О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 22.03.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 135 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Б., в качеството му на пълномощник на С.И.С. ЕГН**********,*** против Определение №235/25.01.2018 г. по гр.д. № 39/2018г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за обезпечаване на предявения от него отрицателен установителен иск срещу община Сливен с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК чрез спиране на изпълнението на изпълнително дело № 1288/2017 г. на СИС при РС – Сливен. В жалбата се сочи, че определението е неправилно. Жалбоподателят посочва, че на 20.12.2017г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1288/2017г. по описа на СИС при РС Сливен и в срока за доброволно изпълнение е депозирал исковата молба, с която оспорил вземането по изпълнителното дело и поискал да се допусне обезпечение на иска като се спре изпълнението по изпълнителното дело. В подкрепа на твърденията си бил поискал да си приложи изп. д. № 1288/17г. по описа на РС Сливен. Жалбоподателят твърди, че приложил доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба, а именно постановление по досъдебно производство № 1734/2013 г. по описа на РП Сливен, по отношение на който се претендирал данък върху превозно средство, че лек автомобил, марка „Форд“ с ДКН № СН 6869А е унищожен през 2004г. чрез разкомплектоване и даване за скраб. Посочва се, че неоснователно Районният съд не е приложил изпълнителното дело, като при прилагането му по безспорен начин би се установило наличието на правен интерес от прилагане на търсената обезпечителна мярка. Счита, че продължаването на изпълнителното дело сериозно би увредило интересите му. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.

Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба от мл.експерт О. – процесуален представител на Община Сливен, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Ответната страна посочва, че ищецът не е представил убедителни писмени доказателства, които да доказват нуждата съдът да допусне поисканата обезпечителна мярка, а именно спиране на изпълнителното дело, по която жалбоподателят е длъжник. Освен това счита, че на основание чл. 393 ал.1 от ГПК обезпечение не следва да се допуска, тъй като в конкретния случай се касае за публични вземания на Община Сливен. Моли се жалбата да не бъде уважавана.

Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.01.2018 г. е била депозирана искова молба от частния жалбоподател, чрез процесуалния му представител по пълномощие, с която е бил предявен иск  за признаване за установено по отношение на Община Сливен, че ищецът не дължи сумата от 1121.27 лв. Сочи се, че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 1288/2017 г. по описа на ДСИ при РС Сливен във връзка с констатирани задължения по ревизионен акт 000556/2012г. на Община Сливен и акт № АУ001521/2016г. на Община Сливен в размер на 1121.27 лв. От съдържанието на исковата молба е видно, че се касае за задължение относно данък за недвижими имоти за периода 2012-2015 г., задължение за битови отпадъци от 2012 до 2015 г., данък превозни средства за периода 01.01.2007-31.12.2015г.  За недължимостта на претендираните по изпълнителното дело вземания, ищецът е изложил няколко аргумента, а именно че част от тях са погасени по давност, част от тях са платени по сметка на взискателя, част не са дължими, тъй като лекия автомобил, за който са начислени е унищожен още през 2004 г., а друга част които касаят данък превозни средства по отношение лек автомобил „Ланчия“ с ДКН СН 6869 СН били недължими, тъй като автомобилът бил собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 %, а именно Д.Д.С.. По делото са представени доказателства единствено за това, че през 2013 г. И.М. от С.Б.П. е декларирал, че от 01.02.2001г. е стопанисвал и управлявал лек автомобил, марка „Форд“ с ДКН СН 6869 А, като бил загубил регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила, а поради тоталната му повреда, го бил разкомплектовал през 2004 г. В подкрепа на изложеното е и представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2013 г. пор. № 1143/2013 г. на РП Сливен. По отношение на останалите твърдени обстоятелства в исковата молба не са представени никакви писмени доказателства по делото до настоящия момент. От представената пред настоящата инстанция покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20172230401288 се установи, че действително пред ДСИ Сливен има образувано изпълнително дело, по което длъжник е жалбоподателят С. и че на 20.12.2017 г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение.

По делото няма доказателства, от които да е видно на коя дата е било съобщено на жалбоподателя обжалваното определение, поради което частната жалба следва да се приеме, че е депозирана в законния срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения.

На първо място, за да бъде допуснато обезпечение по предявен иск е необходимо ищецът да докаже обезпечителна нужда. Действително пред Районният съд жалбоподателят не е бил представил никакви доказателства, които да подкрепят твърдението му, че съществува обезпечителна нужда. Такова доказателство беше представено пред настоящата инстанция, а именно покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, която е била връчена на жалбоподателя. Ноторно известно е, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение по изпълнителните дела се предприемат изпълнителни действия за събиране на дължимите суми. Очевидно е, че жалбоподателят има интерес от спиране на изпълнителното производство, за да не бъдат предприети изпълнителни действия, които да касаят имуществото и доходите му. За да бъде допуснато обезпечение, законодателят е предвидил две хипотези. В първия случай е необходимо искът да е бил подкрепен с убедителни писмени доказателства или във втория случай да бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180, 181 от ЗЗД. В случая не са представени убедителни писмени доказателства от страна на ищеца. Представеното постановление на Районна прокуратура и препис от декларация от 2013 г. на И.М.ов подкрепят отчасти тезата на ищеца, но сами по себе си те не са доказателства за недължимост на начисления данък за автомобили, тъй като за да не бъде той дължим е необходимо автомобилът да е бил бракуван, за което липсват доказателства по делото. Все пак съдът допуска, че е налице частична основателност на иска, тъй като видно от допълнителна искова молба от 25.01.2018 г. става ясно, че се касае за публични вземания за данък върху недвижими имоти и данък превозни средства за периода от 01.01.2007 до 31.12.2015 г. За част от тези вземания вероятно ще е налице изтекла погасителна давност. Съдът намира, че с оглед на изложеното следва да допусне търсеното обезпечение, като спре изпълнителното производство по изпълнително дело 20172230401288 при условие, че жалбоподателят внесе гаранция по сметка на РС Сливен в размер на 100.00лв. След внасянето на гаранцията Сливенският районен съд следва да издаде обезпечителната заповед.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОТМЕНЯ Определение №235/25.01.2018 г. по гр.д. № 39/2018г. на Сливенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Вместо това постанови :

 

         ДОПУСКА обезпечение на предявения от С.И.С. ЕГН**********,*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК чрез спиране на изпълнението на изпълнително дело № 20172230401288 по описа на ДИС при РС – Сливен след внасяне на гаранция по сметка на РС - Сливен в размер на 100.00(сто)лв.

 

         Връща делото на РС – Сливен, който следва да издаде обезпечителната заповед след внасяне на определената от съда гаранция.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 396 ал. 2 във вр. с чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаване на определението пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: