О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 26.03.2018г

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

      При секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 165 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази:

 

    Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на  община-Сливен - длъжник по изп.дело № 17/2018г по на СИС  при СлРС  против разпореждане на ДСИ от 31.01.2018г за приключване  на принудителното изпълнение.

    В жалбата се твърди, че  на 09.01.2018г е подадено възражение по изп.дело за намаляване на претендирания от взискателя адв. хонорар поради прекомерност. Твърди, че в разпореждането на ДСИ от 31.01.2018г за приключване на делото, липсвало произнасяне на съдебния изпълнител но направеното възражение за намаляване на адв.хонорар поради прекомерност.

    Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ДСИ с указание за произнасяне по направеното възражение.    

     Взискателят е  депозирал писмено становище в законния срок, в което изтъква, че  жалбата  е  недопустима, а по същество и неоснователна. Твърди, че с второ разпореждане от същата дата, ДСИ се произнесъл по възражението за прекомерност на платения адв. хонорар, с което е отказал да го намали.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна, тъй като на 31.01.2018г се е произнесъл с постановление, с което е отказал да намали размера на  платеното от взискателя адв. възнаграждение и това постановление е било съобщено на длъжника на 14.02.2018г.

        Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и приложеното копие на изп. дело,  прие  за установено следното:

   Изп.дело №17/ 2018г по описа на СИС при СлРС, е образувано на  02.01.2018г по молбата на М.Г.Д. и изпълнителен лист от 28.09.2017г., издаден по адм.д. № 382/2015г. на АС-Сливен, за осъждането на община-Сливен да й заплати сумата 360лв- разноски по делото.

        На 09.01.2018г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е приканен да заплати  на взискателя в 2-седмичен срок общата сума 987.20лв, включваща: 360лв- неолихвеяема сума, 500лв- допълнителни разноски, 24лв-разноски по изп.дело и 103лв- държ. такса.

       На 09.01.2018г той подава възражение по делото, с което моли за намаляване на претендирания от взискателя адв. хонорар поради прекомерност, до размер на минималното адв.възнаграждение   

       С молба от 18.01.2018г, длъжникът уведомява ДСИ, че е внесъл по изп.дело сумата 884лв  и като прилага  ПН от 17.01.2018г.

       С разпореждане от 23.01.2018г, ДСИ постановява постъпилата сума да се изплати на взискателя.

       С разпореждане от 31.01.2018г, на основание чл.433 ал.2 ГПК, поради изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение/ без д.т. в размер 103лв/, ДСИ приключва принудителното изпълнение.

        Разпореждането е съобщено на длъжника на 01.02.2018г, който подава настоящата жалба  срещу същото разпореждане на 08.02.2018г.

       С постановление от 31.01.2018г, ДСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на платения от взискателя ад.хонорар, като е отказал да го намали.

       Постановлението е съобщено на длъжника на 14.02.2018г.  

   Така  приетото за установеното от фактическа страна,  води до  следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално  недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – прекрати.

    Тя е подадена от длъжника срещу разпореждане на съдебния изпълнител за приключване на принудителното изпълнение.

    Съгласно чл. 433 ал.2 ГПК/нова- ДВ бр.86/2017/, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.  

    С разпоредбата на чл.435 ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване  действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване, от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени  основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията на съдебния изпълнител.

     В разпоредбата на чл. 435 ал.2 ГПК/ред. ДВ бр. 86/2017/, са изброени лимитативно актовете на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, но между които не фигурира приключване на принудителното изпълнение.

    Съгласно чл. 435 ал.2 т.7 ГПК/изм. ДВ бр.86/2017г/, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, но процесната жалба не е насочена срещу акт на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнението.

    С процесната жалба той цели намаляване на разноските, платени от взискателя за адв. възнагражение,  поради прекомерност.   

    Съгласно възприетото становище в т.2 от ТР №3/10.07.2017г  на ВКС по тълк.дело №3/2015 на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал.2 ГПК, подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т.ч. разноските, посочени в  поканата за доброволно изпълнение.

    Тъй като с постановлението от 31.01.2018г, ДСИ се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски за адв.възнаграждение, като е отказал да ги намали поради прекомерност, този акт подлежи на обжалване от длъжника, на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК.

    Вместо да подаде жалба срещу постановлението от 31.01.2018г или срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски,  длъжникът  е подал жалба срещу постановлението за приключване на изпълнителното производство,  която се  явява  недопустима .

     По изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ СД-03-03-1087/08.02.2018г, на ОБЩИНА -СЛИВЕН против разпореждане на ДСИ от 31.01.2018г за приключване на принудителното изпълнение по изп.дело № 17/2018г по описа на СИС при СлРС, като процесуално НЕДОПУСТИМА.

   ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №165/2018г на СлОС.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен Съд гр.Бургас,  в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: