О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.02.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 101 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К., в качеството му на пълномощник на И.И.Т. ЕГН **********,*** против Разпореждане № 147/11.01.2018г. на Новозагорския районен съд, постановено по гр.д.№18/2018г. по описа на същия съд, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК против длъжника А.С.С..

В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Предвид посоченото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по т.д.1/2004г. на ТК на ВКС, фразата „Срещу представянето на настоящата запис на заповед“ не следвало да се приеме като неуточнен или неясно определен падеж и да е основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Представянето на записа на заповед на длъжника не означавало предявяване. Жалбоподателят посочва , че процесната запис на заповед е годно изпълнително основание, а като е приел обратното Рс – Нова Загора е постановил неправилен и незаконосъобразен акт.Моли се да се отмени обжалваното разпореждане.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е било образувано ч.гр.д. № 18/2018г. във връзка с депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от жалбоподателката И.Т. . Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение има приложено в оригинал запис на заповед с издател А.С. ***. В записа на заповед бил изрично посочен падеж на 30.07.2016 год., а към издател бил изписан текстът, че „ще заплатя срещу представянето на настоящия запис на заповед“. При разглеждане на депозираното заявление, докладчикът по делото приел, че падежът на записа на заповед е неправилно  предявен, тъй като е посочен с конкретна дата 30.07.2016 год. , а също така е определено задължение на издателя С. да плати срещу представяне на записа на заповед, което съгласно разпоредбата на чл. 486 ал. 2 от ТЗ правело издадената запис на заповед нищожна.

Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателката на 24.01.2018 год., а процесната частна жалба е била депозирана на 26.01.2018г.  в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По въпроса дали изразът „ще заплатя срещу представяне на настоящия запис на заповед“ е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение № 77/14.08.2015г. по т. д. № 1156/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно коeто строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен в Търговския закон, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3 във връзка с чл. 486, ал. 1 връзка с чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. С решение №246 от 15.01.2015г. по т.д. №2879/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. се приема, че използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на документа „ представяне за плащане“ не е относима към уговаряне падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж. Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж „на предявяване„/, а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. С решение № 213/22.12.2014г. по т. д. № 2700/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 105/23.10.2012г. по т. д. №515/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал.1 т.1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492 ал.1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа – по чл.486 ал.1 т.1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед.

Като взе предвид казаното по-горе съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Нова Загора с указание да се издаде запис на заповед съобразно доказателствата по делото.

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане № 147/11.01.2018г. по ч.гр.д. № 18/2018 г.  по описа на Новозагорския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно.

 

         ВРЪЩА делото на РС – Нова Загора с указание да се издаде запис на заповед съобразно доказателствата по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: