О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Сливен, 20.02.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева в.ч.гр.д. N 108 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.419 ал. 1 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба против разпореждане от 14.08.2017г. по ч.гр.д. № 336/2017г. на КРС, с което е уважена молба за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на заявителя въз основа на документ по чл. 417 т. 7 от ГПК. С частната жалба е подадено и възражение от длъжника.

Жалбоподателят-длъжник заявява, че разпореждането е  неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че липсва императивна предпоставка за постановяване на незабавното изпълнение – съгласно чл. 417 т. 7 от ГПК актът за установяване на частното държавно вземане следва да е влязъл в сила, а доказателства в тази насока не са представени. Поради това, съгласно чл. 418 ал. 3 от ГПК, влизането в сила е „друго обстоятелство“, от което зависи изискуемостта на вземането, а то не е удостоверено по никакъв начин – нито с официарен документ, нито с такъв, изходящ от длъжника.

Поради изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и постанови отказ за разпореждане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, като издаденият такъв бъде обезсилен. Няма претенция за разноски.

Насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 от ГПК, подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ право на обжалване, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество е неоснователна, поради което не следва да се уважава.

Производството по ч.гр.д. № 336/17г. на КРС е образувано по заявление от 10.08.2017г. на  НАП-София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 7 от ГПК – акт за установяване на частно държавно вземане № 21 от01.06.2015г., издаден на основание чл. 3 ал. 7 т. 6 от ЗНАП, против длъжника – община Котел.

Съдът е уважил изцяло заявлението, разпоредил е незабавно изпълнение и е издал заповед № 254/14.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и изпълнителен лист против длъжника община Котел за сумите: 3 446, 92 лв. главница /част от задължението, установено с АУЧДВ/, 1 553, 08 лв. лихва за забава за периода 28.10.2014г. – 29.05.2015г., договорна лихва върху главницата от 169 350 лв. от 29.05.15г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 250 лв.

Въз основа на издадения на заявителя изпълнителен лист за посочените вземания, било образувано изпълнително дело № 20179150408431 на ЧСИ Гергана Грозева.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 06.11.17г. Настоящата частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е подадена пред КРС по пощата на 15.11.17г. – тоест – в рамките на преклузивния двуседмичен законоустановен срок.

При проверката, съгласно изискванията на чл. 418 ал. 2 от ГПК, се установява, че вземането по заявлението произтича от акт № 21 за установяване на частно държавно вземане, документът е представен и попада в приложносто поле на чл. 417 от ГПК, поради което въз основа на него може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-частен жалбоподател, поради което правилно е уважено заявлението за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Единственото оплакване на частния жалбоподател е свързано с твърдяна липса на императивна предпоставка за постановяване на незабавното изпълнение – съгласно чл. 417 т. 7 от ГПК актът за установяване на частното държавно вземане следва да е влязъл в сила, а доказателства в тази насока не са представени. Поради това, съгласно чл. 418 ал. 3 от ГПК, влизането в сила е „друго обстоятелство“, от което зависи изискуемостта на вземането, а то не е удостоверено по никакъв начин – нито с официарен документ, нито с такъв, изходящ от длъжника.

Съдът намира тези доводи за неоснователни.

Действително съгласно т. 7 на чл. 417 от ГПК като основание за издаване на заповед за изпълнение е посочено „влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане“, но съгласно нормата на специалния закон – ЗНАП, законодателят е придал par excellence качеството на изпълнително основание на акта за установяване на частно държавно вземане, когато касае вземанията, изчерпателно и лимитативно изброени в ал. 7 на чл. 3 от ЗНАП. Съгласно чл. 3 ал. 8 от ЗНАП „Вземанията по ал. 7, с изключение на вземанията по ал. 7, т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс“. Тъй като в ЗНАП няма предвидена процедура за оспорване на тези АУЧДВ, това отнема смисъла на изискването по чл. 417 т. 7 от ГПК актът да е „влязъл в сила“ – той подлежи на изпълнение веднага след издаването му, без подаването на заявлението да е обвързано с изтичане на някакъв срок.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноските на частния жалбоподател остават за негова сметка, същият следва да заплати невнесената от него държавна такса от 15.00 лв. по сметка на СлОС за образуване на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 1920/17.11.2017г. на Община Котел против разпореждане за незабавно изпълнение от 14.08.2017г. по ч.гр.д. № 336/17г. на КРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Община Котел да внесе по сметка на СлОС д.т. в размер на 15, 00 лв.

        Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: