О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 149 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 423 от ГПК. Постъпило е възражение от Р.П.Н. ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. С.С., против заповед за изпълнение по ч.гр.д.  5920/2011 г. на РС – Сливен. Във възражението се твърди, че на 10.01.2018 г. на подателя е била връчена призовка за принудително изпълнение по и.д. по описа на ЧСИ. От призовката за принудително изпълнение е установил, че е длъжник по изпълнителното дело и срещу него са били предприети изпълнителни действия. Във възражението излага съображения, че не дължи сумите по изпълнителното производство, тъй като не е потребявал електрическа енергия и в периода от 14.05.2010 г. до 29.08.2017 г. е живял и работил в Р Кипър и не се е прибирал в Р България. Твърди, че е узнал за издадената заповед на 10.01.2018 г. и така е бил лишен от възможността да оспори вземането поради факта, че заповедта за изпълнение нее била връчена надлежно. Заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България.

          Настоящият състав намира, че подаденото възражение не следва да бъде приемано, като съображенията са това са следните:

          Съгласно разпоредбата на чл. 423 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчване той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и не длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени и непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Освен това, едновременно с възражението длъжникът може да упражни правата си по чл. 413 ал.1 и чл. 419 ал.1 от ГПК. В случая възражението се основава на  втората хипотеза, която обаче не е подкрепена с убедителни писмени доказателства, напротив от представените към възражението такива се установява, че длъжникът има постоянен адрес ***1Б, няма представени доказателства, че длъжникът е отсъствал продължително от постоянния си адрес, липсват каквито и да било доказателства, които да правят основателно възражението, че връчването е станало ненадлежно, т.е. не по реда предвиден в ГПК. Особената защита на длъжника в заповедното производство по чл. 423 от ГПК изисква представянето на убедителни доказателства, най-вече писмени, които да правят основателно възражението за ненадлежно връчване на заповедта. Липсата на такива прави подаденото възражение неоснователно, поради което същото не следва да бъде приемано.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 от ГПК на Р.П.Н. ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. С.С., против заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5920/2011 г. на РС – Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: