О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.02.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 96 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. ***, в качеството й на пълномощник на ГППИМП „МЕДИК БИГ“ ООД със седалище и адрес на управление ****** против Определение № 2426/31.10.2017г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№5622/2017г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде допуснато обезпечение на предявения иск против РЗОК – Сливен за сумата от 5 180.78 лв. чрез „спиране на изпълнението „ на писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Необоснован бил изводът на съда, че в конкретния случай нямало акт на принуда от страна на ответника, тъй като от съдържанието на писмената покана било видно , че ако тя не бъде изпълнена доброволно в 14 дневния срок, спорната сума ще бъде прихваната от следващото плащане по договора. Моли се обжалваното определение да  бъде отменено и да бъде уважена молбата за допускане на обезпечение.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от д-р А.В. ***. В същия е посочено, че частната жалба е неоснователна. Изложено е твърдение, че между ищеца и ответника има сключен договор и всички права и задължения на страните са уредени в него. От представените по делото доказателства било видно, че процесната сума вече е била прихваната. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 5622/2017г. във връзка с депозирана искова молба от жалбоподателя против РЗОК – Сливен с правно основание чл. 45 вр.чл. 86 от ЗЗД. С исковата молба било направено искане съдът да допусне обезпечение на предявен иск, като спре изпълнението на писмена покана изх. № 29-05-123/08.10.2015 год. на Директора на РЗОК – Сливен за възстановяване на суми, получени безправно основание на основание чл. 76а ал. 3 от ЗЗО. От твърденията в исковата молба, депозирания отговор на исковата молба и представените от страните писмени доказателства се установява, че между жалбоподателя и ответната страна през 2015 год. са били налице договорни отношения за указване на първична извън болнична медицинска помощ. Договора между страните е бил сключен под № 200459 на 13.02.2015 год. Във връзка с неизпълнение на договорни задължения /констативно превишение от лечебното заведение на определената и възложена стойност на  назначените медико диагностични дейности и брой направления за специализирана медицинска дейност над разрешените за първо тримесечие 2015 год./ е бил съставен констативен протокол РД-13-01-104Ф/23.09.2015 год. и протокол за неоснователно получени суми №РД-13-01-105Ф/23.09.2015 год., по които са били констатирани неоснователно получени суми в размер на 5 180.74 лв. Във връзка с това било отправена писмена покана на 08.10.2015 год. за доброволно внасяне на сумата от 5 180.74 лв. В поканата било посочено, че ако не се внесе търсената сума в срок, тя ще бъде удържана от следващото плащане по сключения между страните договор. Във връзка с тази писмена покана пред Административен съд – Сливен е била депозирана жалба  от ищеца,  по която било образувано адм.дело № 282/2015 год., по което било постановено Решение № 39/21.04.2016 год. С него жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението на Сливенския административен съд е било потвърдено с Решение № 6622/29.05.2017 год. по адм.дело № 6694/2016 год. на Върховния административен съд. Сумата от 5 180.74 лв. е била удържана от РЗОК на 30.07.2017 год., ведно със сумата от 325 лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които са били потърсени от ищеца с писмена покана № 29-05-123 от 08.10.2015 год. За извършената удръжка ответната страна е приложила аналитична ведомост в отговора на исковата молба.

По делото липсват доказателства, от които да се установи на коя дата обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че частната жалба е своевременно депозирана.

Частната жалба е допустима като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 391 ал. 1 от ГПК е посочено, че обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 397 ал. 1 т. 3 е предвидена възможност да се налагат обезпечителни мерки, които да не са изрично изброените в т. 1 и т. 2 от същия текст, а именно възбрана или запор, а такива, които да са „подходящи“ за случая.

От съда се иска да допусне обезпечение на иска като се спре изпълнението на писмена покана № 29-05-123/08.10.2015 год. на Директора на РЗОК – Сливен.

За да прецени дали следва да допусне обезпечение на иска, след като се убеди, че искът е допустим, съдът следва да отговори на въпроса дали ако не допусне обезпечаването му за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Изхождайки от петитума на исковата молба, става ясно, че като краен положителен резултат от предявения иск би могло да бъде постановено решение, с което ответникът – РЗОК Сливен бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5180.74 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Ноторно известно е на съда, че НЗОК и в частност РЗОК – Сливен разполагат с имущество многократно надхвърлящо посочената сума. Няма как евентуално положителното решение по делото да не може да бъде реализирано и ищецът да бъде затруднен при защитата на правата си. По този начин, съдът приема, че не е налице обезпечителна нужда, по която да се допусне исканото обезпечение - спиране изпълнението на писмената покана № 29-05-123/08.10.2015 год. на Директора на РЗОК – Сливен.

Като взе предвид казаното по-горе съдът намира, че депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от ГППИМП „МЕДИК БИГ“ ООД със седалище и адрес на управление ****** жалба против Определение № 2426/31.10.2017г. по гр.д.№5622/2017г., на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: