О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 04.05.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ                

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№226 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Крис транс“ ООД, гр.Бургас против Определение №108/15.03.2018г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№226/2018г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от С.Д.С. *** против „Крис транс“ ООД, гр.Бургас и П.Й.В. иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело №20178370400300 по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС, при внасяне на гаранция в размер на 3000лв.

            Дружеството жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. На първо място посоча, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Принудителното изпълнение върху процесните недвижими имоти е предприето на напълно законово основание, като върху тях е била вписана възбрана в полза на взискателя по изпълнителното дело на 11.03.2016г., преди придобивната сделка на ищеца – 17.03.2016г. Посочва, че не е налице и обезпечителна нужда. Излага хронологично действията по вписване на възбраната и последващите актове на съда във връзка с вписването й. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечението и моли съда да го отмени.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – С.Д.С., който в законоустановения срок чрез процесуалния адв. В. е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Намира определението на Новозагорски районен съд за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Излага подробни съображения относно допустимостта на предявения иск по чл.440 от ГПК, като се позовава на ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че жалбата му по чл.435, ал.4 от ГПК не е била уважена, поради което за него не е налице процесуална пречка за предявяване на иска. Излага подробни съображения относно наличието на обезпечителна нужда. Счита, че исканата мярка е подходяща. Освен това, посочва, че районният съд е определил парична гаранция, която той е внесъл.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Новозагорският районен съд е сезиран с предявен от С.Д.С. против „Крис транс“ ООД, гр.Бургас и П.Й.В. иск за признаване за установено, по отношение на ответниците, че  имуществото – ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51809.503.2175.2.1, с предназначение гараж, находящ се в *******, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51809.503.2175.2.3, с предназначение жилище, апартамент, находящ се в *******, ет.3, върху което е насочено изпълнението за парично притезание не принадлежи на длъжника по изпълнението по изп. дело №20178370400300 по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС – П.Й.В., с правно основание чл.440 от ГПК.

С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20178370400300 по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС.

Към исковата молба е приложен нотариален акт, удостоверяващ придобивна сделка – покупко-продажба от 17.03.2016г., чрез която ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху имотите, посочени в исковата молба. Представено е и обявление за публична продажба на тези имоти по изпълнително дело №20178370400300 по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС.

С Определение №473/13.10.2017г. по в.ч.гр.д. №472/2017г. по описа на СлОС е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на третото лице С.Д.С. против опис на възбранен недвижим имот /процесния/ по изпълнително дело №20178370400300 по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС, с мотиви, че третото лице не е било във владение на имота към датата на налагане на възбраната върху имота – 10.03.2016г. и към датата на вписването й 11.03.2016г.

С обжалваното Определение №108/15.03.2018г. постановено по гр.д.№226/2018г. по описа на НЗРС, първоинстанционния съд е допуснал обезпечението като е наложил поисканата мярка.

Съобщението за налагане на обезпечителната мярка е връчено на жалбоподателя на 27.03.2018г. Частната жалба е подадена от него с пощенско клеймо от 29.03.2018г.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.     Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Изложените във въззивната жалба съображения за недопустимост са неоснователни. Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени с т.4 от ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК, въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства, в т.ч. Определение №473/13.10.2017г. по в.ч.гр.д. №472/2017г. по описа на СлОС, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на ищеца в настоящото производство С. по чл.435, ал.4 от ГПК, съдът намира, че ищецът безспорно има правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440 от ГПК.

Правилно и законосъобразно, районният съд при преценка на следващата предпоставка за допускане на поисканото обезпечение – вероятна основателност на иска, е приел, че тъй като представените с исковата молба писмени доказателства не са достатъчно убедителни, то е определил парична гаранция за допускане на обезпечението в размер на 3000лв., която е внесена от ищеца. Размерът е определен при спазване изискването на чл.391, ал.3 от ГПК. По този начин безспорно са защитени правата на ответниците при една евентуална неоснователност и отхвърляне на исковата претенция, като гаранцията ще послужи като обезпечение на евентуалният им иск за обезвреда.

Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В случая, с оглед твърденията на ищеца, оспорваната собственост на длъжника върху недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението по въпросното изп. дело №300 от 2017г. по описа на ЧСИ Георгиев, обуславят наличието на обезпечителна нужда за ищеца. Напълно вероятна е възможността да възникне опасност за ищеца да осъществи правата си по евентуално позитивно за него решение, в случай, че продължат изпълнителните действия върху процесните имоти. Налице е опасност да се затрудни евентуалното реализиране правата на ищеца без допускане на исканото обезпечение.

На последно място исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство се явява подходяща с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона /чл.397, ал.1, т.3 от ГПК/.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение следва да бъде допуснато, при условията на чл.391, ал.2 от ЗЗД, както правилно и законосъобразно е процедирал районния съд.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение №108/15.03.2018г., постановено по гр.д.№226/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                     

                                                        2.