О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 189 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

          Постъпила е частна жалба от М.И.Й., чрез процесуалният представител адв.Л.Д. против определение от открито съдебно заседание от 20.02.2018 г. по гр. д. № 5433/2017 г. на РС – Сливен, с което е  прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че предмет на производството е предявеният от жалбоподателя иск по чл. 49 ал.1 от СК за прекратяване на сключения между него и ответницата граждански брак. Още в исковата молба е посочено, че ищецът пребивава продължително в Израел, което е уважителна причина за невъзможността му за лично явяване в първото по делото заседание. За категоричното му намерение за прекратяване на брака е било представено нотариално заверено пълномощно, с което е било заявено съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Въпреки това в насроченото на 20.02.2018 г. с.з. съдът е приел, че производството следва да бъде прекратено, тъй като законодателят е предвидил изрична разпоредба, в която явяването на ищеца е абсолютно задължително. Изложил е съображения, че не може да прецени кога ищецът ще бъде в Република България, въпреки, че същият има платен годишен отпуск.В частната жалба се сочи още, че е било представено копие от международния паспорт на ищца, от което копие е видно, че паспортът е 9с изтекъл краен срок през 2017 г., което е препятствие за пътуването му и явяването му в съдебно заседание. Сочи се, че в съдебната практика по новия СК продължителното пребиваване на страната в друга държава се приема , че съставлява уважителна причина за неявяване в първото с.з. Цитира се съдебна практика. Поради това се иска да бъде отменено определението на РС и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не е постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира от фактическа страна за установено следното: На 20.10.2017 г. жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, е депозирал искова молба за прекратяване на сключения между него и ответницата граждански брак, като е приложил и доказателства, че трайно живее и работи  в Израел, което следва да бъде прието за уважителна причина за неявяването му  лично в първото по делото заседание пред съда. Приложено е и нотариално заверено пълномощно, с което ищецът е упълномощил адв. Л.Д. да изготви от негово име искова молба за развод, като заяви искане за прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината, при заявено съгласие от страна на съпругата да бъде прекратен брака по взаимно съгласие,  адв. Д. да заяви  от негово име съгласие за това и да подпише споразумението. Преди първото заседание по делото страната е представила и ксерокопие от паспорта, както и копие от трудов договор. В проведеното на 20.02.2018 г. съдебно заседание съдът обаче е приел,  че с оглед неявяването на ищеца, производството следва да бъде прекратено, тъй като законодателят е предвидил изрична разпоредба, в която явяването на ищеца е абсолютно задължително в тези производства. По делото липсвали данни за това кога е възможно същият да се прибере и яви в с.з., поради което съдът намира, че следва да прекрати производството, а не да го отлага, за да даде технологично време на ищеца да се яви в с.з.  Съдът е приел, че от представения трудов договор е видно, че ищецът има платен годишен отпуск и би следвало да организира явяването си в с.з.

Настоящият състав след като се запозна с жалбата и представените по делото доказателства, я намира за основателна, поради следните съображения:

В установената съдебна практика е прието, че с разпоредбата на чл. 321 ал.1 изр.2 от ГПК законодателят е въвел изискването за личното явяване на ищеца пред съда, за да демонстрира той категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Ако не се яви лично пред съда, производството следва да бъде прекратено, тъй като се предполага, че липсва тази решителност от страна на ищеца и бракът може да бъде заздравен и запазен. Когато обаче ищецът не се явява, поради отсъствие от държавата, но е изпратил процесуален представител с изрично пълномощно, в което категорично е изразена волята му за прекратяване на брака, производството не следва да бъде прекратявано. Динамичните социални и обществени отношения свързани със свободата на придвижване и търсене на работа не могат да бъдат поставени в ограничение тогава когато желанието на един субект за прекратяване на брачната връзка е изразено по ясен и категоричен начин. Съдът следва да има предвид тези обстоятелства и когато са доказани извинителни причини, свързани с трайното установяване в друга страна на ищеца по тези дела, не следва да прекратява производството.

Налице е задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 164/15.05.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според която разпоредбата на  чл. 321, ал.1 изр.2 ГПК има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от открито заседание от 20.02.2018 г. по гр. д. №5433/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е прекратено производството по делото.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: