О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N 102

гр. Сливен, 16.02.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                      МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 102 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отказано изменение на постановено решение в частта за разноските и увеличаване на присъдения размер до пълния претендиран, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателката заявява, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е счел, че са налице основания за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение до минимума. Той не е бил длъжен да го намалява точно до този размер, само не трябва да слиза под него, а конкретната преценка зависи от конкретния казус. Също така развива подробни съображения защо счита, че й се дължат и разходите, направени за превод на документи – тъй като ищецът е станал причина за тях, заради неговото поведение се наложило и ответницата и детето да летят със самолет до България и да се събират доказателства за установяване на условията и начина на живот на детето във Великобритания. Поради това иска въззивният съд да отмени определението на слРС и й присъди в пълен размер направените по делото разходи общо от 2 082 лв.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че съдът правилно е присъдил разноските по делото и правилно е отказал да уважи молбата за изменение на размера им. Моли частната жалба да се остави без уважение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Производството по гр.д.№1565/2017г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Г.И.Г. против Т.Ж.Г. - частната жалбоподателка, с която е бил предявен иск по чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на мерките за упражняването на родителските права спрямо малолетно дете и местоживеенето му.

Искът е бил отхвърлен, на ответницата са присъдени разноски по делото в размер на 400 лв. В мотивите си съдът е посочил, че намалява по възражение на насрещната страна уговореното адвокатско възнаграждение и не признава като дължими разноските за преводи на докумети, като по този начин е формирал крайната сума, която да присъди на страната.

Решението е атакувано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, образуваното въззивно производство по която е прекратено от въззивния съд до произнасяне от първостепенния по молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК,2 която ответната страна е подала, също под формата на въззивна жалба.

С атакуваното определение СлРС е разгледал искането, счел го е за неоснователно и го е отхвърлил като такова.

Въззивният съд счита, че атакуваното определение е правилно.

Той е отказал да уважи молбата и измени решението си в частта, касаеща разноските на ответницата, като е преповторил мотивите си, изложени в него.

Настоящият съдебен състав намира, че както първоначалната, така и повторната преценка на обстоятелствата, касаещи присъждането на разноските на ответната страна, е правилна и законосъобразна.

На първо място правилно съдът е редуцирал договореното адвокатско възнаграждение на адвоката на ответницата до минималния предвиден от Наредба 1/04г. размер. Възражение в тази насока своевременно е направено от насрещната страна и с оглед ниската правна и фактическа сложност на спора, уговореният адвокатски хонорар от 1050 лв. е прекомерен.

На следващо място правилно решаващият съд е счел, че няма други доказани съдебни и деловодни разноски, които да подлежат на възстановяване. Останалата част от сумата 2082 лв., която ответницата претендира, че представлява разноски по делото по смисъла на чл. 78 и чл. 71 от ГПК -   от 1032 лв., е за платени суми за лицензиран превод на документи.

Действително всяка страна полага усилия и извършва разходи, свързани с воденето на делото. Тя преценява за успешната си защита какви действия да предприеме, за да постигне максимално добър за себе си краен резултат. Нормотворецът е предвидил възстановяване на паричните разходи, най-общо казано, на „спечелилата“ страна – дали защото искът й е бил уважен, или защото искът против нея е бил отхвърлен, е без значение. Разпоредбите, третиращи тия въпроси обаче не ползват произволно и неограничено понятието „разноски“. Още в чл. 71 от ГПК те са определени ясно като „разноски за производството“ и с оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, регламентираща подробно правилата за разпределянето и присъждането им след приключване на производството в съответната инстанция, е видно, че се касае именно за такъв тип разноски. Тоест – правната норма ограничава възстановимата на страната сума извън адвокатското възнаграждение до тези разходи, пряко и непосредствено свързани с хода на съдебното производство – такси, събирани отсъда, депозити, възнаграждения за свидетели и вещи лица или такси, платени на други институции, но станали наложителни поради изпълнение на съдебно указание или разпореждане. Всички други разходи на страната, направени по нейна инициатива, макар и насочени към осигуряване на успешен за нея изход на спора, не представляват съдебни или деловодни разноски по производството по смисъла на ГПК.

Ето защо правилно първостепенният съд е отказал да присъди сумата 1032 лв., тъй като тя не се вписва в горепосочените параметри.

Така частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.Ж.Г., против определение № 111 от 12.01.2018г. по гр.д. № 1565/17г. на СлРС   като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 12.01.2018г. по гр.д. № 1565/17г. на СлРС.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: