О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 23.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№209 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Т.Я.Е. и Ц.С.Е. чрез пълномощника адв. Е.Х. против протоколно определение от проведено на 22.03.2018г. открито съдебно заседание по гр.д.№3356/2017г. по описа на СлРС, в частта, с която Т.Е. и Ц.Е. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 937,46лв., в частта над 703лв.  

            Пълномощникът на жалбоподателите адв. Х. посочва, че районният съд е определил неправилно държавната такса, която Т.Е. и Ц.Е. дължат по постигнатата и одобрена съдебна спогодба относно извършването на делбата на процесния неподеляем недвижим имот. Посочва, че с оглед спогодбата дължимата държавна такса следва да се определи като 2% върху стойността на дела им от недвижимия имот, който е ¾ ид.ч., т.е стойността на дела им е 35155лв. /пазарната цена на имота е 46873лв./. Дължимата държавна такса от 2% върху дела им възлиза на сумата от 703лв. Районният съд е определил държавна такса върху цялата стойност на имота, поставен им в дял. По този начин, държавната такса, заедно с тази определена за заплащане от другия съделител Б., възлиза на общата сума от 1189,64лв., като е по-голяма от държавната такса, определена върху стойността на имота, възлизаща на 937,46лв. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение относно дължимата държавна такса в частта над дължимата от тях държавна такса от 703лв. до определената държавна такса от 937,46лв.

            По делото не е постъпил отговор на жалбата от другата страна.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от В.Д.Б. против Т.Я.Е. и Ц.С.Е. иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на съсобствен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №67338.561.39.3.12, с площ 80,20кв.м., с адрес: *****, ведно с принадлежащите таванско помещение №12 и избено помещение №12 и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

            С влязло в сила Решение №1070/06.12.2017г. по гр.д.№3356/2017г. по описа на СлРС е допусната делба на процесния недвижим имот между страните при квоти: ¼ ид.ч. за В.Б. и ¾ ид.ч.  общо за Т.Я.Е. и Ц.С.Е..

            При подготовката на втора фаза на делбата, СлРС е назначил служебно съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че имота е реално неподеляем при определените за страните квоти и справедливата му пазарна стойност възлиза на сумата от 46873лв.

            В проведеното на 22.03.2018г. по делото първо съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните са заявили, че са постигнали спогодба, съгласно която имота се възлага и става собственост в общ дял на съпрузите Т.Я.Е. и Ц.С.Е., които ще заплатят на В.Б. уравнение на нейния дял в размер на 12600лв.

Спогодбата е отразена в протокола на проведеното съдебно заседание, подписана от страните и одобрена с нарочно определение на съда. С нарочно протоколно определение след одобряването на спогодбата, районният съд е осъдил Т.Я.Е. и Ц.С.Е. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 937,46лв., представляваща държавна такса 2% върху стойността на дела си, а В. Б. – съответно държавна такса в размер на 252лв.

            На 26.03.2018г., по пощата, е подадена частната жалба против определението относно дължимата държавна такса от страна на Т.Я.Е. и Ц.С.Е..

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред районния съд е било образувано въз основа на искова молба, с която е бил предявен иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на един съсобствен недвижим имот. Първата фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение, с което имота е допуснат до делба между страните, като съдът е определил квотите им от правото на собственост, съответно ¼ ид.ч. за В.Б. и ¾ ид.ч.  общо за Т.Я.Е. и Ц.С.Е..

 Производството по делото е приключило още в първото по делото след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдебно заседание с постигната между страните и одобрена с нарочно протоколно определение от съда спогодба.

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните заплащат разноските в делбеното производство съобразно стойността на дяловете им.

Съгласно разпоредбата на чл.8, предл. второ от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при спогодба по дело за делба преди съставяне на разделителния протокол се събира държавна такса по 2 на сто върху стойността на всеки дял.

В случая, видно от влязлото в сила решение по допускане на делбата, жалбоподателите имат общ дял /в режим на СИО/, представляващ ¾ ид.ч. от процесния имот. СПЦ на имота, съгласно изслушаното заключение на вещото лице е 46873лв., поради което стойността на техния дял от ¾ ид.ч. възлиза на сумата от 35154,75лв. Върху този дял, съгласно цитираната разпоредба от Тарифата, при постигната съдебна спогодба, жалбоподателите дължат държавна такса в размер на 2%, т.е 2% върху 35154,75лв. Следователно, дължимата в случая от тях държавна такса върху стойността на дела им възлиза на сумата от 703,10лв.

Като е определил държавна такса в размер на 937,46лв. /2% върху стойността на целия имот, от който обаче жалбоподателите имат само ¾ ид.ч./, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени в частта над размера от 703,10лв. – дължима държавна такса върху стойността на дела на Т.Я.Е. и Ц.С.Е..

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено на 22.03.2018г. открито съдебно заседание по гр.д.№3356/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което Т.Я.Е. с ЕГН ********** и Ц.С.Е. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на държавата, в полза на СлРС държавна такса от 2% върху стойността на дела си – 937,46лв., в частта над сумата от 703,10лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.