О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 16.03.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 155 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с  чл. 413, ал. 1, предл. второ от ГПК.

Постъпила е частна жалба от длъжника „Ян Солар Технолоджи“ ЕООД ЕИК 201849019 със седалище и адрес на управление с. Радево, общ. Нова Загора представлявано от управителя Р.К.Н. срещу Заповед №1190 за изпълнение на парично задължение от 03.11.2017 г. по ч. гр.д.№1614 /2017 г. на Районен съд Нова Загора в частта за разноските по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Твърди се, че присъденото възнаграждение е в максималния размер и не отговаря на вида и количеството извършена работа.

Не е постъпило становище от заявителя по повод подадената жалба.

На 01.11.2017г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК 175201304 със седалище и адрес на управление *********против длъжника „Ян Солар Технолоджи“ ЕООД ЕИК 201849019 със седалище и адрес на управление с. Радево, общ. Нова Загора за заплащане на сумата от 314,68 лева главница и 16,86 лева лихва. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №1190 за изпълнение на парично задължение от 03.11.2017 г. по ч. гр.д.№1614 /2017 г. на Районен съд Нова Загора за посочените суми както и за разноски в размер на 175 лева, от които 25 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) възнаграждението за юрисконсулт се присъжда в размер, определен от съда, като присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск е предвидено определянето на възнаграждението на юрисконсулт да варира в диапазона от 50 до 150 лева.

Нормата по чл. 78, ал. 8 от ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички висящи правоотношения. В този смисъл, неправилно първоинстанционният съд при постановяване на заповедта си не е съобразил действащата към този момент процесуална уредба относно размера на дължимото в полза на заявителя възнаграждение за защитата му от юрисконсулт пред заповедния съд. В този смисъл е формирана и практика на Върховния касационен съд, сред която Определение № 335 от 20.06.2017 г. по ч. т. д. № 1186/2017 г. II т.о. и Определение № 392 от 01.08.2017 г. по ч. гр. д. № 352/2017 г. IV г.о.

 Безспорно е, че законодателят е предоставил на съда правомощието да определи размера на дължимото възнаграждение за юрисконсулт, като е фиксирал само границите на този размер. Макар да не е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на размера на дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съдът следва да се ръководи от критериите по ал. 5 на чл. 78 от ГПК – тоест от действителната правна и фактическа сложност на делото, както и от материалния интерес – по аргумент от чл. 23, т. 1 и от чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед изложеното, съдът, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес – претендирана сума в размер на 314,68 лева, намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимото в полза на заявителя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което е  необосновано. В случая, с оглед изложените по-горе съображения, възнаграждението следва да се определи към минималния размер, а именно в размер на 50 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №1190 за изпълнение на парично задължение от 03.11.2017 г. по ч. гр.д.№1614 /2017 г. на Районен съд Нова Загора в частта за разноските, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА длъжника „Ян Солар Технолоджи“ ЕООД ЕИК 201849019 със седалище и адрес на управление с. Радево, общ. Нова Загора представлявано от управителя Р.К.Н. да заплати на кредитора „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК 175201304 със седалище и адрес на управление *********разноски по ч.гр. дело № 1614/2017г. на НЗРС  в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: