О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 09.03.2018 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              ВАНЯ АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева в.гр.д. N 142 по описа за 2018  год., съобрази:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба против първоинстанционно решение № 62/30.01.2018 г. по  гр.д. № 4936/2017 г. на СлРС, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Ген. Н. Столетов“ № 21 е осъдена да заплати на М.Г.И. *** сума в размер на 363, 51 лв. представляваща възнаграждение за положен 57 часа извънреден труд за  четвърто тримесечие на 2014 г. – от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано от 09.10.2017 г. до окончателното й изплащане, осъдена е да сума в размер на 99, 24 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за посочената главница до завеждането на исковата молба на 09.10.2017г., и е осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лв., 80 лв. възнаграждение за вещо лице и направените по делото разноски на ищцата в размер на 300 лв.

Решението на СлРС е атакувано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство по която е образувано настоящото въззивно гр.д. № 142/18г. по описа на СлОС.

Ищецът – въззиваем в това производство, е подал чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК  в деловодството на СлОС писмена молба на 08.03.18г., с която заявява, че се отказва от предявените искове на основание чл. 233 от ГПК и моли делото да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че молбата е допустима и редовна – подадена от страна, имаща право да направи такова изявлене във всяко положение на делото, чрез процесуален представител, надлежно упълномощен и разполагащ с изрично пълномощно за такова правно действие, изготвена е в писмена форма.

Направеният отказ от иск касае целият предмет на делото и изхожда от единствения ищец по него, предвид правния му характер не е необходимо съгласието на противната страна, поради което, с оглед пълното десезиране на съда с този спор между тези страни, първоинстанционното производство следва да бъде прекратено. Тъй като, обаче, то е приключило с решение, и изявлението е направено пред въззивния съд, последният следва и да обезсили изцяло постановения съдебен акт, който се явява недопустим, с оглед отказа на ищеца спорът да бъде разрешен от съда.

С оглед изхода на процеса и съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, въз основа на своевременно направени искания в тази насока, на ищеца-въззиваем следва да се възложат разноските по делото, като неговите останат за негова сметка, както са направени, а той бъде осъден да заплати тези на насрещната страна, както следва – 150 лв. ю.к. възнаграждение за първоинстанционното и 200 лв. /150 лв. за ю.к. възнаграждение и 50 лв. за д.т./ за въззивното производство.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 142/18г. на слОС.

 

ОБЕЗСИЛВА  първоинстанционно решение № 62/30.01.2018 г. по  гр.д. № 4936/2017 г. на СлРС, поради ОТКАЗ ОТ ИСКА.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4936/17г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА  М.Г.И. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, ГР. София направените разноски по делото в размер на 150 лв. за първоинстанционното и 200 лв. за въззивното производство.

 

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               

         ЧЛЕНОВЕ: