О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.04.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 205 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от Н.Т.Т.,*** против определение №473/20.02.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№6059/2017г. по описа на същия съд, с което прекратено производството поради липса международна подведомственост.

В жалбата е посочено, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че към момента родителите на детето Л. са с равни права и не могат да постигнат съгласие по въпросите относно режима на лични отношения, предоставянето на родителските права и т.н. За да бъдел определен режим на лични отношения , първо трябвало да се реши въпросът на кой от родителите ще бъдат предоставени за упражняване родителските права. Жалбоподателят настоява, че съгласно Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. , чл. 9 и чл. 12 §1 б.“Б“ и чл. 12 §3 б.“а“ и б.“б“, компетентен да разгледа спора е българският съд. Моли се да се отмени обжалваното определение.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.А. пълномощник на ответника по иска – В.М.К., ЕГН **********, с което жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че с акта си съдът не е оспорил съдебния ред за определяне на режима на лични отношения, а е прогласил, че не е международно компетентен. С оглед постоянното местопребиваване на майката и детето в РГермания , страната заявява , че те имат с тази държава особена връзка, поради което нейните съдилища са компетентни да разгледат и решат спора. Компетентният съд се определял от обичайното местопребиваване на детето . Моли се да се потвърди обжалваното определение и д с е присъдят деловодни разноски в размерна 300.00 лева за настоящата инстанция.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 6059/2017г. във връзка с депозирана искова молба от адв. Р., в качеството и на пълномощник на Н.Т.Т.,*** против В.М.К., ЕГН ********** . С исковата молба било поискано да бъде определен режим на лични контакти между ищеца и детето Л. К. с ЕГН **********. Било посочено, че местожителството на детето е в Р Германия.

С отговора на исковата молба било потвърдено, че детето Л. живее в Германия заедно с майка си от раждането си до сега непрекъснато . там то било отглеждано от нея, получавало издръжка от държавата, провеждало задължителните си имунизации. Страната е заявила, че съгласно разпоредбата на чл. 9 и 12 от Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., Сливенският районен съд не е международно компетентния съд, който да разгледа исковата молба. Било е поискано да се прекрати делото пред СлРС. В подкрепа на твърдяното са приложени редица писмени доказателства изходящи от властите на РГермания, от които се вижда , че детето и майка му имат постоянно местопребиваване в Германия и там за детето се изплаща издръжка от община Розенхайм.

На 20.02.2018 г. било постановено обжалваното определение като съдът приел, че не е международно компетентен да разгледа спора.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 12.03.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 19.03.2018г.  в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Безспорно между страните е обстоятелството, че детето Л. е с постоянно местопребиваване в Р Германия от раждането си до сега. Безспорно е и че с исковата молба е било поискано съдът да определи режим на лични контакти между бащата Н.Т. и детето Л..

Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. касае компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност. В неговия обхват влизат и споровете относно правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения – чл.1§2б.“б“. Чл.8 §1 от същия Регламент предвижда, че съдилищата на държава – членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето , ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. От изложеното следва изводът, че тогава когато детето по отношение на което се иска определяне на режим на лични отношения в държава различна от държавата където е обичайното местопребиваване на родителя – ищец , спорът следва да се разгледа от съдилищата в държавата , където е обичайното местопребиваване на детето . В конкретния случай с оглед обичайното местопребиваване на детето Л. е в Р Германия, то и съдилищата които следва да разгледат спора са тези на РГермания. В този смисъл е и разпоредбата на чл.12 §3 б.“а“ от Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003г., който предвижда , „че съдилищата на държавите членки са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството …., когато детето има основна връзка с тази държава- членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си пребиваване в тази държава…“, какъвто е настоящия случай.

Предвид на посоченото по - горе, съдът намира че правилно СлРС е приложил разпоредбата на чл. 17 от Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. и е прогласил , че не е международно компетентен да разгледа делото и е прекратил разглеждането на делото .

Ответната страна е направила искане за присъждане на деловодни разноски) адвокатско възнаграждение, които  са основателни до претендирания размер от 300.00 лева.

 

С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Н.Т.Т.,*** против определение №473/20.02.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№6059/2017г. като неоснователна.

 

 

ОСЪЖДА Н.Т.Т.,*** да заплати на В.М.К., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 300.00 ( триста ) лева.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: