О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 02.05.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

                               МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        

като разгледа докладваното от Н. Янакиева в.ч. гр. д.  N  223 по описа за 2018   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против постановление на съдебния изпълнител с което е отказала да намалии поради прекомерност договорено адвокатско възнаграждение по изпълнително производство.

Жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело и в нея се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като искането е направено своевременно и при наличие на законовите условия за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Развива детайлни съображения втази насока. Иска да бъде отменен атакуваният акт и вместо него въззивният съд да намали разноските  до размер на 350 лв. Няма искане за присъждане на разноски в настоящото производство, няма доказателствени или други процесуални искания.

В законовия срок е е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

ДСИ е изложил писмено становище, че счита жалбата за недопустима, подадена от юрисконсулт, който не се е легитимирал надлежно, евентуално – неоснователна.

Въззивният съд, след като се запозна с изпълнителното дело, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е подадена от длъжника чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК – младши експерт А.О., с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за което на СИ е представено заверено копие от пълномощно от 14.08.2017г. издадено от законния представител на длъжника – кмета на община Сливен.

Изпълнителното производство по изп.д. № 17/18г. на СИС при СлРС срещу длъжника е образувано по молба на взискателя М.Д.въз основа на изпълнителен лист за сумата 360 лв., издаден срещу длъжника Община Сливен.

В поканата за доброволно изпълнение - получена на 09.01.18г. - СИ е посочил размер на дълга 987, 20 лв., включващ неолихвяеми суми – 360 лв. по изпълнителния лист, 500 лв. адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, 24 лв. за образуване на делото – общо 884 лв. и 103, 20 лв. пропорционална такса с ДДС.

Веднага след получаването на призовката, с молба от същата дата – п 09.01.18г., длъжникът е направил до СИ искане за намаляне размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя поради прекомерност.

В двуседмичния срок за доброволно изпълнение - с платежно нареждане от17.01.18г. длъжникът е внесъл цялата неолихвяема сума от 884 лв. по сметка на ДСИ, поради което е отпаднало задължението му за д.т. по чл. 53 от тарифата по ГПК.

Като е констатирал плащането в срок, СИ е издал на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК  Разпореждане от 31.01.2018г. по изп.д. № 17/18г. на СИС при СлРС за приключване на изпълнителното производство.

С постановление от същата дата – 31.01.2018г., ДСИ се е произнесъл по молбата по чл. 78 ал. 5 от ГПК и е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощнике на взискателката, като е посочил, че възражението на длъжника било бланкетно – не бил посочен размерът до който се иска намаляване, освен това длъжникът е внесъл цялата сума, включително за оспорваното от него възнаграждение. По тълкувателен път бил стигнал до заключението, че волята на длъжника е за намаляне на хонорара до 350 лв., но СИ счита, че заплатеният такъв от 500 лв. не е прекомерен. СИ е развил и съображения по същество, като заявява, че с оглед свободата на договаряне клиентът има право да реши какъв размер на адвокатско възнаграждение да плати.

Въззивният съд не споделя тези доводи.

На първо място във възражението са описани съображенията за направеното искане, които именно са предмет на обсъждане и произнасяне от сезирания орган. Страната не е длъжна да посочва конкретен размер, тъй като диапазонът на вариативност е ясно и недвусмислено определен – минималният, съгласно Наредба № 1, и максималният – според договора за правна помощ. В тези рамки, съобразно конкретната преценка на конкретните обстоятелства, съдът /СИ в случая/ може да даде ново числово изражение на възнаграждението, което не е задължително да бъде в най-ниската му стойност, без да е обвързан с някакво „искане“ на молителя, поради което последният не е длъжен сам да остойностява възражението си.

На следващо място внасянето на неолихвяемата сума в пълен размер няма касателство с основателността на възражението и в никакъв случай не може да се интерпретира като признание на дължимостта на адвокатското възнаграждение в този му размер.

След като възражението е подадено своевременно и то преди внасянето на сумата, СИ е бил длъжен да се произнесе по него и едва след влизане в сила на акта – с уважено или отхвърлено искане за намаляне на хонорара – се стабилизира окончателно размерът на това задължение. Тъй като обаче едновременно с това тече и срокът за доброволно изпълнение, в който длъжникът единствено може да се ползва от облекчението по чл. 53 ал. 2 от Тарифата по ГПК, то закономерният процесуален способ на действие е внасянето на пълния размер на задължението според поканата за доброволно изпълнение по сметка на СИ, а след окончателното определяне на размера на разноските за адвокатски хонорар /които не могат да станат по-големи от вече внесените/ - СИ или изплаща всичко на взискателя, или връща част от сумата на длъжника и изплаща остатъка на взискателя.

В случая ДСИ не е действал по този начин, а е разпоредил още на 23.01.18г. веднага изплащане на цялата сума на взискателката.

Така щом произнасянето по възражението е станало с атакуваното постановление едва на 31.01.18г., няма пречка то да бъде разгледано от въззивната инстанция, макар в условията на приключено изпълнително производство, тъй като последното не прекратява процесуалните и материални права на длъжника.

Що се отнася до възражението по същество – настоящият състав го намира за основателно.

Действително наредба №1/04г. дава само долния праг на адвокатските възнаграждения, а предела му оставя на свободната воля на договарящите се, но с оглед предотвратяване на недобросъвестни практики и охраняване на правата на задължената с разноските по делото страна, законодателят е въвел коректива на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Тук следва изрично да се посочи, че съдът не променя договорната воля на страните по правоотношението с предмет предоставяне на правни услуги – той не променя тяхната цена, а може само да промени частта от нея, която да бъде призната като разноски по делото на направилата ги страна.

Така в дискресията на съда е да въздейства върху размера на тези разноски, които се формират от адвокатско възнаграждение и при определени условия да го намали, като е обвързан единствено с лимита по цитираната наредба.

Законовите критерии при проверката на наличието на прекомерност са относителни – действителната фактическа и правна сложност на делото, което означава, че преценката всеки път е индивидуална и ad hoc.

Настоящото изпълнително дело не се отличава нито с фактическа сложност – касае се за еднократно парично вземане в размер на 360 лв., събираемо посредством основни изпълнителни действия, а длъжникът е институция, от която събирането не би било препятствано. Правна сложност не се е очертала в хода на изпълнителния процес, тъй като след елементарното калкулиране на размера на задължението, в срока за доброволно изпълнение длъжникът е превел изцяло посочените му суми, поради което освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателката не е извършил никакви други действия.

Ето защо този съдебен състав счита, че договореното възнаграждение на адвоката от 500 лв. е прекомерно, съпоставено с описаната обстановка, поради което ръзмерът му следва да бъде редуциран до минималните по Наредба №1/04г. за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство относно удовлетворяване на парични вземания, които, съгласно чл. 10 т. 1, вр. чл. 7 ал. 2 от наредбата, възлизат общо на 350 лв.

Възражението на длъжника е основателно и следва да се уважи като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК на взискателката бъде намалено до този размер. Като е отказал да стори това ДСИ е държал незаконосъобразно постановление.

Така частната жалба също е основателна и следва да бъде уважена, като постановлението от 31.01.18г. бъде отменено и вместо това съдът постанови определение, с което намали до горния размер разноските по делото за адвокатско възнаграждение на пълномощните на взискателката.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ постановление  по изп.д. № 17/2018г. по описа на СИС при СлРС от 31.01.2018г., с което е отказано намаляването на договореното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и  вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

НАМАЛЯВА ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНОСТ  до размер на 350 лв.  разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК на М.Г. Д. по изп. Д. № 17/2018г. по описа на СИС при СлРС.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: