О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 13.03.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                       МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 150 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 32б от ПВп.

Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус рег.№ 522 с район на действие района на СлРС против определение № 11 от 23.02.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на заличаване на договорна ипотека по молба от 23.02.2018г. рег № 1285/18г. на ипотекарния длъжник и заявление от същата дата на нотариуса, образувано в преписка с вх. № 1083/23.02.2018г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен.

 Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и немотивиран. Развива подробни аргументи  по повод посоченото в мотивите на съдията по вписванията единствено съображение да откаже да разпореди отбелязване на представеното заявление за заличаване на ипотека – разпоредбата на Указ на президиума на НС за запазване  учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Счита, че са налице всички законови изисквания за уважаване на молбата му, тъй като действащите към момента разпоредби са оказали ефекта на мълчаливата отмяна на цитираната от органа по вписването рапоредба. Поради това моли съда да отмени изцяло, като незаконосъобразно, определение № 11 от 23.02.2018г. на съдия по вписванията и се произнесе по същество, като го задължи да разпореди отбелязването на заявлението за заличаване вписването на договорна ипотека в съответните книги.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 06.07.2005г. с акт № 35 т. 4, дв.вх. рег. № 5700/2005г. по описа на СВп гр. Сливен, е била вписана договорна ипотека в полза на ДФ „Земеделие“ върху недвижими имоти, собственост на Д.С.М.и съпругата му Р.С.С., като ипотеката е била учредена с н.а. № 22  от 06.07.2005г., т. V, рег. № 5503, д. № 702 от 2005г. по описа на нотариус с рег. № 092 на НК. До изтичането на 10 годишен срок ипотеката не е била подновявана. След изтичането му не е вписвана нова.

С молба от 23.02.2018г. рег № 1285/18г. с нотариална заверка на подписа, ипотекарният длъжник Д.М.поискал заличаване на вписаната ипотека при условията на чл. 22 от ПВп.

С обжалваното пределение съдията по вписвания при СлРС е отказал да разпореди отбелязване в книгите на СВп при СлРС на представената молба с нотариална заверка на подписа за заличаване на договорната ипотека, рег. № 128582018Г., подадена от Д.С.М..

Мотивирал се е с това, че тази молба не е от кръга на подлежащите на вписване, предвид единствената разпоредба на Указ на президиума на НС за запазване  учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване от 1953 г., съгласно която ипотеките в полза на държавата, без оглед това, в чия полза са учредени първоначално, запазват действието си без да бъдат подновявани. Посочил е още, че макар разпоредбата на чл. 22 от ПВп да предвижда облекчен ред за заличаване на ипотека при изтичане на 10 г. от вписването, той бил неприложим в случая, тъй като, с оглед охраняване интересите на държавата, посоченият Указ предвиждал, че не е необходимо подновяване, за да бъде запазен редът на вписване на ипотеката. Поради това органът по вписването заключва, че единственият начин за заличаване на тази ипотека е чрез даване на съгласие за заличаването и от ДФ „Земеделие“, а липсата на такова прави молбата неоснователна.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Ако се приеме за сводим възгледът на органа по вписванията, че понеже не е отменен, Указ от 1953г. на президиума на НС за запазване  учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване, в случая той следва да бъде приложен приоритетно, а доколкото член единствен на този указ гласи, че „ипотеките в полза на Държавата, без оглед на това в чия полза са учредени първоначално, запазват действието си, без да бъдат подновявани“, то следва, че към настоящия момент въобще не съществува възможност за заличаване на тази ипотека. Не може да се приложи действалият към него момент нормативен акт, уреждащ правилата за вписване и заличаване, тъй като той е отменен, а сега действащият правилник е неприложим съгласно становището, възприето от съдията по вписванията. В мотивите си той е посочил, че „Единственият начин за заличаване на тази ипотека е чрез даване на съгласие за заличаването и от ДФ „Земеделие““. Такъв „начин“ обаче не е предвиден в действащия ПВп, а предходният такъв /или съответния нормативен акт, регламентиращ тези въпроси/, е отменен. Така се стига до правен абсурд, който не може да е цел на юриспруденцията. Естествено е, че приложение намира актуалният ПВп, чиято разпоредба на чл. 22 само е тази, разписваща реда и условията за заличаване на вписване, извършено преди повече от 10 години. Необходимо е единствено вписването да не е подновено и заинтересуваното лице да е подало молба, без да са нужни нито други доказателства, нито изявления на други лица. Няма ограничение, разграничение или забрана нито относно субекта на материалното право, нито относно обекта на вписването. Разпоредбата овластява за това всяко „заинтересовано лице“, без да държи сметка коя от страните в правоотношението се явява то, какво качество има и без да обременява правото му да подаде молба с допълнителни условия или тежести. Тъй като става дума за заличаване вписване на договорна ипотека, следва да се съобрази и специалния текст на чл. 172 от ЗЗД, съгласно ал. 1 на който „действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.“ Алинея 3 указва как се подновява вписването – „по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката“. В случая е явно, че тази процедура не е осъществявана – тоест – не сме изправени пред фигурата на подновено вписване, чието заличаване се иска. Също така не е налице и хипотезата на ал. 2 на чл. 172 от ЗЗД – ново вписване.

Следователно липсата на всяко от тези две законоустановени препятствия – подновено или ново вписване, активира действието на чл. 22 от ПВп, който напълно хармонира с пр. 1 на ал. 1 на чл. 172 от ЗЗД, оповестяващо срока на действие на извършено вписване. Така заличаването следва да се извърши безусловно.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. /т.6 от Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГТК на ВКС/.

Така е видно, че за извършване на заличаването на вписването на настоящата договорна ипотека е необходима и достатъчна писмена молба на заинтересуваното лице, подадена след изтичането на 10 години от извършване на вписването, каквато безспорно е налице.

Изложените от органа по вписването в мотивировъчната част на атакуваното определение съображения надхвърлят правомощията му, тъй като излизат извън изрично закрепените императивни норми и представляват своеволно тълкуване на невербализирана воля на законодателя и автономно учредяване на правило, неразписано от нормотвореца. Неприемливо също е да се ползва избирателен стандарт и в едни случаи разпоредбата на чл. 22 от ПВп да се прилага в съществуващия си вид, а в други, по преценка на съдията по вписванията - да се видоизменя и коригира по целесъобразност и ad hoc.

В обобщение – непререкаемо се установява осъществяването на законовите предпоставки, поради което съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание. Съдията по вписванията, след проверка по чл. 6 от ПВп, вр. чл. 22 и чл. 32а, 32б от ПВп, е следвало да извърши съответното действие в книгите по вписванията.

Като е отказал да го извърши, той е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на поисканото заличаване на вписването на договорната ипотека.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 11 от 23.02.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на заличаване на договорна ипотека, вписана на 06.07.2005г. с акт № 35, т. 4, дв.вх.рег.№ 5700/2005г. по описа на СВп-Сливен, по молба с нотариална заверка на подписа от 23.02.2018г., рег. № 1285/2018г. от Д.С.М.и заявление на нотариус с рег. № 522 на НК от същата дата, образувани в преписка с вх. № 1083/23.02.2018г. по описа на АВ-Служба по вписванията гр.Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 22 от ПВп заличаване на вписването на договорна ипотека, вписана на 06.07.2005г. с акт № 35, т. 4, дв.вх.рег.№ 5700/2005г. по описа на СВп-Сливен, по молба с нотариална заверка на подписа от 23.02.2018г., рег. № 1285/2018г. от Д.С.М.и заявление на нотариус с рег. № 522 на НК от същата дата, образувани в преписка с вх. № 1083/23.02.2018г. по описа на АВ-Служба по вписванията гр.Сливен, чрез отбелязване в книгите на службата на представеното заявление за заличаване на ипотека, учредена с н.а. № 22 от 06.07.2005г., т. V, рег. № 5503, д. № 702 от 2005г. по описа на нотариус с рег. № 092 на НК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

  

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                           ЧЛЕНОВЕ: