О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.04.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 182 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане исковата молба като недопустима и е прекратено образувано по нея производство, поради недопустимост на иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва разпореждането, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения относно допустимостта на иска, позовава се на съдебна и тълкувателна практика  – р. № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/14г. на ВКС и опр. № 97/22.05.2015г. по ч.т.д.№ 97/15г. на ВКС, ТР 3/12, ТР 178/86г., която анализира и счита, че е приложима в настоящия случай.

Иска отмяна на атакуваното разпореждане и даване на указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна не е подала в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Така предявен, искът е недопустим.

Между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на сключен на 28.06.2010г. договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, на основание чл. 29 ал. 8 от ППЗЛОД.

С допълнителното споразумение от 21.06.2016г., подписано на основание  чл. 29 ал. 10 от ППЗЛОД, се включва допълнителна клауза по общо съгласие на двете страни, съгласно която „ловна дружинка „Сливен І“ се присъединява към редиците на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“ Сливен /ищецът/, ведно с ловно-стопански район „Сливен І“ с обща площ 2 868, 1 хектара.“

Ищецът е формулирал с петитума си искане за признаване за установено между страните, че „допълнителното споразумение по чл. 29 ал. 10 от ППЗЛОД не е прекратено“.

По начало всяко допълване на уговорките в един договор, направено по общо съгласие на двете страни, има същото действие както самия договор и се подчинява на правилата, регулиращи договорните отношения.

Така, както всяка от страните може да развали, прекрати или се откаже от облигационната връзка, със съответните последици от действията си, това важи и спрямо допълващото съглашение и доколкото то касае само частично основното правоотношение, /макар да се внедрява в него/, актът на страната не рефлектира върху договора в цялост, щом не са засегнати неговите съществени елементи.

В случая е видно, че ответникът, като равнопоставен субект в облигационното правоотношение, едностранно се е отказал от допълнителната уговорка към договора от 28.06.2010г., постигната с допълнителното споразумение от 21.06.2016г.  и писмено е уведомил за това другата страна – ищцовото сдружение.

Това изявление има характер на разваляне на допълнителното споразумение и то не подлежи на съдебен контрол.

Съвършено безразлични са мотивите на отказалата се страна, тъй като съдът не може да проверява в това производство нито тяхната законосъобразност, още по-малко – тяхната целесъобразност. Ефектът на развалянето е настъпил незабавно, независимо от волята на насрещната страна. Поради това е недопустимо предявяването на иск, с който да се иска неговата „отмяна“, съдът може само да констатира извършването на действието и настъпването на резултата, но не е в негова дискресия да преценява основателността на извършването му или да замества волята на страната по договора със своята, налагайки му продължаване на договорната връзка както по основното, така и по допълнителното съглашение.

Това е така, понеже в облигационното правоотношение страните са равнопоставени, ползват се с автономия на волята си и се ръководят от уговорките, за които са постигнали съвпадение на тази воля.

Законовите норми уреждат само правните последици при отклонения, настъпили при възникването, развитието или прекратяването на един договор, които не са регулирани в самия него.

Следователно ищецът не може да иска от съда да подменя волята на ответника, може само да претендира права, произтичащи от действията му, ако те са довели до увреждане на правната му сфера. Така, при непрекратена облигационна връзка, всяка страна може да иска реално изпълнение на задълженията на насрещната страна, заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение, при неизпълнен, развален или прекратен неоснователно договор може да претендира обезщетение за вреди от неизпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска връщане на даденото и т.н. При всички положения ищецът може да брани правата си единствено чрез осъдителен иск, като в хода на производството може да докаже, евентуално, че договорната връзка не е прекратена и да иска изпълнение, но  няма интерес от предявяване само на установителен иск без да търси защита на конкретно накърнено свое право.

Тук следва да се посочи само, че е неотносимо към този спор обстоятелството, че ответникът, възложител по договора, е Държавно горско стопанство /тоест статутът му го извежда от кръга на обикновените гражданскоправни субекти/ и се намира в административно подчинение спрямо МЗХ. Спрямо висшестоящия административен орган той се намира в условията на обвързана компетентност, която ръководи действията му, но в отношенията му с ищеца, правната норма на чл. 29 ал. 8 от ППЗЛОД му е придала качество на равнопоставен участник в облигационното правоотношение. Поради това, независимо дали в поведението си той е мотивиран от актове и разпореждания на горестоящи органи, обективният им израз се проектира в гражданскоправната връзка и се регулира от общите правила. Промяна в съдържанието на правата и задълженията на страните по договора в случая може да се постигне, например, чрез атакуване на административните актове, наложили определени изисквания, но не и чрез принуждаване на страната по договора да ги нарушава.

Гражданският съд не е компетентен и в обсега на правораздавателната власт, очертан с настоящата искова молба, не влиза обсъждане по същество на уговорката, създадена с допълнителното споразумение, нейната законосъобразност, наличието или липсата на условия за сключването й и основателността на причините за развалянето й от страна на ответника.

В обобщение – предявеният иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство – да се прекрати като недопустимо.

Ирелевантни са доводите и анализите на съдебната практика, цитирана от жалбоподателя – р. № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/14г. на ВКС и опр. № 97/22.05.2015г. по ч.т.д.№ 97/15г. на ВКС, както и на тълкувателните решения, на които той се позовава, тъй като те касаят различна от настоящата хипотеза и фокусът на спора не съвпада с обсъжданите в тези актове въпроси.

Като е достигнал до аналогични крайни правни изводи първостепенният съд е постановил законосъобразно разпореждане/определение, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба, като неоснователна – да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, гр. Сливен против разпореждане, имащо характер на определение, №572/27.02.2018г. по гр.д. № 5502/2017г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане, имащо характер на определение, №572/27.02.2018г. по гр.д. № 5502/2017г. на СлРС, с което е оставена без разглеждане като недопустима исковата молба и е прекратено производството по гр.д. № 5502/17г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: