О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 15.05.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 239 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че за задължението си е узнал след като получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 180/18г. на ЧСИ П. Г.. Заявява, че задължението към взискателя е изпълнил два дни преди входирането на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди, че издадената заповед не му е връчена надлежно и  иска на осн. Чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието възражението му по чл. 414а от ГПК. Заявява, че не дължи сумата по заповедта, тъй като е изпълнил задължението.

Няма подаден в срок писмен отговор от насрещната страна.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 4988/17г. на СлРС, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1  от ГПК и не следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Въззивният съд констатира, че заповед № 3305 от 16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 4988/17г. на СлРС и изпратена на посочения от заявителя адрес на длъжника, който сам го сочи като свой постоянен адрес. Съобщението, ведно с копие от заповедта, е връчено на 17.10.2017г. на този адрес, като връчителят е отбелязал, че то е получено от майката на длъжника – М.С.Д., която е положила и подписа си за „получател със задължение за предаване на адресата“.

Законовият двуседмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК е започнал да тече от връчването на заповедта на 17.10.17г. и е изтекъл на 31.10.2017г. В рамките му длъжникът не е подал възражение по чл. 414, респективно – чл. 414а от ГПК.

След изтичането на срока за подаване на възражение, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, за което е извършено надлежно отбелязване на 11.12.2017г.

От всичко изложено е видно, че към момента на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК са спазени всички законови изисквания за това, както и при връчването й на длъжника. Във възражението не са релевирани никакви конкретни пороци, обосноваващи „ненадлежно връчване“ – длъжникът е посочил като свой същия адрес, на който са изпратени съобщението и заповедта по чл. 410 от ГПК, връчването е станало по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК и настоящият състав няма причина да приеме, че е налице предпоставката на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

С оглед всичко това въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не следва и да се постановява продължаване на разглеждането на делото от първоинстанционния съд съгласно чл. 423 ал. 4  от ГПК. Може само да се посочи, че длъжникът разполага с възможността по чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК да поиска прекратяване на изпълнителното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. № 0802/02.04.2018г. от С.Д.Д. ЕГН ********** *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №  3305 от 16.10.2017г., издадена по ч.гр.д. № 4988/17г. на СлРС, поради липса на номинираната предпоставка.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: