г., с което на „Рафтис-милк“ ЕООД, гр. Сливен са възложени разноските, направени от „Бред къмпани България“ АД, гр. Сливен, в размер на 500 лв., е изменено с решение №2577/01.03.2017г. по адм.д. № 3676/16г. на ВАС само в частта относно наложената имуществена санкция, а жалбата е отхвърлена в останалата й част, това решение е изцяло потвърдено с решение № 11566/03.10.2017г. по адм.д. № 7337/17г. на 5 членен състав на ВАС.

Така решението на КЗК представлява влязъл в сила акт на административен орган, /доколкото е прието, че макар комисията да осъществява правораздавателна дейност, не е съдебен орган/, който представлява извънсъдебно изпълнително основание.

Реализирането му несъмнено следва да се осъществи по реда на заповедното производство с издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 1 от ГПК.

Независимо, че решението на КЗК е преминало през съдебен контрол, в случая е неприложим редът по чл. 404 от ГПК, тъй като административният съд може да издаде изпълнителен лист само за разноските, направени в съдебната фаза, за които е постановил осъдителен диспозитив. ВАС не е компетентен да издава изпълнителен лист за разноските за проведеното пред КЗК производство, възложени с решението й, тъй като те не са част от  изпълнително основание, попадащо в категорията на изброените в т. 1 – най-общо - решения, постановени от съд.

 Съгласно разпоредбата на чл. 268 т. 1 от АПК самостоятелно изпълнително основание може да бъде влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто несъмнено е решение №111/16г. на КЗК, а нормата на чл. 269 ал. 2 от АПК предвижда, че частните парични вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, се изпълняват по реда на ГПК.

Така е видно, че процесуалният ред за принудително събиране на настоящото парично притезание е по ГПК, а способът – по чл. 417 т. 1 от ГПК – чрез издаване на заповед за изпълнение на вземането за разноски, породено от влезлия в сила акт на административния орган.

Поради това, отхвърляйки заявлението,  заповедният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени, а делото – да се върне за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист относно вземането за сумите  500 лв., разноски по решение на КЗК от 17.02.2016г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане и 25 лв. разноски за д.т. по заповедното производство.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане №  1064 от 18.01.2018г. по ч.гр.д. № 250/18г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА ч.гр.д. № 250/18г. по описа на СлРС на районен съд – Сливен за произнасяне съгласно горните указания.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: