О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 25.05.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 257 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5795/17г. на СлРС поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно, тъй като той е предявил иск, като е пратил по пощата до деловодството на СлРС искова молба, получила  вх.№ 2252/02.02.18г., искът е подаден преди изтичането на законоустановения срок на 13.03.18г. Освен това по исковата молба е постъпил и отговор от ответницата, който не му е връчен, понеже СлРС е спрял производството по образуваното по исковата молба гр.д. № 439/18г. заради обезсилването н азаповедта за изпълнение. Жалбоподателят твърди още, че за него представлява затруднение по повод съдебната кореспонденция, че посоченият от него съдебен адресат – адв. Г. Кутиев с адрес в гр. Бургас, твърдял, че такава до него не е изпръщана. Посочва нов съдебен адрес, на който желае съдът да кореспондира с него.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение по което спорът да бъде разрешен по същество и да му присъди разноски.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и иска тя да бъде оставена без уважение. Заявява, че не са изпълнени указанията на съда за представяне на доказателства за предявяване на исковата молба..

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 5795/17г. на СлРС е образувано по заявление на И.Т.П. подадено чрез пълномощник – адвокат с адрес в гр. Бургас, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.Х.К..

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 3862/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3 150 лв. главница, заедно със законовата лихва от 09.11.17г.  и 365 лв. разноски по делото против длъжника М.Х.К..

На 29.12.17г. длъжницата е получила лично в деловодството на СлРС препис от заповедта и на 11.01.18г. е подала писмено възражение против нея. С разпореждане от 15.01.18г. заповедният съд е указал на заявителя правото му в 1 месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и го е предупредил, че ако не представи в този срок доказателства за това, заповедта ще бъде обезсилена.

Съобщението му е връчено лично на 13.02.18г.

От датата на съобщаването, до изтичане на законовия срок на 13.03.18г. не са представени доказателства за предявяване на установителен иск, поради което СлРС, с атакуваното определение № 791 от 16.03.18г., е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил заповедното производство. Определението е връчено на заявителя на 28.03.2018г., също лично.

Настоящата частна жалба е подадена чрез СлРС на 04.04.18г.

След преценка на твърденията на страната и събраните доказателства, настоящият състав счита, че правните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на  чл. 415, ал. 5 /предишна ал. 2/ от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично с молба, придружена с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, още повече, че в случая той е бил изрично и еднозначно уведомен за това свое задължение и за последиците от неизпълнението му. Оплакванията му във връзка със „съдебната кореспонденция“ са несводими – съобщението с указанията му е връчено лично и това безусловно прави уведомяването му надлежно. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на  чл. 415, ал. 5 /предишна 2/ от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. /В този смисъл са Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о., ТК; Определение № 218 от 19.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2012 г., IV г. о., ГК и др./

Следователно частният жалбоподател е бил длъжен да представи доказателства за предявения установителен иск до 13.02.2018 г., когато именно е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 415 ал. 4 /предишна 1/ от ГПК, което той не е сторил. Представянето на такива след тази дата, или пред въззивната инстанция, не може да предизвика желания ефект да предотврати обезсилването на заповедта или впоследствие да предизвика отмяната му.

В този смисъл за въззивния съд е безразлично, че искова молба е предявена против длъжницата и е образувано производство по нея.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното определение е правилно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  И.Т.П. против определение № 791 от 16.03.18г. по ч.гр.д. № 5795/17г. на СлРС, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: