О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.06.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на първи юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 247 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ч., пълномощник на „ЕКО РЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: *********против определение № 378/09.02.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№ 369/2018г. по описа на същия съд, в частта, с която е определена парична гаранция от 20/100 или 3840 лв. при допускане на обезпечение на иска чрез налагане на запор на сметките на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД.

В жалбата е посочено, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че размерът на паричната гаранция е необосновано висок при условие, че се допуска обезпечение чрез запор на банковите сметки на ответника само в една банка. Размерът на паричната гаранция не бил съобразен с евентуалните бъдещи вреди или пропуснати ползи, които ответникът би могъл да претърпи от този вид обезпечение. Съгласно обявената информация в официалния електронен сайт на „Уникредит Булбанк“ АД лихвата върху разплащателни картови сметки на юридически лица и ЕТ е 0%. При това положение не било ясно по какви критерии съдът бил определил парична гаранция 20/100. Също така необосновано и немотивирано било отхвърлянето на молбата за обезпечение чрез налагане на запор повече от една банка. Липсвали каквито и да било мотиви, от които да е ясно по какъв начин съдът е допуснал обезпечение само до „Уникредит Булбанк“. Моли се да се постанови ново определение в обжалваните части, като при необходимост се определи друг размер на паричната гаранция. 

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 369/2018г. във връзка с депозирана искова молба от адв. Ч., в качеството му на пълномощник на „ ЕКО РЕ“ ЕООД, гр. Нови искър против „Дрийм агро“ ЕООД със седалище и адрес на управление: *********. В исковата молба се твърди, че ответникът е получил доставка на органична тор от ищеца на стойност 19200 лв. по фактура № 0000001401/22.12.2017 г. с падеж на плащане 31.12.2017 г. Ответникът не бил заплатил в срок исковата претенция, затова се иска от съда да бъде осъден да я заплати. Страната е направила искане да се допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор във всички банкови сметки в лева и валута в шест банки -  „Уникредит Булбанк „АД, „Алианц банк България“ АД, „Ти би ай банк“ ЕАД, „БНП Париба“, „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Като доказателства по делото била приложена фактура 0000001401/22.12.2017г., както и обратна разписка от „Еконт“ за връчване на фактурата на ответното дружество на 30.12.2017 г. На 09.02.2018 г. е било постановено обжалваното определение № 378. С него съдът приел, че е налице обезпечителна нужда, но също така приел, че при налагане на запор на сметките в шестте банки, посочени от ищеца би се стигнало до свръхобезпеченост на иска, поради което допуснал налагането на запор по сметките на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД при внасяне от страна на ищеца на гаранция в размер на 3840 лв. От представеното пред настоящата инстанция доказателство е видно, че „Уникредит Булбанк“ АД не начислява лихва от депозитите на ЮЛ и ЕТ.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 20.02.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 22.02.2018г.  в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК е посочено, че обезпечения иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. В конкретния случай ищецът е представил писмени доказателства – фактура и писмено доказателство за връчване на фактурата на ответника, но сами по себе си тези доказателства нямат абсолютно убедителен характер затова правилно Районният съд е допуснал обезпечението на иска при условие, че бъде представена парична гаранция. Обичайно в практиката паричната гаранция се определя до 20 % от исковата претенция и в правомощието на съда да прецени доколко са убедителни представените по делото доказателства и съответно до какъв размер следва да бъде паричната гаранция, за да обезпечи евентуално настъпилите негативни последици за ответника по иска.  Определената гаранция в размер на 20 % или  3840 лв. не е необичайна, а е в рамките на приетото в практиката. От друга страна, ищецът е посочил шест банки, в които да се наложи запор на сметките на ответника, което несъмнено представлява стремеж за свръхобезпечение на предявения иск и правилно не е било уважено от Районния съд. Той е допуснал налагането на запор  на сметките на ответника в  първата посочена от ищеца банка – „Уникредит Булбанк“ АД, което при липсата на посочено предпочитание от ищеца е логично и правилно.

С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от адв. Ч., пълномощник на „ЕКО РЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: *********против определение № 378/09.02.2018г. на Сливенския районен съд по гр.д. № 369/2018г. като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: