О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 02.03.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА    

                                                            ЧЛЕНОВЕ:      МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№127 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Ф.М.М. против Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.10.2017г. и против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №378 от 17.10.2017г. на Котелски районен съд по ч.гр.д.№480/2017г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора разноски в размер на 393,51лв.

            Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. И.В. посочва, че разпореждането от 17.10.2017г. е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на процесуалните норми. На първо място посочва, че липсват мотиви и посочено правно основание за  присъждане на разноските, които следвало да бъдат в размера по чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ от 50 до 150лв. На следващо място посочва, че разпореждането не отговаряло на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128 от ГПК, тъй като не били представени три броя фактури, цитирани като доказателства. Поради това, жалбоподателката чрез пълномощника си адв.В. моли пълна отмяна на разпореждането, поради незаконосъобразност. 

            В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на жалбата от другата страна – „Теленор България“ ЕАД, гр.София чрез пълномощник адв.З.Ц. от САК, който оспорва частната жалба като неоснователна. На първо място посочва, че наред с частната жалба против разноските, длъжникът е подал и възражение против заповедта за изпълнение, обуславящо задължението на кредитора за предяви иск за вземането си, поради което предметът на частната жалба ще бъде разгледан в исковото производство. Разноските са присъдени, поради това, че съдът е преценил, че са налице всички условия за издаване на заповедта за изпълнение, а правното основание е чл.78, ал.1 от ГПК. По отношение на размера, посочва, че той е 360лв. с ДДС и е в минималния размер по Наредба №1/2004г. В случая не се прилагали правилата на ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като заявителят не е представляван от юрисконсулт, а от лице с адвокатска правоспособност, надлежно вписан в адвокатската колегия. По отношение на второто възражение, посочено в жалбата, заявява, че изискването на чл.127, ал.2 от ГПК е неотносимо в заповедното производство и няма изискване към заявлението по чл.410 от ГПК да се прилагат доказателства с препис за другата страна. С оглед изложеното моли съда да остави без разглеждане частната жалба, респ. да я остави без уважение като неоснователна.  

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Котелски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, гр.София чрез пълномощник адв.З.Ц. от САК с приложено към заявлението пълномощно и договор за правна защита и съдействие против длъжника Ф.М.М. за следните суми: главница в размер на 1675,73лв., представляваща неизпълнени парични задължения по изрично посочени договори  за мобилни услуги, за които са издадени три, подробно описани фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението. и разноски в размер на 360лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 33,51лв. платена държавна такса.

            В договора за правна помощ е изрично посочено уговорено възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС, платимо в брой, като е приложена и фактура.

            С Разпореждане от 17.10.2017г. постановено по ч.гр.д.№480/2017г. на Котелски районен съд е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.

Въз основа на разпореждането е издадена Заповед №378 от 17.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№480/2017г.  на Котелски районен съд за заплащане на посочените в заявлението суми за главница, ведно с лихвата за забава, считано от подаване на заявлението и разноски в общ размер на 393,51лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01.11.2017г. На 13.11.2017г. е подадена разглежданата частна жалба и възражение по чл.414 от ГПК.

Съдиите от РС – Котел са се отвели от разглеждането на делото и същото е прекратено с определение от 20.12.2017г. пред КРС на основание чл.126, ал.1 от ГПК. С Определение №24/11.01.2018г. по ч.гр.д.№596/2017г. СлОС е изпратил делото за продължаване на процесуалните действия на Сливенски районен съд.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но е частично недопустима – в частта, с която се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК извън частта за разноските.  

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК може да се обжалва с частна жалба разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. По аргумент от цитираните разпоредби, разпореждането, с което се уважава изцяло заявлението по чл.410 от ГПК и се разпорежда издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на него не подлежи на обжалване, с изключение в частта за разноските.

В случая частната жалба има предмет не само разпореждането, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение за заплащане на разноски на заявителя – кредитор, но изцяло разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поради това, частната жалба в частта относно разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК извън частта за разноските, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея в тази част – да се прекрати.

В останалата част – относно разпореждането за заплащане на разноски е допустима, с оглед разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК.

            Разгледана по същество, в тази си допустима част, жалбата е неоснователна.

Заявителят в заповедното производство на общото основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски при основателност на искането му и уважаване на същото – в случая при издаване на поисканата заповед за изпълнение. Тъй като, видно от мотивите на разпореждането от 17.10.2017г., районният съд е намерил искането /заявлението/ за допустимо и основателно и е уважил същото, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение, то са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноските в полза на заявителя.

В конкретния случай разноските на заявителя, присъдени със заповедта включват 33,51лв. да платена държавна такса и 360лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Разноските за платена държавна такса са извършени от заявителя, видно от приложеното по делото извлечение от извършен банков превод по сметката на РС - Котел.

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., следва да се отбележи следното: Адвокатското възнаграждение е 300лв. и 60 лв. включен ДДС, съгласно разпоредбата на пор.2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От своя страна размерът от 300лв. е в минималния размер, определен при стриктно спазване на правилата на чл.7, ал.7, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес на база половината от стойността минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /при интерес до 1000лв./ е 300лв. В посочената Наредба няма предвиден по-нисък размер на възнаграждение при определен материален интерес в гражданското производство. Поради това не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като не може съдът да определи размер под минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г. Възнаграждението е определено в договора за правна защита и съдействие, като е изрично уговорено плащането му в брой, поради което в тази част, договора има характера на разписка, доказваща плащането му.

Следва изрично да се посочи, че заявителят в заповедното производство е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт, поради което са неприложими разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед изложеното, като е постановил заплащане от страна на длъжника в полза на кредитора разноски в заповедното производство в размер на 393,51лв. /33,51лв. платена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС/, районният съд е действал правилно и законосъобразно. Атакуваният съдебен акт в тази част /разноските/ не страда от посочените в жалбата пороци, като подадената против него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Ф.М.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. И.В. против Разпореждане от 17.10.2017г., постановено по гр.д.№480/2017г. по описа на Котелски районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, извън частта за разноските, като недопустима.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№127/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд, в тази му част, поради недопустимост на жалбата.

 

Определението в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ф.М.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.И.В. частна жалба против разпореждане от 17.10.2017г. и издадената въз основа на него Заповед №378 от 17.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Котелски районен съд по ч.гр.д.№480/2017г. по описа на съда, в частта относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.